Баба Марта мартенички вързала ..

традицията, нашата българска, повелява в първия ден на март месец, да се накичим с мартенички. но не само нас си, а още и близки и далечни, приятели и роднини. защото подарената мартеница носи късмет и здраве.

в този ден отваряме сърцата си и даряваме. завързваме два конеца на ръката на другия и шепнем, пожелай си нещо. магията, вярата, надеждата се разстила във въздуха. гоним злото и викаме доброто. будим се от зимния сън, готови за един нов живот, изпълнен със светлина и топлина.

мъдростта на дедите ни е скрита в тези две кончета, обагрени в червено и бяло. мъжкото и женското начало, заедно, зараждат нов живот.

ще носим магията, докато не се уверим, че сме изпратили зимата. докато не видим първата пролетна птица, първото цъфнало дръвче. чак тогава ще се разделим с амулета, завещан ни от традицията. ще го вържем на дръвчето или ще го пуснем в близката река : че да ни върви, както тече реката.

горда, изпълена с любов към традицията, те закичвам с магия.

прочети повече ..

ЛУДИТЕ И ПЪТЯ

Пътувам, вървя нанякъде без да зная за къде съм се запътила и къде ще стигна...


Пътят е важен! Движа се и усещам ритъма на колелата. Бавно, протяжно преживяване, сменят се мъгла, дъжд, вятър и...слънце. Нима и слънцето е с мен? Невероятно, но то винаги изгрява, когато най-малко го очаквам. Ето го до мен и сиянието му ме стопля и връща равновесието в намръщения ми делник.

Тъга, усмивка, неистов смях, молитва и смирение се сменят в невероятен калейдоскоп. Шарено, какъвто е и живота ми. Надпревара на смеха с плача...

Къде съм аз? Някъде на пътя между небето и земята! И ето пътя ме връща отново на земята, в делника, в реалността...

БАВНО капки дъжд като сълзи се стичат по стъклото на колата и се сливат в един поток.... Сълзи не самотни, сълзи споделени. Трудното е назад, тъгата е споделена и усилието е удвоено. Струйките и те горките не могат да издържат сами, сливат се отначало по две, после по три, а после... после...

Бавно, бавно ручейчетата се уголемяват, а после топлите лъчи на слънцето ги гали и утешава. И УСМИВКАТА на топлото е надделяла, и ведрината е изгряла. Красиво, топло и бъдещно! Силата на силното! Луди да бъдем, да препускаме с вятъра и да стъпваме по земята като върху жарава!

…защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват…

Джек Керуак, По пътя

прочети повече ..

Аз съм Аз. Ти си Ти. из Писма до Клаудия.

Аз съм Аз. Ти си Ти. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти. И знам, че и ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото Аз съм Аз и Ти си Ти. И когато Ти и Аз се срещнем е прекрасно. И когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи.

Хорхе Букай, из Писма до Клаудия.

прочети повече ..

Не умирай, без да си живял!

Не умирай,

без да си заплакал,

от нечия омраза и обида,

от предателството на приятел

от грубостта,

поне веднъж...

Не умирай,

без да си обичал,

някого безумно и жестоко,

на парчета без да си събирал

своето сърце,

поне веднъж...

Не умирай,

без да си се радвал,

на цветовете и нощта,

наприказките и децата,

на слънцето и светлината,

на пролетта,

поне веднъж…

Не умирай, без да си живял!

прочети повече ..

Писмо до Сайтът на Една Жена

Здравей, сайтче на жената.

Бих искала да не бъда банална, а просто искрена. Май е невъзможно, но ще опитам. Благодаря ти за всички идеи и красиви пожелания. За всички цветя, усмивки, целувки, рецепти за щастие и подаръци, които правиш. Затова, че правиш ежедневието ми по-леко, занимателно и интересно.

Когато бях малка обичах да ходя на една красива полянка в планината. Имаше всякакви цветя, но моите любими .. са незабравките. Когато ги видех се просках на земята, прегръщах ги и целувах. Гледах към синьото небе, премрежено от клоните на високите дървета. Животът в синьо. Красив, нежен, истински. Невъзможно е да се опише с думи. Толкова се умилявах,че плачех...от щастие. Просто едно цвете, но толкова красиво.


Днес искам да ти подаря и на теб. Незабравка! И пожелавам на теб и мен да помним моментите, които са ни накарали да плачем от щастие!

прочети повече ..

