Усмивка за спомен



Обичам да ходя пеш. Правя го от ученичка - първо до основното училище, а след това до гимназията. С моята приятелка тръгвахме около час по-рано, за да стигнем навреме за първия час. Беше забавно, особено зимата, когато се изтърся на леда в молитвена поза! През лятото жегата ни изморяваше по баира, но спирахме на половината път у баба ми, за студена вода и топла приказка.

Продължавам да ходя до работа и обратно пеш. Когато не съм вглъбена в планове за деня съзерцавам красотите на сезона: свежите пролетни премени на дърветата; аромата на току-що окосена трева; звуците на лятото, примесени с тези на опустелия град; пъстрите топли краски на есенните листа, застилащи хрускащия килим по тротоара; отраженията на сградите в локвите; искрящите като диаманти кристалчета скреж; пухкавата бяла чистота на зимата... Денят ми винаги е пълен.

Преди повече от две години, почти всеки ден, на път за работа срещах един възрастен човек. Той винаги ме питаше: 'Момиче, колко ти е часа?' и след моя отговор ми благодареше с усмивка. Първите няколко пъти се дразнех, че забавя ритъма ми на ходене и ме отвлича от планирането на работния ден. После укорявах себе си за това отношение, като си мислех, че той сигурно е самотен и просто иска да размени по някоя дума с минувачите. Стоеше пред блока си, седнал на зелената пейка или около входа, подпрян на бастунчето си. Винаги изглеждаше много спретнат и реших, че има жена, която не обича, или не може да излиза навън. Той излъчваше чистота, спокойствие и мъдрост, не бързаше за никъде и се наслаждаваше на новия ден. Когато се случеше да не го видя леко се притеснявах и ми олекваше на следващия ден. Беше ми много приятно, когато денят ми започне с неговата блага усмивка. Вдъхваше толкова много топлина и спокойствие! Чудих се какъв е бил животът му, представях си го като малко момче, възпитано и подредено, после като баща, работещ с усърдие, разбиращ и грижовен за семейството си и сега го виждах като дядо, изпълнен с топлина към света.

Откакто се върнах след майчинството не съм го срещала и вероятно си е заминал. Дори и така, споменът за неговата усмивка винаги предизвиква моята!



Facebook Comments

0 коментарa :

Публикуване на коментар