Връзки (човешки)...
Има ли връзка между НачинъТ по който се впускаме в една връзка и нейното развитие, продължителност и задълбоченост или няма?? И ако има такава - тя може ли да предреши самата връзка каква ще е или не?
Съществуват два начина за започване на една връзка.
То е като да скочиш в басейн: Първият е като скочиш направо, с мисълта, че така и така трябва да скочиш... студена или топла е водата, няма значение.. .по-добре да го направиш бързо и ефикасно... от първия път... вместо да стоиш и да се чудиш... кое и как да направиш.
И вторият е плахият и бавен начин: Доближаваш се до стълбите, стъпваш на първата и... преценяш водата каква е, можеш дори да поседнеш за малко и да се огледаш около теб каква е ситуацията или положението, докато чакаш да се адаптираш... и свикнеш с водата и тя с тебе... после продължаваш бавно надолу... докато не ти стигне първо водата до коленете, до кръста и накрая... чак до шията и тогава в този момент разбираш, че няма връщане назад... във водата си целия. т.е. във връзката...
Няма нито 'златна среда', защото не можеш маалко да се засилиш и бааавно да скочиш, няма и нищо по между двата начина, няма и трети начин... може би все пак има и той е просто да си промениш решението в последния момент и да се обърнеш и да се откажеш въобще да се потапяш... да скачаш... да се гмуркаш във водата или в случая - връзката... но все пак говорим за започването и продължаването на връзки, така че последния евентуален вариант - отпада като такъв. И остават само първите два.
Така е и с започването на една връзка...
Някои от нас са си изградили нещо като навик - винаги по един и същи начин се впускат във връзките си: смело и бързо напред, бързайки да дадат всичко от себе си и да вземат всичко, което им се 'полага'... а други са плахи и не се 'дават' така лесно и бързо... Винаги съм си задавала въпроса - кое е по-доброто в случая?
По принцип всички връзки са различни и не могат да се сравняват... но от собствени наблюдения стигнах до извода, че ако използваш една и съща 'тактика' в началото и тя не проработи в една, във втора... трета и т.н. връзки... просто тя трябва да бъде сменена с друга по ефикасна такава... и вместо постоянно да се 'скача' във връзките от 'ряз', на сега и веднага...
Защо просто първо не се 'опита' водата - каква е и после... лека по-лека да се продължава напред... Мисля, че е много важно - какво първо впечатление ще създадеш в човека срещу теб... а от там и в каква посока ще тръгне тази връзка и как ще продължи дори...
Първият начин е препоръчителен в случаи на моментно 'умопомрачение', когато всички бариери са паднали и се търси физическо удоволетворение - сега за момента, на момента и никой дори и не мисли... за онова после, което идва...
Ако си решил връзката ти да продължи по-дълго от една нощ, седмица или месец... мисля, че вторият начин е за предпочитане, но никога не се знае... може и да продължи тази връзка и по-дълго зависи от много фактори...
При първият има и едно преимущество - спестява се време и от самото начало партньорите разбират дали ще си допаднат или не... и после няма да имат 'неприятни' изненади... освен това ще има вече едно по-различно отношение между двамата (може и да не съм права)... поне аз мисля, че е така...
А твоят опит какво ти казва?
Съществуват два начина за започване на една връзка.
То е като да скочиш в басейн: Първият е като скочиш направо, с мисълта, че така и така трябва да скочиш... студена или топла е водата, няма значение.. .по-добре да го направиш бързо и ефикасно... от първия път... вместо да стоиш и да се чудиш... кое и как да направиш.
И вторият е плахият и бавен начин: Доближаваш се до стълбите, стъпваш на първата и... преценяш водата каква е, можеш дори да поседнеш за малко и да се огледаш около теб каква е ситуацията или положението, докато чакаш да се адаптираш... и свикнеш с водата и тя с тебе... после продължаваш бавно надолу... докато не ти стигне първо водата до коленете, до кръста и накрая... чак до шията и тогава в този момент разбираш, че няма връщане назад... във водата си целия. т.е. във връзката...
Няма нито 'златна среда', защото не можеш маалко да се засилиш и бааавно да скочиш, няма и нищо по между двата начина, няма и трети начин... може би все пак има и той е просто да си промениш решението в последния момент и да се обърнеш и да се откажеш въобще да се потапяш... да скачаш... да се гмуркаш във водата или в случая - връзката... но все пак говорим за започването и продължаването на връзки, така че последния евентуален вариант - отпада като такъв. И остават само първите два.
Така е и с започването на една връзка...
Някои от нас са си изградили нещо като навик - винаги по един и същи начин се впускат във връзките си: смело и бързо напред, бързайки да дадат всичко от себе си и да вземат всичко, което им се 'полага'... а други са плахи и не се 'дават' така лесно и бързо... Винаги съм си задавала въпроса - кое е по-доброто в случая?