Снега, баничката и още нещо...

Студена, ветровита, снежна февруарска сутрин. Бавно крача по улицата, отрупана със сняг, снежинките валят около мен, вятърът ги носи в шеметен вихър и бързо ги стоварва върху мокрите ми вече ресници...

Виелица и ситен тих снежец. И все пак е понеделнична делова сутрин. Отърсвам се от съзерцателния си унес и скачам в реалността на делника. Пресичам улицата и се запътвам към малката квартална пекарна, за да си купя прясно изпечената на място баничка. Аромата на печива се носи надалеч и приканва минувачите дори в тази студена сутрин. Спирам се и аз и си купувам ритуално всеизвестната българска баничка. И тя ми връща спомена от детството: как се гонехме в училищния двор с баничките в ръце, съчетавайки храненето с игра, наслаждавайки се едновременно и на двете. Стоях права навън пред пекарната, отхапвах от топлата баничка, а вятърът жулеше лицето ми и ме замеряше с рояк от снежинки. Студено, ветровито, снежно, а аз се радвах на снега, на аромата, витаещ във въздуха и на вкуса на поредната хапка. Колко дребни, прости, обикновени неща.



И се замислих дали успяваме в трудните, ветровити делници да се насладим на малките радости, които ни се поднасят. Дали въобще ги разпознаваме като такива. Трудно е може би, но си струва човек да опита.

И тогава вместо да се оплакваме, че ни е студено и снега ни затрупва, ще се похвалим, че имаме невероятния късмет да живеем в страна с четири годишни времена.

И тогава вместо да недоволстваме, че нещо не е както трябва, ще се опитаме да помогнем да се изправи.

И тогава....
Какво е за нас тогава?

прочети повече ..

Какво за теб е любовта?

Какво за теб е любовта?
Дали е слънчева вселена?
Дали вълшебница е тя
или в оковите й някой стене?

Какво за теб е любовта?
За твоята ти разкажи ми...
дали е приказка в ноща,
дали поглъща много сили?

Какво за теб е любовта?
Трепет във сърцето, взив огромен...
От нея пламва ли страстта?
Остава ли от нея нежен спомен?

Какво за мен е любовта?
Най-истинското действие в живота.
Решаваш, че е чувство тя
и се наслаждаваш със охота...

Чувстваш я, ако я дават любовта,
Чувстваш я, когато те обичат.
Но за обичащия-действие е тя,
На обичания-сълзи му се стичат!

Сложна е в живота любовта,
обърква хората, замайва им главата...
Връхлита,никога не питя тя...
Изпълва с огън винаги сърцата!
Какво е всъщност любовта?...

Десислава Церовска

прочети повече ..

Кой ще каже какво е Любов?

Любовта е като огъня - силна, жарка, искаща.

Ние събираме съчки, разпалваме я. Тя ни се отплаща със светлина в тъмното и топлина в студа.

Понякога се случва да изгубим контрол над пламъците. Тогава всичко изгаря и става на пепел.


Любовта е като водата - хладна, нежна и свежа.

Потапяме се, тя ни пречиства, отмива тъгата ни и успокоява раните.

Носейки се на повърхността обаче, не винаги усещаме подводните течения.

Те ни завличат на дъното. А вълните ни захвърлят изтерзани на брега.


Любовта е като пръстта- обикновена, топла, даваща.

В нея спят семената. Подхранвани и пазени, те чакат часа на своето раждане.

И Адам е роден от пръстта…


Любовта е разнолика, но непресторена.

Там, където има лъжа, тя изчезва.

Там, където има насилие, тя умира.

Там, където има скука, рутина, тя си тръгва.


Любовта е живот. И смърт.

А твоята любов, каква е?

прочети повече ..

Неделя Сиропустна, Сирни заговезни. Прощална неделя преди Великия пост

Две гледни точки за прошката, една много лична и изстрадана истина за пътя към себе си и към другите.

По православния календар:
Неделята след Месни заговезни е празник на прошката, на възстановяването на чавешката взаимност и взаимоуважение. Православната църква ни призовава да се пречистим, да изпълним сърцата си с мир и любов. След този ден до Великден християните престават да ядат мляко и млечни продукти, яйца и риба - строгият пост допуска само храна от растителен произход. От следващия ден след нея - понеделник - започва същинският Пост, който приключва на Великден. Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като Неделя на всеопрощението. На този ден се четат Христовите думи: Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви. През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез Ритуала на прошката, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.

