Тони Калушкова : Happy mums
Натали стартира нова поредица, в която разказваме за срещите си с {не}обикновените жени на България. Започна с НИНА, която е Консултант по Щастие и на мен ми се иска да продължа с темата за щастието. Да, отново ще става дума за жени, но щастливи в малко по-различна насока - майчинска.
За това искам да те запозная с Антоанета Калушкова, или просто ТОНИ. Тя е акушерка по образование, а в момента ръководи Училището за родители във Велико Търново, което посещавах. Без да се налага да я питам, смятам че името му никак не е случайно (Happy mums) , защото ТОНИ иска точно това - щастливи мами, които да гледат с радост своите щастливи бебчета.
Но нека да започна от началото. Първата ни 'среща' се състоя за няколко секунди докато чаках да дам изследванията си на гинеколога и попълвах анкета на училището. ТОНИ беше жената, която взе попълнените листи, последният от които моят. За толкова кратко успях да забележа една интересна жена с приветлива усмивка. Не знаех нито коя е, нито с какво точно се занимава.
Вече писах защо и как съм решила да посещавам това училище и не желая да се повтарям. Искам да ти разкажа за срещите си с ТОНИ и защо я смятам за една от {не}обикновените българки. Следващата ни среща беше в училището (макар и не в залата, в която обикновено се провеждат събиранията). Нямах някакви специални очаквания (освен да науча нагледно някои основни неща за грижите за бебето), а останах очарована. Хареса ми непринудената атмосфера; сприятелих се с момичетата, които също като мен очакваха мъници за първи път; останах доволна от предаването на информацията; когато всяка от нас споделяше притесненията си, прочетено или преживяно, научихме доста неща, които се оказаха полезни и разбира се всяко занятие се съпътстваше от същата приветлива усмивка на ТОНИ, която ми направи впечатление още първия път. Тя беше човекът, който направи всичко възможно да сме подготвени за майчинството, да изчистим страховете си, да имаме необходимата информация и подкрепа.
За първи път ми е трудно да предам усещанията си с думи, но ще кажа само, че с нея и момичетата ми беше много уютно. Имах период, когато ме изнервяха други хора и показателното беше, че в този период аз с огромно нетърпение чаках срещите ни в училището. Бяха ми нещо като оазис, където се отпусках и без капка притеснение обсъждах единственото нещо, което в момента имаше значение за мен. Да, колкото повече наближаваше раждането, толкова по-малко ме интересуваше нещо друго, но мисля, че си беше нормално. Липсваха ми, когато се разболях и прекарах последния месец като 'затворник' вкъщи.
Наскоро питах ТОНИ защо е решила да направи това училище и тя сподели, че не е била удовлетворена от работата си в Женска консултация. С лека усмивка на съжаление ми каза, че е била щастлива докато учи за акушерка - една много хуманна професия, но е смятала, че ще може да помага повече на мамите /помагащите на другите напоследък не са мнозинство и винаги ги смятам за {не}обикновени/. Без да навлизам в отношенията и разпределението на работата между доктори, акушерки и сестри, ще кажа само, че системата е била друга - когато е започнала работа. Акушерките правели повечето процедури и давали информация, а тяхно задължение било да посетят изписаната родилка, за да проверят и помогнат за възстановяването й, да консултират за кърмене. В общи линии са били хората, които можеш да попиташ за всичко.
Като сравних описаното с обстановката при моите консултации ми се струва, че дори несъвършена в много отношения, онази система е била по-добра за мамите. Имали са право на избор - дали да се възползват от помощта и знанията, които им се предоставят. Всички бъдещи мами в училището споделяхме, че сега никой нищо не ти обяснява и ако нещо те интересува ти трябва да нахалстваш да си разпитваш гинеколога за това и онова. Вероятно са приели, че можеш да си набавиш всякаква информация по Интернет, от книжки за родители и т.н. В някои отношения са прави, обаче тя е толкова противоречива, че се чудиш на какво и кого да вярваш!
