Робин Шарма, лидер без титла
станах в 05.00, както Робин препоръча. станах, разсъних се и вместо да си проверя пощата, както по принцип правя, се заех да разкажа историята, която сега четеш. историята за лекцията на Робин Шарма в София, състояла се на 21 септември, 2011 и на която аз имах честта да присъствам. [снимки из зала 3 на НДК]
в уречения ден и час Робин Шарма се качи на сцената и на практика показа какво означава да се раздаваш, да правиш едно нещо и да го правиш добре. наблюдавах движенията му, мимиката на лицето, как забавя тон, как забързва, как докато си водя записки и се задъхвам, повлияна от страстта вложена в думите му. имах избор. можех да вляза в залата и да се държа като човек, който всичко си знае, на различни семинари е бил и книги бая е прочел. или да вляза и да позволя на Робин да ми въздейства, да ми покаже работата си и да разтърси в мен желанието и аз да бъда така добра, в това което правя. получи се, сработи! тръгнах си доволна. дадох си време чутото да отлежи, за да мога днес да извадя акцентите. [those who can, do. those who can't, criticize]
ще започна с първото, което приложих, щом излязох от залата. да използвам първите часове на деня за най-важното за мен. [use your best hours for your most important work] най-силното ми време често отива (отиваше) за не-значителни неща, като да си прочета и изчистя пощата, да си побъбря с колеги. точно когато съм най-работоспособна, когато ума ми е най-свеж. най-после се вдъхнових да вложа тази енергия по по-интересен начин. правя ли нещо, да го правя с целия си фокус. работа не-прекъсвана от телефонни позвънявания или кратки чатове с колеги, роднини или приятели. осъзнавам колко често съм си губила фокуса и колко често това е водело до удължаване на времето ми посветено на работата и намаляване на качеството й. всъщност за това писах миналата седмица: приказка за вълшебната нишка и 1 нещо, на което да се отдам. нищо чудно, че на семинара на Робин се усещах много на мястото си. думите на Робин отдавна бяха мои вярвания, въпреки че играейки си на заета [busy being busy] често забравям и се налага нещо да се случи, че да се присетя и отново да се върна към тях.
направи ми впечатление, че Робин на няколко пъти насочи вниманието на публиката към [one thing better today. 5 little things every day] всеки ден едно нещо по-добре, всеки ден 5 малки неща. често така подхвърлени думите стоят празни. добре, страхотно, 5 неща! но какви да са тези 5 неща? аз това измислих: да вдигна гиричките 20 пъти. да прочета 1 страница от 1 книга. да намаля хода на колата, която шофирам, много преди да приближа пешеходната пътека. да се поздравя за малките неща, които правя за пореден ден. да напиша на приятелката ми във Вашингтон. и куп такива. и все пак, те са строго индивидуални. за себе си знам, че паметта ми не винаги е услужлива. за това, хвана ли музата си, ползвам я на макс. сядам и си записвам идеи (като на пищов). и когато те ми потрябват, просто ги изваждам и си ги ползвам с кеф.
и още едно нещо из лекцията на Робин Шарма в зала 3 на НДК. [do difficult things] преведено през моята призма, звучи така = прави онези неща, в които имаш какво да научиш. съзнателно не написах = прави трудни неща. думата трудно хич не е приятна. носи със себе си усещане за тежест, за страдание. идеята не е да работя страдайки, а да осъзная силата на ученето всеки ден. да, то не винаги е лесно. изисква време, изисква концентрация, но дава толкоз сила и вдъхновение, увереност, че всяка минута си заслужава. и не е трудно, а вдъхновяващо. ако закодирам в съзнанието си = лидерството е трудно. то наистина ще е такова. ще ми донесе повече проблеми, отколкото удовлетворение. но ако се фокусирам върху ученето всеки ден. това е друго нещо.
и още, най-опасното време настъпва, когато успееш. когато си на върха [nothing fails like success]. просто забравяш за усилията и решаваш, че вече можеш и без тях. защо ли ми звучи познато. единственият начин, съветва Робин, да предотвратиш неуспеха е да продължаваш на дневна база да правиш това, което си правил и преди. ако това означава да ставаш в 5 часа и да отделяш 1 час време на тебе си, то нека така да бъде!
много неща Робин Шарма каза в лекцията, разделена на две. много неща си записах. много от тях вече изкоментирах с приятели. и смея да кажа, че не всичко е за всеки. все пак, аз притежавам вътрешен авторитет и най-добре мога да разпозная кое е моето. ще дам за пример следното упражнение = да отидеш в кафе паузата и да се запознаеш с непознат човек, да прекрачиш границата на страха си, че може да бъдеш отхвърлен. това звучи уоу, супер. за себе си аз знам, че това е абсолютно не-нужно да го правя. няма да е истинско [connecting] свързване, а просто едно здрасти казано на непознат. няма да ми се получи контакта. защо ли? защото такава е моята природа. да бъда, да присъствам, да действам, когато имам емоционалната яснота за това действие. просто да си действам знам докъде ще ме доведе. до много удари през ръцете. действие без идея и без точния момент, ефект нула. ако мога да различа какво ми казва ума и какво ми казва 'инстинкта', тогава няма проблем да се спусна в предизвикателството.