Какво толкова чудно е извършил Господ, попитали някога разбойниците-сарацини един свят старец-пустинник, оскърбявайки го. Ето чудото, което е направил Господ, отговорил старецът: вие ме оскърбявате, а аз ви прощавам и се моля на Бога за вас. Подобна любов иска Господ и от нас. Ние всички сме склонни да считаме, че сме по-добри от ближния.

Тази вечер православните българи се събират около трапезата, на която е сложена млечна храна и варени яйца, пият по чаша червено вино, амкат бялата халва и което е най-важно, целуват си взаимно ръце и си искат прошка.

ИЗ Неделно четиво на Българската Православна Църковна Община Свети Цар Борис Покръстител в Берлин


По календарa на една изстрадала жена:
Луиз Хей е една от най-големите духовни лечителки на нашето време. Прекарала тежко детство и пълен с трудности живот, съдбата й е пример за това, как и най-тежката трагедия може да има щастлив обрат. Изключителните й прозрения за връзката между мисълта и болестта са резултат не само на информация от първа ръка, но и от личен опит: тя успява да се излекува от рак в последния стадий. Автор е на 14 книги, от които в България са преведени Излекувай тялото си, Излекувай живота си, Силата е в теб, Мисли от сърцето, Медитации за изцеление на живот, Живот!, Промени живота си, Повярвай в себе си.

Какво казва самата Луиз Хей за прошката:
ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ МИНАЛОТО И ДА ПРОСТИМ НА ВСИЧКИ.
Ние сме тези, които страдат, ако не се разделяме с миналите неправди. Даваме на събитията и хората от миналото власт над себе си и те ни държат в психическо робство. Затънем ли в непрощаване, те продължават да ни контролират. Затова е толкова важно да се работи върху прошката. Прошката, прощаването на хората, които са ни причинили болка, е прощаване със самоличността ни на наранени. Така можем да се освободим от безкрайния цикъл от болка, гняв и контраобвинения, които ни държат в плен на собствените ни страдания. Опрощаваме не действието, а действащия, опрощаваме неговото страдание, объркване, несръчност, отчаяние и човещина. След като освободим тези чувства и им позволим да си отидат от нас, можем да продължим нататък.

ГОТОВ СЪМ ДА ПРОСТЯ!
Ако стоим в затвор от самодоволно негодувание, не можем да бъдем свободни. Дори да не знаем как точно да прощаваме, можем да сме готови да го сторим. Вселената ще откликне на готовността ни и ще ни помогне да намерим пътя.

Като прощавам на себе си и на другите, това ме освобождава от миналото. Прошката е отговорът на почти всеки проблем. Тя е дар към мен самия. Прощавам и се освобождавам.

ИЗ Живот по пътя на изцелението

Духовните вълни са различни, пътищата на търсене на истината са различни, думите са различни, хората са различни, но порива е едни и същ: стремеж към единение със себе си и със света! А той минава и през прошката!

Да простим и да ни бъде простено!

прочети повече ..

прости ми. обичам те. на'здраве. и щастлива нова година.

сядам днес да пиша за утре. бях даже решила да пропусна този път. и да оставя денят да отмине без да кажа за него. но се сетих нещо и за това сега съм тук пред missy и пиша за 14 февруари.

едва ли е останал някой, който да не знае, че утре е ден на влюбените, Свети Валентин, католически празник превърнал се в традиция за цял един свят. ден, в който подаряваме любов, доставяме любов, готвим с любов, правим всичко, че да отбележим любовта. освен всичко, утре е и Новолуние. и защото е второто новолуние от началото на 2010, и първото новолуние за февруари, за това е нова година, китайска. ден е и за прошка, според нашия православен календар. изобщо много неща, събрани в един ден. за малко да пропусна, че е и Трифон Зарезан по стар обичай. излиза, че има за всеки по нещо. къде съм аз, обаче, в това нещо?

излязох за съвсем малко до магазина отсреща и вече бях заразена, върнах се с 3 балона удома. красиви, червени, които сега се мятат свободно пред погледа ми. имах избора да купя 1, 2 или 3. помислих си за 1, и веднага отхвърлих идеята. посегнах за 2, символа на двойката. и тази кауза, пропадна. тръгнах си с 3. сакрално число. Отца и Сина, и Светият Дух. Светият Дух е 3. 2010 е 3. и покрай това 3, мислите ми се разбъркаха.