По принцип всички връзки са различни и не могат да се сравняват... но от собствени наблюдения стигнах до извода, че ако използваш една и съща 'тактика' в началото и тя не проработи в една, във втора... трета и т.н. връзки... просто тя трябва да бъде сменена с друга по ефикасна такава... и вместо постоянно да се 'скача' във връзките от 'ряз', на сега и веднага...
Защо просто първо не се 'опита' водата - каква е и после... лека по-лека да се продължава напред... Мисля, че е много важно - какво първо впечатление ще създадеш в човека срещу теб... а от там и в каква посока ще тръгне тази връзка и как ще продължи дори...
Първият начин е препоръчителен в случаи на моментно 'умопомрачение', когато всички бариери са паднали и се търси физическо удоволетворение - сега за момента, на момента и никой дори и не мисли... за онова после, което идва...
Ако си решил връзката ти да продължи по-дълго от една нощ, седмица или месец... мисля, че вторият начин е за предпочитане, но никога не се знае... може и да продължи тази връзка и по-дълго зависи от много фактори...
При първият има и едно преимущество - спестява се време и от самото начало партньорите разбират дали ще си допаднат или не... и после няма да имат 'неприятни' изненади... освен това ще има вече едно по-различно отношение между двамата (може и да не съм права)... поне аз мисля, че е така...
А твоят опит какво ти казва?
9 коментарa :
Мисля, че ако човек е свикнал на първият тип връзка, много ще му е трудно да пробва по бавния начин. Даже може би невъзможно.
Освен това е неправилно още в самото начало да се мисли дали ще излезе нещо от самата връзка. Когато човек е наясно със себе си и своите желания, нещата просто се случват.
Да, но не винаги човек е наясно с желанията си.
А има и друго хората винаги си казват, че щом двама души са прибързали със гмуркането, то те не търсят истинското, а не винаги е така.
Но... разни хора, разни гмуркания.
Дали да се хвърлиш на сляпо в една връзка или тя да се случи по по-бавния начин,смятам че зависи от това дали си нясно с това което искаш,колко опит имаш в тези неща,от благоразположението на отсрещната страна дори.Знаете как е - запознаваш се с някой,но той категорично отхвърля възможността за сериозна връзка,но с течение на времето осъзнава че сте един за друг и така нещата се случват от само себе си.Смятам,че когато не прибързаш е по-добре.Така опознаваш човека до теб и риска да откриеш някои отблъскващи черти на характера му след време е минимален:)
Ели
Нещата просто се случват. Колкото и да мъдруваме едва ли някой някога ще може да даде точна рецепта как да се влезе в една връзка. Все съм си мислела, че трябва време да опознаеш малко човека, и т. н. и т. н. да ама не. Имала съм и бавни и бързи връзки и края е бил все един и същ докато не Го срещнах.Бях с приятели,запознаха ни,видяхме се на следващия ден и на по- следващия, на третия ден ми пристана ,както се шегуваме... и така вече 24години. Имаме две големи момчета и ако трябва да отговоря на въпроса: Защо той? - ами не знам . Обикновен мъж, не най-красивия и не най- забавния,не принца от приказките, Точния. Пусни нещата да се случат - това е!И не си прави илюзии ,че всичко ще е по- мед и масло, има много трудни моменти, има понякога и гняв, но имам две прекрасни деца и мъж,който и още е влюбен. Казват ,че когато ученикът е готов учителя се появява, така е и с връзките- когато си готов срещаш точния човек.
Истински пълноценната връзка не трябва да е "басейн" (застояла вода), а по-скоро река - пълноводна, бистра, лъкатушеща, с подмоли и вирове, бентове и бързеи...но винаги напоителна и свежа! ;-)
Всеки път май е различно, зависи от човека доста. Но май е най-добре да се втурнеш, пък каквото излезе. Дълго предъвкваните отношения не се "раззеленяват" подобаващо и не избуяват в пълноценна връзка. Впечатленията ми от хората около мен - най-щастливите връзки са тези, започнали случайно, набъзро, развили се главозамайващо бързо :))
Повечето дълги връзки, в които подхождаш като хшахматист, се разпадат или изчерпват доста преди края.
Imah 'byrza' vrazka, koiato izdarja celi 5 godini.. v kraina smetka se iz4erpahme i dvamata.. ni6o 4e bqhme vzeli re6enie da se saberem zavingi, sydbata si kaza tejkata duma i se razdelihme!!! Nqma garancia, prosto pasvane na harakteri, uvajenie, razbiratelstvo i kompromisi. Tova e da byde zdrava i dalga edna vryzka
От моят скромен опит мога да се съглася с мнението на BiA без забележка.
Ако много мислиш се появяват колебанията дали това е твоят човек, а най-често на другия му писва да се занимава с теб или решава, че колебанието е "отрязване" и се отдръпва.
При всички случаи шахматистките подходи не водят до добро.
edna vrazka iziskva ogromno jelanie i kategorichni deistviq ,a ne strah ,razdvoenie i zabludi.no dokato ne nagazish vav vodata nqma kak da znaesh kolko e dalboka,samo mojesh da predpolagash kolko e topla ,spored vremeto van.
Публикуване на коментар