и тук, ще вмъкна още нещо. Робин Шарма спомена на много пъти за оправданията. че често ги използваме, за да се саботираме, да не постигаме напредък. че те идват от страховете ни. и че всеки ден е добра идея да се отървем поне от 1 оправдание [release an excuse every day]. за себе си отчитам, че имам разни оправдания. като например, че не съм добра плувкиня, защото като малка на няколко пъти Дунава се опита да ме повлече към дъното си. от което натрупах страх. че няма ли дъно, аз няма да се справя. страхът ми в този случай е причина да не предприемам действие. и да, намирам си оправдание(я). така си е. но за по-по-горното. дали и то е оправдание? не, не е! вътре в себе си нямам грам страх да застана пред непознат човек и да се представя. знам, че имам какво да кажа. знам, че мога да бъда полезна. знам, че мога да бъда много неща. но също знам, че без посоката това действие няма да доведе до вдъхновение, влияние и въздействие [leadership is about 3 things = inspriation. influence. impact]
да бъдеш лидер e бъдеш себе си, каквото и да значи това. да бъдеш мил, да си вършиш работата, но да не тръбиш на целия свят. или да бъдеш клоуна в офиса, този който разсмива и забавлява, дава надежда и показва нова посока. или този, който не иска да върви в руслото, иска да покаже на света живота през нова призма. да пише отзад-напред, да снима краката вместо лицата на хората. каквото и да е? полагаш ли усилие (и душа), в това което правиш. то има значение. ако то е ценно и важно за теб, твоят дух ще докосне душите и на другите. [you cannot inspire, if you are not deeply inspired. appreciate people, begins with appreciating yourself]. и нека бъдем мили със себе си във всеки един момент от пътя си. лидерство без титла. лидерство 2.0.
_________________________________
i don't fear the man sho practisied 10,000 kicks 1 time. i fear the man who practised 1 kick 10,000 times, #Bruce Lee | не ме е страх от този, който е тренирал 10,000 удара с крак по веднъж, а от този, който е тренирал един ритник 10,000 хиляди пъти, #Брус Лий
the will to win means nothing without the will to prepare, #NCC marathon winner | волята за победа не означава нищо без волята за подготовка, #победител в NCC маратон
the way you do one thing determines the way you do everything, #Robin Sharma | начинът, по който правиш едно нещо определя начина, по който правиш всичко, # Робин Шарма
_________________________________
всичко това го видях, чух и усетих по начина, по който го разказах, благодарение на хората, които доведоха Робин Шарма в София, аплодисменти за екипа на Projecta.
в уречения ден и час Робин Шарма се качи на сцената и на практика показа какво означава да се раздаваш, да правиш едно нещо и да го правиш добре. наблюдавах движенията му, мимиката на лицето, как забавя тон, как забързва, как докато си водя записки и се задъхвам, повлияна от страстта вложена в думите му. имах избор. можех да вляза в залата и да се държа като човек, който всичко си знае, на различни семинари е бил и книги бая е прочел. или да вляза и да позволя на Робин да ми въздейства, да ми покаже работата си и да разтърси в мен желанието и аз да бъда така добра, в това което правя. получи се, сработи! тръгнах си доволна. дадох си време чутото да отлежи, за да мога днес да извадя акцентите. [those who can, do. those who can't, criticize]
ще започна с първото, което приложих, щом излязох от залата. да използвам първите часове на деня за най-важното за мен. [use your best hours for your most important work] най-силното ми време често отива (отиваше) за не-значителни неща, като да си прочета и изчистя пощата, да си побъбря с колеги. точно когато съм най-работоспособна, когато ума ми е най-свеж. най-после се вдъхнових да вложа тази енергия по по-интересен начин. правя ли нещо, да го правя с целия си фокус. работа не-прекъсвана от телефонни позвънявания или кратки чатове с колеги, роднини или приятели. осъзнавам колко често съм си губила фокуса и колко често това е водело до удължаване на времето ми посветено на работата и намаляване на качеството й. всъщност за това писах миналата седмица: приказка за вълшебната нишка и 1 нещо, на което да се отдам. нищо чудно, че на семинара на Робин се усещах много на мястото си. думите на Робин отдавна бяха мои вярвания, въпреки че играейки си на заета [busy being busy] често забравям и се налага нещо да се случи, че да се присетя и отново да се върна към тях.
направи ми впечатление, че Робин на няколко пъти насочи вниманието на публиката към [one thing better today. 5 little things every day] всеки ден едно нещо по-добре, всеки ден 5 малки неща. често така подхвърлени думите стоят празни. добре, страхотно, 5 неща! но какви да са тези 5 неща? аз това измислих: да вдигна гиричките 20 пъти. да прочета 1 страница от 1 книга. да намаля хода на колата, която шофирам, много преди да приближа пешеходната пътека. да се поздравя за малките неща, които правя за пореден ден. да напиша на приятелката ми във Вашингтон. и куп такива. и все пак, те са строго индивидуални. за себе си знам, че паметта ми не винаги е услужлива. за това, хвана ли музата си, ползвам я на макс. сядам и си записвам идеи (като на пищов). и когато те ми потрябват, просто ги изваждам и си ги ползвам с кеф.
