Снега, баничката и още нещо...
Студена, ветровита, снежна февруарска сутрин. Бавно крача по улицата, отрупана със сняг, снежинките валят около мен, вятърът ги носи в шеметен вихър и бързо ги стоварва върху мокрите ми вече ресници...
Виелица и ситен тих снежец. И все пак е понеделнична делова сутрин. Отърсвам се от съзерцателния си унес и скачам в реалността на делника. Пресичам улицата и се запътвам към малката квартална пекарна, за да си купя прясно изпечената на място баничка. Аромата на печива се носи надалеч и приканва минувачите дори в тази студена сутрин. Спирам се и аз и си купувам ритуално всеизвестната българска баничка. И тя ми връща спомена от детството: как се гонехме в училищния двор с баничките в ръце, съчетавайки храненето с игра, наслаждавайки се едновременно и на двете. Стоях права навън пред пекарната, отхапвах от топлата баничка, а вятърът жулеше лицето ми и ме замеряше с рояк от снежинки. Студено, ветровито, снежно, а аз се радвах на снега, на аромата, витаещ във въздуха и на вкуса на поредната хапка. Колко дребни, прости, обикновени неща.
И се замислих дали успяваме в трудните, ветровити делници да се насладим на малките радости, които ни се поднасят. Дали въобще ги разпознаваме като такива. Трудно е може би, но си струва човек да опита.
И тогава вместо да се оплакваме, че ни е студено и снега ни затрупва, ще се похвалим, че имаме невероятния късмет да живеем в страна с четири годишни времена.
И тогава вместо да недоволстваме, че нещо не е както трябва, ще се опитаме да помогнем да се изправи.
И тогава....
Какво е за нас тогава?
Виелица и ситен тих снежец. И все пак е понеделнична делова сутрин. Отърсвам се от съзерцателния си унес и скачам в реалността на делника. Пресичам улицата и се запътвам към малката квартална пекарна, за да си купя прясно изпечената на място баничка. Аромата на печива се носи надалеч и приканва минувачите дори в тази студена сутрин. Спирам се и аз и си купувам ритуално всеизвестната българска баничка. И тя ми връща спомена от детството: как се гонехме в училищния двор с баничките в ръце, съчетавайки храненето с игра, наслаждавайки се едновременно и на двете. Стоях права навън пред пекарната, отхапвах от топлата баничка, а вятърът жулеше лицето ми и ме замеряше с рояк от снежинки. Студено, ветровито, снежно, а аз се радвах на снега, на аромата, витаещ във въздуха и на вкуса на поредната хапка. Колко дребни, прости, обикновени неща.
 |
И се замислих дали успяваме в трудните, ветровити делници да се насладим на малките радости, които ни се поднасят. Дали въобще ги разпознаваме като такива. Трудно е може би, но си струва човек да опита.
И тогава вместо да се оплакваме, че ни е студено и снега ни затрупва, ще се похвалим, че имаме невероятния късмет да живеем в страна с четири годишни времена.
И тогава вместо да недоволстваме, че нещо не е както трябва, ще се опитаме да помогнем да се изправи.
И тогава....
Какво е за нас тогава?
3 коментарa:
...тогава просто ще качим някое грамче върху перфектните си тела и доза вина за това, че пристъпваме принципите на здравословното хранене, но пък ще сме щастливи:))Ако по-често се "връщаме" към кварталната пекарна и към баничката с бозичка ще сме радостни от живота си в тази географска ширина!
или ще се сетиме, че едно време баничките не бяха с гранясало олио и нещо подобно на извара ...
тогава ще се сетим за вкусната, ароматна баница на бабите ни, онази, която се правеше с дърпани или точени кори. И .......... докато я правеше баба, ние децата се суетяхме около нея и....... детството беше толкова безгрижно, и нещата бяха толкова прости и ясни, и светът беше прекрасен.
Публикуване на коментар