Не искам да омаловажавам работата на доктор Паньова, гинекологът когото избрах и пак ще избера, ако ме сполети отново щастието да забременея. Но някак ми беше неудобно да задавам въпросите, които ме вълнуват, но които на един специалист вероятно ще се сторят глупави. Освен това за нея почти винаги имаше върволица от бъдещи мами и не исках да се бавя повече от необходимото. Знаех, че съм в добри ръце и ако има нещо нередно - тя ще ми каже. Но може би малко повече внимание, особено за бременната жена, никога не е излишно.
Някой може да се зачуди какво толкова специално намирам в училището и в жената, която го е създала. Ще кажеш, че си плащаш за информацията и за другите услуги, които предлагат и толкова. Да, разбира се, че информацията струва пари и ти си преценяваш дали да отделиш средства и време, или не. Избрах, платих (между другото цените са съвсем достъпни и съобразени със заплащането в моя град) и си набавих нужните знания. Обаче същината не е в това. Получих много повече!
На първо място беше безценно човешко отношение. Говорили сме си с часове и ТОНИ винаги се притесняваше да не ни измори, а ние изобщо не усещахме как минава времето. На тръгване винаги питаше дали имаме превоз и тъй като аз обикновено нямах, ме караше с колата си до вкъщи. Когато благодарих, защото винаги го правя като има за какво, ТОНИ се усмихваше мило и казваше, че тя е благодарната, че споделяме трепетното си очакване с нея. А тя много добре знае какво изживяваме, защото е майка на двама прекрасни младежи - Тео и Габи!
Освен това създадохме един нов приятелски кръг, в който децата са движещата сила. Имаме си компания за разходките в парка, жени на една вълна, с които да споделим притеснения, мнения и опит (макар и не твърде голям за момента) и имаме ТОНИ. Тя е тази, която все още можем да попитаме за всичко; която се рови да ни запознае с най-различни полезни за родители неща; която от време на време ни организира по някое интересно мероприятие, за да се съберем всички и пак да се потопим в онзи уютен оазис, да видим кой колко е пораснал и какви номера е научил...
Да, всичко това е ТОНИ - една {не}обикновена жена, която раздава щастие на другите! И повярвай ми - то стига точно до целта и предполагам, че именно в това се крие тайната за нейната сияеща усмивка!
прочети повече ..
За това искам да те запозная с Антоанета Калушкова, или просто ТОНИ. Тя е акушерка по образование, а в момента ръководи Училището за родители във Велико Търново, което посещавах. Без да се налага да я питам, смятам че името му никак не е случайно (Happy mums) , защото ТОНИ иска точно това - щастливи мами, които да гледат с радост своите щастливи бебчета.
Но нека да започна от началото. Първата ни 'среща' се състоя за няколко секунди докато чаках да дам изследванията си на гинеколога и попълвах анкета на училището. ТОНИ беше жената, която взе попълнените листи, последният от които моят. За толкова кратко успях да забележа една интересна жена с приветлива усмивка. Не знаех нито коя е, нито с какво точно се занимава.Вече писах защо и как съм решила да посещавам това училище и не желая да се повтарям. Искам да ти разкажа за срещите си с ТОНИ и защо я смятам за една от {не}обикновените българки. Следващата ни среща беше в училището (макар и не в залата, в която обикновено се провеждат събиранията). Нямах някакви специални очаквания (освен да науча нагледно някои основни неща за грижите за бебето), а останах очарована. Хареса ми непринудената атмосфера; сприятелих се с момичетата, които също като мен очакваха мъници за първи път; останах доволна от предаването на информацията; когато всяка от нас споделяше притесненията си, прочетено или преживяно, научихме доста неща, които се оказаха полезни и разбира се всяко занятие се съпътстваше от същата приветлива усмивка на ТОНИ, която ми направи впечатление още първия път. Тя беше човекът, който направи всичко възможно да сме подготвени за майчинството, да изчистим страховете си, да имаме необходимата информация и подкрепа.