и още едно нещо из лекцията на Робин Шарма в зала 3 на НДК. [do difficult things] преведено през моята призма, звучи така = прави онези неща, в които имаш какво да научиш. съзнателно не написах = прави трудни неща. думата трудно хич не е приятна. носи със себе си усещане за тежест, за страдание. идеята не е да работя страдайки, а да осъзная силата на ученето всеки ден. да, то не винаги е лесно. изисква време, изисква концентрация, но дава толкоз сила и вдъхновение, увереност, че всяка минута си заслужава. и не е трудно, а вдъхновяващо. ако закодирам в съзнанието си = лидерството е трудно. то наистина ще е такова. ще ми донесе повече проблеми, отколкото удовлетворение. но ако се фокусирам върху ученето всеки ден. това е друго нещо.
и още, най-опасното време настъпва, когато успееш. когато си на върха [nothing fails like success]. просто забравяш за усилията и решаваш, че вече можеш и без тях. защо ли ми звучи познато. единственият начин, съветва Робин, да предотвратиш неуспеха е да продължаваш на дневна база да правиш това, което си правил и преди. ако това означава да ставаш в 5 часа и да отделяш 1 час време на тебе си, то нека така да бъде!
много неща Робин Шарма каза в лекцията, разделена на две. много неща си записах. много от тях вече изкоментирах с приятели. и смея да кажа, че не всичко е за всеки. все пак, аз притежавам вътрешен авторитет и най-добре мога да разпозная кое е моето. ще дам за пример следното упражнение = да отидеш в кафе паузата и да се запознаеш с непознат човек, да прекрачиш границата на страха си, че може да бъдеш отхвърлен. това звучи уоу, супер. за себе си аз знам, че това е абсолютно не-нужно да го правя. няма да е истинско [connecting] свързване, а просто едно здрасти казано на непознат. няма да ми се получи контакта. защо ли? защото такава е моята природа. да бъда, да присъствам, да действам, когато имам емоционалната яснота за това действие. просто да си действам знам докъде ще ме доведе. до много удари през ръцете. действие без идея и без точния момент, ефект нула. ако мога да различа какво ми казва ума и какво ми казва 'инстинкта', тогава няма проблем да се спусна в предизвикателството.
и тук, ще вмъкна още нещо. Робин Шарма спомена на много пъти за оправданията. че често ги използваме, за да се саботираме, да не постигаме напредък. че те идват от страховете ни. и че всеки ден е добра идея да се отървем поне от 1 оправдание [release an excuse every day]. за себе си отчитам, че имам разни оправдания. като например, че не съм добра плувкиня, защото като малка на няколко пъти Дунава се опита да ме повлече към дъното си. от което натрупах страх. че няма ли дъно, аз няма да се справя. страхът ми в този случай е причина да не предприемам действие. и да, намирам си оправдание(я). така си е. но за по-по-горното. дали и то е оправдание? не, не е! вътре в себе си нямам грам страх да застана пред непознат човек и да се представя. знам, че имам какво да кажа. знам, че мога да бъда полезна. знам, че мога да бъда много неща. но също знам, че без посоката това действие няма да доведе до вдъхновение, влияние и въздействие [leadership is about 3 things = inspriation. influence. impact]
да бъдеш лидер e бъдеш себе си, каквото и да значи това. да бъдеш мил, да си вършиш работата, но да не тръбиш на целия свят. или да бъдеш клоуна в офиса, този който разсмива и забавлява, дава надежда и показва нова посока. или този, който не иска да върви в руслото, иска да покаже на света живота през нова призма. да пише отзад-напред, да снима краката вместо лицата на хората. каквото и да е? полагаш ли усилие (и душа), в това което правиш. то има значение. ако то е ценно и важно за теб, твоят дух ще докосне душите и на другите. [you cannot inspire, if you are not deeply inspired. appreciate people, begins with appreciating yourself]. и нека бъдем мили със себе си във всеки един момент от пътя си. лидерство без титла. лидерство 2.0.
_________________________________
i don't fear the man sho practisied 10,000 kicks 1 time. i fear the man who practised 1 kick 10,000 times, #Bruce Lee | не ме е страх от този, който е тренирал 10,000 удара с крак по веднъж, а от този, който е тренирал един ритник 10,000 хиляди пъти, #Брус Лий
the will to win means nothing without the will to prepare, #NCC marathon winner | волята за победа не означава нищо без волята за подготовка, #победител в NCC маратон
the way you do one thing determines the way you do everything, #Robin Sharma | начинът, по който правиш едно нещо определя начина, по който правиш всичко, # Робин Шарма
_________________________________
всичко това го видях, чух и усетих по начина, по който го разказах, благодарение на хората, които доведоха Робин Шарма в София, аплодисменти за екипа на Projecta.
0 коментарa :
Публикуване на коментар