имах планове за 14(и), партита-мартита. сбирки, хора. ще ги отменя. поисках да остана насаме с един специален дух. с моя дух. да му поискам прошка, да го даря с любов, да отпразнувам с него новата година, новия ден, новата ни връзка.

прости ми. обичам те. на'здраве. и щастлива нова година.

прочети повече ..

ЖЕНИ И МЪЖЕ. 3 ИСТОРИИ ОТ ЖИВОТА.

Наскоро прочетох тези истории, които не са реални истории, а забавни и весели. Те са едно намигване към интелигентните жени и мъже. В никакъв случай не ги възприемай като феминистки, а като форма за забавление.


ПЪРВАТА...

Единадесет души висят на въже от хеликоптер, 10 мъже и 1 жена. Тъй като въжето не било достатъчно здраво, за да издържи всички, решили един от тях да се пусне, защото иначе всички щели да паднат. Не можели обаче да решат кой да се жертва. Тогава жената заявила, че тя ще се пусне доброволно от въжето, защото жените са свикнали да правят всичко за своите деца и за своя мъж, да даряват всичко на мъжете и да не получават нищо в замяна. Когато жената приключила с думите си, всички мъже започнали да ръкопляскат...

ИЗВОД: Никога не подценявайте силата на една жена.


ВТОРАТА...

Група жени и група мъже пътували с влака за семинар. Всеки от мъжете си бил купил билет. Цялата група жени обаче имала един единствен билет. Мъжете само клатели глави и тайно злорадствали в очакване арогантните дами да си получат заслуженото. Изведнъж една от жените извикала: „Кондукторът идва!” При този сигнал всички жени скочили и влезли в тоалетната. Кондукторът проверил билетите на мъжете. Когато видял, че тоалетната е заета, почукал на вратата: Билета Ви моля! Една от жените плъзнала билета под вратата, кондукторът го издърпал и го перфорирал.

На връщане мъжете решили да използват същия трик. Купили само един билет за цялата група и много се учудили, когато разбрали, че този път жените нямат нито един билет. След известно време една от жените извикала: Кондукторът идва! Веднага мъжете скочили, втурнали се към тоалетната и се заключили вътре. Жените спокойно се отправили към съседната тоалетна. Преди последната жена да влезе в тоалетната, почукала на вратата на мъжката тоалетна: Билета Ви моля!

ИЗВОД: Мъжете с удоволствие използват методите на жените. Но определено не ги схващат!


ТРЕТАТА...

Един ден трима мъже се разхождали през голяма гора и стигнали да огромна, буйна река. Трябвало да минат от другата страна. Но как да пресекат тези буйни води?
Първият мъж коленичил и започнал да се моли: Господи, моля те, дай ми сили да преплувам тази река!

Господ му дал дълги ръце и силни крака. Така мъжът можал да преплува реката. Отнело му два часа и на три-четири пъти без малко да се удави. Но: Успял!

Вторият мъж видял всичко това и също отправил молитва към Господ. Господи, дай ми сили и необходимите инструменти, за да премина реката!

Господ му дал едно корито и мъжът успял да премине реката, въпреки че коритото на няколко пъти едва не се обърнало.

Третият мъж, който наблюдавал всичко, коленичил и се помоли: Господи, дай ми сили, средства и интелект да прекося тази буйна река!

Господ превърнал мъжа в жена. Тя погледнала картата. Повървяла обратно на течението на реката и преминала по моста.

прочети повече ..

Как остарява Една Жена?

Какво ни кара нас жените да остаряваме? Как става така, че постепенно енергията ни намалява, смеха ни се спотайва и очите ни посивяват?

Борейки се с времето постепенно си отива по-малко от нашата воля да бъдем, да стоим до себе си. Може би ежедневието изсмуква част от нашето нетърпение да чуем, да научим, да направим нещо ново? И все пак има нещичко, което оживява, което ни гори, които ни кара да се усмихваме без даже да се усещаме, че го правим...

Напоследък често се замислям каква е рецептата за една жена да запази ритъма на времето в себе си?


Вглеждайки се в жени от различни възрасти откривам, че ЛЮБОПИТСТВОТО е едно от нещата, които ни държат млади. Желанието да научиш новото, което детето ти даже вече е научило преди теб, желанието да опиташ новото, което не си имал куража да опиташ, когато сме бил по-млад, желанието.... въобще ЖЕЛАНИЯТА, които си спотайвал за по-късно - те могат да ти помогнат да върнеш отново до себе си духа отпреди.

