10 малки тайни,
или 9+1 неща, които не знаеш за мен.



предизвикаха ме. да пиша, и открия поне мини частица от моя (съкровен) вътрешен свят. точно 10 малки тайни. уточнението (малки) е важно. тайни мои, дето няма да обърнат нечия друга Вселена с краката нагоре.

Милена Дреновска, жената Мoment of Peace ми хвърли ръкавицата. a подстрекателят е мъжа БЛОГАТСТВО.com, Пламен Петров.

и да карам нататък, 10 малки, дребни нещица .. които не са известни на широката общественост. преформулирано 9+1 неща, които не знаеш за мен.

1. храня гълъбите на терасата. а те в отговор на моето действие, пазят чисто. добре де, поне се стараят. така са свикнали с присъствието ми в живота им, че щом се събудя и те са там, подредени в строй и в очакване.

2. плача на тъжните, и смешните филми. с други думи. плача от щастие и нещастие. все тая от какво. плач да има. плакала съм и на бая публични места. изобщо места. добре, че не ги помня всичките. (понякога) от това мое действие съм се засрамвала сама самичка.

3. ставам много рано, дори когато не съм спала цяла нощ. не, че искам. просто така става. с приятелка сме мерили живота и неговите ъгли до към 4. а в 7, аз съм вече на крака. готова за още математика.

4. имам безброй много таблички (excel) за всички аспекти на живота. жената (табличка) ми викаха по времето, когато бях посветила дните и нощите си на gladen.bg, в качеството на негов маркетинг мениджър.

5. мечтая си за голямо градинско парти с много (всички) приятели, когато ... допълнението е особено важно. първо беше .. когато навърша 30. хубаво, ама аз вече ги навърших. сега е .. в неясното бъдеще. някъде там .. когато реша.

6. страх ме е от високо, приближавам се към перилата.. въздъхвам тежко и отстъпвам с бързината на газела. нещо в мен се случва. и точно щото нещо в мен скок-подскок, искам да скокна с бънджи. брат ми го направи преди много години. летеше като истински орел с разперени крила. питам се, аз така ще мога ли? искам да мога. искам да скоча и да изкрещя в бездната пред мен, че мога да летя.

7. чета с химикалка в ръка. това може и да се е прокрадвало някъде из редовете ми. съвсем вярно е. и съвсем сериозно гледам на него. открих, че думите веднъж минават през съзнанието ми, ама за да достигнат под-съзнанието ми.. се иска да минат през моята ръка. все едно от мен идат. горе-долу се опитах да го обясня.

8. 2009, 29 юни. денят на моя рожден ден. и добре дошла в клиника на 3(я) етаж. реших да отпразнувам юбилея си с фото предизвикателство. взех решение да заснема 365 дни от живота си. и да видя какво ще излезе. речено сторено. снимах и още снимам, каквото видя. избирам снимка на деня. закачам я в един албум в Picasa и й давам откачено заглавие на английски, което често се боричка с граматиката. краят е съвсем скоро и поради тази причина измислих нова игра. мислех да си я кажа и нея, ама нещо в мен ме спря.

9. точно така. доверявам се на инстинкта си. ако ми казва мълчи, мълча. ако ми шепне говори, говоря. следвам го. преди му се противопоставях. някой го наричат : сърце. други сигурно нещо друго ще му измислят. иде някъде от дълбоко и за да ме побутва в една или друга посока, винаги има защо.

и номер 10. не знам как се връзва с предишните. обаче преди n на брой дни, седмици, така ме беше налегнало без-смислието. чак до там, че бях решила да зарежа блога. този същият. след почти 3 години, без някой и друг ден, (предполагам) е нормално. а и за мен е характерно да си задавам въпроси като: коя съм? какво правя? защо го правя? как'то си дойде това настроение, така си и тръгна. е, помогнах му мънинко. като се опитах да си спомня какво ме бе задействало преди 3x365 дни. е, спомних си.

казах си, каквото исках да си кажа.
ред е да предам щафетата нататък предизвиквайки :
batpep, Васи, и GaN


Facebook Comments

17 коментарa :

Анонимен каза...

blagodarq,za spodeleniete malki taini :)
radvam se 4e 6te prodylgi6 da publikuva6 v bloga,za6toto kakto i sega sled pro4it na tvoq statiq, vinagi mi idva "vdyhnovenieto". "Vdyhnovenieto" za givot,za lubov, za me4ti, za smelost, za uporitost ... i za vse edni taka vse hubavi i pologitelni ne6ta,koito ponqkoga tozi siv givot se opitva da "sma4ka" v men!
Blagodarq!
[hug]
{}

piece-of-plastic каза...