За първи път ми е трудно да предам усещанията си с думи, но ще кажа само, че с нея и момичетата ми беше много уютно. Имах период, когато ме изнервяха други хора и показателното беше, че в този период аз с огромно нетърпение чаках срещите ни в училището. Бяха ми нещо като оазис, където се отпусках и без капка притеснение обсъждах единственото нещо, което в момента имаше значение за мен. Да, колкото повече наближаваше раждането, толкова по-малко ме интересуваше нещо друго, но мисля, че си беше нормално. Липсваха ми, когато се разболях и прекарах последния месец като 'затворник' вкъщи.
Наскоро питах ТОНИ защо е решила да направи това училище и тя сподели, че не е била удовлетворена от работата си в Женска консултация. С лека усмивка на съжаление ми каза, че е била щастлива докато учи за акушерка - една много хуманна професия, но е смятала, че ще може да помага повече на мамите /помагащите на другите напоследък не са мнозинство и винаги ги смятам за {не}обикновени/. Без да навлизам в отношенията и разпределението на работата между доктори, акушерки и сестри, ще кажа само, че системата е била друга - когато е започнала работа. Акушерките правели повечето процедури и давали информация, а тяхно задължение било да посетят изписаната родилка, за да проверят и помогнат за възстановяването й, да консултират за кърмене. В общи линии са били хората, които можеш да попиташ за всичко.
Като сравних описаното с обстановката при моите консултации ми се струва, че дори несъвършена в много отношения, онази система е била по-добра за мамите. Имали са право на избор - дали да се възползват от помощта и знанията, които им се предоставят. Всички бъдещи мами в училището споделяхме, че сега никой нищо не ти обяснява и ако нещо те интересува ти трябва да нахалстваш да си разпитваш гинеколога за това и онова. Вероятно са приели, че можеш да си набавиш всякаква информация по Интернет, от книжки за родители и т.н. В някои отношения са прави, обаче тя е толкова противоречива, че се чудиш на какво и кого да вярваш!
Не искам да омаловажавам работата на доктор Паньова, гинекологът когото избрах и пак ще избера, ако ме сполети отново щастието да забременея. Но някак ми беше неудобно да задавам въпросите, които ме вълнуват, но които на един специалист вероятно ще се сторят глупави. Освен това за нея почти винаги имаше върволица от бъдещи мами и не исках да се бавя повече от необходимото. Знаех, че съм в добри ръце и ако има нещо нередно - тя ще ми каже. Но може би малко повече внимание, особено за бременната жена, никога не е излишно.
Някой може да се зачуди какво толкова специално намирам в училището и в жената, която го е създала. Ще кажеш, че си плащаш за информацията и за другите услуги, които предлагат и толкова. Да, разбира се, че информацията струва пари и ти си преценяваш дали да отделиш средства и време, или не. Избрах, платих (между другото цените са съвсем достъпни и съобразени със заплащането в моя град) и си набавих нужните знания. Обаче същината не е в това. Получих много повече!
На първо място беше безценно човешко отношение. Говорили сме си с часове и ТОНИ винаги се притесняваше да не ни измори, а ние изобщо не усещахме как минава времето. На тръгване винаги питаше дали имаме превоз и тъй като аз обикновено нямах, ме караше с колата си до вкъщи. Когато благодарих, защото винаги го правя като има за какво, ТОНИ се усмихваше мило и казваше, че тя е благодарната, че споделяме трепетното си очакване с нея. А тя много добре знае какво изживяваме, защото е майка на двама прекрасни младежи - Тео и Габи!
Освен това създадохме един нов приятелски кръг, в който децата са движещата сила. Имаме си компания за разходките в парка, жени на една вълна, с които да споделим притеснения, мнения и опит (макар и не твърде голям за момента) и имаме ТОНИ. Тя е тази, която все още можем да попитаме за всичко; която се рови да ни запознае с най-различни полезни за родители неща; която от време на време ни организира по някое интересно мероприятие, за да се съберем всички и пак да се потопим в онзи уютен оазис, да видим кой колко е пораснал и какви номера е научил...
Да, всичко това е ТОНИ - една {не}обикновена жена, която раздава щастие на другите! И повярвай ми - то стига точно до целта и предполагам, че именно в това се крие тайната за нейната сияеща усмивка!