С годините става по-лесно да свалиш ограниченията от себе си, но по-трудно да започнеш нещо с непридвидим край... Дали печелейки опит не губим кураж? Дали научавайки правилата на живота не губим вкуса от него? Дали, дали, дали...

И все пак невидяното, непреживяното, несънуваното – то е, което ни кара да търсим следователно да бъдем млади. Дано е така!

прочети повече ..

от книгата на Живота...

1. Животът не винаги изглежда справедлив, но все пак е хубав.

2. Когато се съмняваш, просто направи следващата малка крачка.

3. Животът е прекалено кратък и хубав, за да си губим времето, мразейки някого.

4. Твоята работа няма да се грижи за теб, ако се разболееш, но твоите родители и приятели ще го направят. Подържай връзка с тях.

5. Изплащай вноските по кредитните си карти всеки месец.

6. Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен.

7. Поплачи си с някой. По-лечебно е, от колкото да плачеш сам.

8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.

9. Живей Тук и Сега, защото точно този миг е единствен и неповторим.

10. Когато става въпрос за шоколад, съпротивата е безсмислена.

11. Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.

12. Няма нищо лошо в това децата ти да те видят да плачеш.

13. Не се сравнявай с другите. Нямаш си и най-малка представа какъв е техния живот.

14. Ако във връзката има тайни, не е добре ти да си част от нея.

15. Всяко нещо може да се промени с едно мигване на Бог. Но не се тревожи – Бог никога не мига.

16. Поеми дълбоко въздух, това успокоява ума.

17. Освободи се от всичко, което не е нито полезно, нито красиво, нито приятно.

18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.

19. Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.

20. Когато става въпрос за твоите мечти, не приемай Не за отговор.

21. Изгори свещите, използвай хубавите чаршафи, носи луксозното бельо. Не ги пази за специални случаи. Днес денят е специален.

22. Следвай знаците по Пътя и спокойно се пусни по течението на реката на Живота.

23. Бъди ексцентричен сега. Не чакай до дълбока старост, за да носиш лилаво.

24. Най-важният сексуален орган е мозъка.

25. Никой друг не е отговорен за твоето щастие освен ти.

26. За всяко така наречено нещастие се запитай: Ще има ли значение това след 5 години?

27. Винаги избирай живота!

28. Прощавай всичко на всеки.

29. Това кой какво мисли за теб не е твоя работа...

30. Времето лекува всичко. Просто си дай време.

31. Колкото и хубава или лоша да е една ситуация, тя ще се промени.

32. Винаги вярвай в чудеса!

33. Бог те обича заради това, което е Той, а не защото ти си или не си направил нещо.

34. Върви по нови пътеки, прокарай своя уникален път, остави следа.

35. Да остарееш е по-добро от колкото да умреш млад.

36. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.

37. Твоите деца ще имат само едно детство.

38. Това, което наистина има значение, е че в крайна сметка си обичал.

39. Излизай всеки ден навън. Чудесата чакат на всяка крачка.

40. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.

41. Предай се на Живота!

42. Тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата.

43. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което имаш нужда.

44. Най-доброто тепърва предстои.

45. Бъди честен със себе си. Бъди такъв и към другите. И другите ще са честни към теб. Истината носи спокойствие.

46. Приятелите са семейството, което сами избираме за себе си...

47. Дори и 100 пъти да паднеш... стани, изправи се и продължи смело напред.

48. Дай на света най-доброто от себе си!

49. Благослави съдбата си, че се намираш тук и сега.

50. Господ днес ти направи подарък от 86 400 секунди. Използва ли едничка, за да кажеш благодаря?

прочети повече ..

Моето АЗ.Калейдоскоп от различни АЗ.

Какво съм АЗ, как приемам хората и как те ме приемат? Странно е, че с различните хора човек се държи различно – според отстрещната страна. Така срещите с различни хора редят пъзела на собственото ни АЗ.


Обичам приятелите си, но всеки един от тях вероятно вижда в мен различен човек. И смеха, и приказките са различни, а уж ги обичам еднакво. Или може би ОБИЧАМ ги, но по различен начин и форма. Колко хубаво човек да има приятели, за които да мисли с любов и срещата, с които да е всеки път като първа среща.