Мила Натали, Благодаря, че продължаваш да пишеш! С много обич!

Анонимен каза...

Натали, не спирай да пишеш...
Искреността в днешно време се смята за глупост, но не мисля че в твоята изповед това е така.
Да си кажа и мойта малка тайна - плаках, когато прочетох изповедтта ти, плача когато видя нещо наистина красиво и хубаво...

Пламен Петров - Пламски каза...

Дамският стриптийз винаги е бил класа над мачовския. Мъжете сме малко нетърпеливи и не влагаме толкова внимание в детайлите...

Твоето разголване се е получило повече от добре. Най-вече, щото е откровено...

Липсва му само подходяща музика. Може би това:

http://www.youtube.com/watch?v=Qzjx6eEZcZo

Анонимен каза...

Semplo,iskreno,istinsko i chudesno!kakto vinagi...:)))

Васи каза...

Много е хубаво, Натали! Обещавам да се включа ;)

batpep каза...

благодаря за поканата, мила, ама аз по принцип не участвам в такива неща :)

но дори и да участвах не знам какво бих могъл да споделя - вие абсолютно нищо не знаете за мен и същевременно знаете всичко :)

нищо де - още веднъж благодаря и до скоро :)

Мартина каза...

9+1 и още едно бонус - презираш пунктуацията и главните букви :)
Забавна игра, Пламски май си няма работа и само се закача по блоговете, ааааа, хаймана! :-)

Анонимен каза...

Много истинско и лично.Иска се смелост за да разголиш душата си.Понякога ми се иска и на мен,но...не искам да страдам.Приятни почивни дни.Поздрав от "братска" Италия:-)

Анонимен каза...

Натали , не спирай да пишеш !
ти си глътката свеж въздух в живота ми ,храниш душата ми ,караш ме да се замислям ,даваш ми усмивки ,разплакваш ме и ми показваш ,че има и хора като мен ,чувствам се ,като че ли отдавна сме приятелки и толкова се познаваме ,че можем да си кажем всичко .блогът ти е първото което виждам ,когато отворя браузъра си сутрин ,и с нетърпение трепет в сърцето си чакам всяка статия написана от теб и чета с удоволствие всяко нещо:) .Ти внасяш светлина в живота ми . Продължавай да пишеш ....

Dimana каза...

Ммм, някои неща ги знаех ;))) С други ме изненада, а с някои направо все едно ме сръга, че малко съм поизоставила приятелите си :( Потърсила си смисъл да продължиш да пишеш, което ме зарадва страшно много!!! На мен много ми липсва и само започвам някой пост, за да не забравя какво съм искала да кажа, но така и не намирам време да довърша... а пък не обичам недовършени неща... И все пак времето ми сега е еднопосочно за момента и много моля да не спирате да пишете, за да мога поне за миг да бъда с вас и да ви се радвам!!! {}

Милена Дреновска каза...

Очарователна, истинска и обаятелна както винаги!
Благодаря ти, че се включи, а и както забелязвам и на другите читатели много им липсваш.
Както се казва, нямаш право заради нас :) Дръж се, сигурна съм, че ще намериш изход от тази бездна!

Georgina каза...

Нат, знаеш винаги има смисъл да се върви напред, и най- вече в моментите когато ни изглежда, че е напълно безсмислено...
и преди съм ти казвала -продължавай и пиши, вдъхновението само ще те намери, точно когато си мислиш, че те е напуснало тотално. Обичам те. Слънце!!

Nathalie каза...

искам да кажа и ще го кажа : благодаря. много.

Анонимен каза...

Откровението пред другите, те кара да намираш нещо което си мислиш че си вече загубил...идва като пронизваща мисъл, и е много хубаво защото отваря очите ти! А твоите очи сигурно са мнго хубави-също като статията ти Натали! Продължавай да пишеш, защото не само ти си откровенна пред себе си, а защото и другите четейки това поглеждат вътре в себе си... Jeny

Парфюм каза...

Много изискано

GaN каза...

Аз май съм се унесъл много с отговора :( Както са казали хората обаче - по-добре късно отколкото никога.

Мерси за поканата! :)

Публикуване на коментар