Защо Първа? Защото първата среща винаги е най-хубавата. Тогава всеки от нас се стреми да покаже най-доброто от себе си, най-интересното. А после някак свикваме един с друг, знаем кой какво ще пита и кой какво ще отговори. То е като старата обувка – малко поизкривена, поочукана, но удобна.

Как подреждаме калейдоскопа ли? Като обуваме старите си верни обувки и поемаме по пътя да търсим нови приятели...

QUEEN Friends will be Friends

прочети повече ..

приказка за житената питка.

вече късна вечер е сега. но преди да затворя лаптопа искам приказка една да ти разкажа аз сега. стара приказка е тя. в приказката приказка има една.

над селце малко ситен снежец сипел се тихо. а баба питка туряла в огнище да пече. минало се, не минало се. разровила баба огнище и питка житена из'вадила. завила я в кърпа хубава и на прозореца да изстине оставила я. в този ча'с на баба внуче от нейде си дошло и баба питало. де е питката, бабо? а бабата рекла. питката, бабе, да обиколи нивката отиде. и седнала баба и чудна приказка за'разправяла. как питката житена от огнище излязла, въглени от гърба си смъкнала и по пътя се търкулнала, по моста минала и от село излязла. към полето поела. отива нивката си стара да обиколи. там, гдето се е родила. зрънцето да нагледа, спи ли под дебелия юрган. и на зрънцето да каже, че дойде ли лято на клас ще стане, а после на хляб. и разправя баба на внуче за питката житена дет бърза ли бърза удома да се завърне, по-сладка и мека. където внуче на баба я чака.

и приказката кратка тук свърша. но помни, от хляба никой не е по-голям. и с уважение отнасяй се към него. не го разпилявай и хаби. същото важи и за традициите наши български.

прочети повече ..

бар Наздраве. или как една песничка засмя деня ми.

денят обещаваше да е слънчев. но нещо отвътре ме тресеше. едно бързане. реално за никъде. имах няколко срещи. няколко задължителни неща да свърша. нямаше причина да нервнича. и все пак. точно така се чувствах. и разговорите се въртяха все около тегави теми. като наеми. сметки. ипотеки. пари. търсех някоя дума. и откачено движение. което да разреже напрежението. и да върне обичайната ми усмивка.

сетих се! Попей ми. знаех, че може да го направи и втора подкана няма да има. тихичко запя. Making your way in the world today takes еverything you've got. Taking a break from all your worries .. Sometimes you want to go where everybody knows your name, and they're always glad you came. You wanna be where everybody knows your name. и бавно, но сигурно спомена ме върна. пред телевизора. там, където бар Наздраве бе в ефир. и още, Карла, Даян, Сам, Норман, Клиф. какъв отбор юнаци само бяха. (песничката въведение в бар Наздраве. и още от нея)

вече се бяхме засмяли. и това правихме. да държим забавната нишка на разговора. спомняхме си епизоди, сценки и култови реплики, и теории. като тази за биволите и бирата! от там прескочихме на българските сериали. но някак забавното настроение започна да затихва. имахме нужда от стар, нов повод за усмивки. върнахме се в детството и 1 000 001 (чете се като Милион и едно) желания. Бенджи, Закс и Звездния принц. Арабела и Румборак. култовото Синьо лято. Смърфовете. Алф. Флинстоун. Плодчетата. мечето Ръкспин. мисля, цял час се забавлявахме да изброяваме стари сериалчета, къде детски, къде не чак толкоз. всички те, много любими. понякога всичко опира до това, да направиш крачка встрани. да провокираш себе си, или мислите на другия. и най-важното да задържиш за малко темата весела. достатъчно, че да остави отпечатък в деня ти. а сега, няма да се бавя и минутка повече ..защото ще се доразсмивам със сваления вече първи сезон на бар Наздраве.

прочети повече ..

Връзки (човешки)...

Има ли връзка между НачинъТ по който се впускаме в една връзка и нейното развитие, продължителност и задълбоченост или няма?? И ако има такава - тя може ли да предреши самата връзка каква ще е или не?

Съществуват два начина за започване на една връзка.

То е като да скочиш в басейн: Първият е като скочиш направо, с мисълта, че така и така трябва да скочиш... студена или топла е водата, няма значение.. .по-добре да го направиш бързо и ефикасно... от първия път... вместо да стоиш и да се чудиш... кое и как да направиш.

И вторият е плахият и бавен начин: Доближаваш се до стълбите, стъпваш на първата и... преценяш водата каква е, можеш дори да поседнеш за малко и да се огледаш около теб каква е ситуацията или положението, докато чакаш да се адаптираш... и свикнеш с водата и тя с тебе... после продължаваш бавно надолу... докато не ти стигне първо водата до коленете, до кръста и накрая... чак до шията и тогава в този момент разбираш, че няма връщане назад... във водата си целия. т.е. във връзката...

Няма нито 'златна среда', защото не можеш маалко да се засилиш и бааавно да скочиш, няма и нищо по между двата начина, няма и трети начин... може би все пак има и той е просто да си промениш решението в последния момент и да се обърнеш и да се откажеш въобще да се потапяш... да скачаш... да се гмуркаш във водата или в случая - връзката... но все пак говорим за започването и продължаването на връзки, така че последния евентуален вариант - отпада като такъв. И остават само първите два.

Така е и с започването на една връзка...

Някои от нас са си изградили нещо като навик - винаги по един и същи начин се впускат във връзките си: смело и бързо напред, бързайки да дадат всичко от себе си и да вземат всичко, което им се 'полага'... а други са плахи и не се 'дават' така лесно и бързо... Винаги съм си задавала въпроса - кое е по-доброто в случая?

По принцип всички връзки са различни и не могат да се сравняват... но от собствени наблюдения стигнах до извода, че ако използваш една и съща 'тактика' в началото и тя не проработи в една, във втора... трета и т.н. връзки... просто тя трябва да бъде сменена с друга по ефикасна такава... и вместо постоянно да се 'скача' във връзките от 'ряз', на сега и веднага...

Защо просто първо не се 'опита' водата - каква е и после... лека по-лека да се продължава напред... Мисля, че е много важно - какво първо впечатление ще създадеш в човека срещу теб... а от там и в каква посока ще тръгне тази връзка и как ще продължи дори...

Първият начин е препоръчителен в случаи на моментно 'умопомрачение', когато всички бариери са паднали и се търси физическо удоволетворение - сега за момента, на момента и никой дори и не мисли... за онова после, което идва...

Ако си решил връзката ти да продължи по-дълго от една нощ, седмица или месец... мисля, че вторият начин е за предпочитане, но никога не се знае... може и да продължи тази връзка и по-дълго зависи от много фактори...

При първият има и едно преимущество - спестява се време и от самото начало партньорите разбират дали ще си допаднат или не... и после няма да имат 'неприятни' изненади... освен това ще има вече едно по-различно отношение между двамата (може и да не съм права)... поне аз мисля, че е така...

А твоят опит какво ти казва?

прочети повече ..

хляб и мъдрост. на едно.

в древността хората са преживявали войни, преселения и природни бедствия. но не са наричали събитията <криза>, а ЖИВОТ. човек прави каквото може, докато съдбата му се покаже.

ококорих очи, като видях изписани точно тези думи върху найлоновата опаковка на хляба, купен преди минути от кварталното (мини)маркетче. с хляба вече върви и парче мъдрост. интересен маркетингов подход, бих казала. но прескачам тази тема и продължавам нататък.

така си е. изнежени сме доста. едни сме забравили, какво беше преди. как живееха нашите баби и дядовци. че живееха с малко и се радваха много. а други дори и идея си нямат, какво е било преди. обаче към днешна дата ние, всички, сме готови да пропищим света и за най-малката несгода сполетяла ни. ако ще да е и малко снежец покрил земята.

какво ще стане, ако един ден не се оплакваме от нещата, които не зависят от нас. като времето, потока коли, лая на кучетата, плача на бебета. това е експеримент. на който аз съм готова да се подложа. един ден, 24 часа, в които ще търся скритото добро във всяко едно. и ще наложа запор на оплакването си, както вътрешно, така и външно. започвам утре, щом отворя очи. ако успея един ден, значи мога и два. веднъж променя ли стереотипа. нататък е лесно.

имаше една мисъл, за която се сещам сега. Бог не ни дава изпитания, които не можем да понесем. щом животът ни връхлита сега, значи готови сме за това.

прочети повече ..

Денят носи своята красота

Добро утро!

Опитай се за миг да не
мислиш за света с ума,
а със сърцето си.
Разреши на светлината
да обгърне душата ти
и обичта да изпълни
сърцето ти!
И се усмихни!
Денят носи своята красота:
сподели я с някого!

* * *

Хубав ден и успешна нова седмица!

прочети повече ..