Slow Food,
изкуството на бавното хране.


първоначално посрещнах fast food, бързата храна, с възгласи на радост, че намерила съм начин да нахраня глада в съкратената обедна почивка. последваха пиците на парче, от които на всеки италианец би му прилошало, хот дога, дюнерите и картонените мазни картофки.

заета или просто понесена от забързаното темпо на тълпата, спрях да мисля с какво се храня, откъде идва храната ми и храна ли е изобщо това, с което пълня стомах.

питах се може ли изобщо да променя нещо? и отговорът не закъсня, нищо че не бърза. и носи недвусмисленото име Slow Food, изкуството на бавното хранене.

бавното хранене е обратното на бързото. fast food културата, бързото хранене, е на доизживяване, заместенo от принципа Le vie est un chanson, Животът е песен. до скоро се учехме как да бързаме, а сега ще се учим как да се наслаждаваме на добрата храна.

началото на бавното хранене било поставено през 1986, когато Карло Петрини, италиански журналист пишещ рецензии за ресторанти и вино, научил, че ще отварят ресторант от веригата McDonald's близо до площад Испания в Рим. като признат любител на добрата кухня, той се възмутил и организирал протест. оттам се тръгнало.

философията на Slow Food е заключена в три прости думи: Good, Clean and Fair. вкусно, чисто и честно.

бавното хранене застава в защита на правото ни на вкус. храната се вкусва, не се яде. добрата храна, приготвена с нежност и любов по стари и изпитани рецепти, е възнесена в култ. храненето е ритуал, на който се наслаждаваме бавно, с удоволствие и задължително в компания.

чистотата е напомняне, че най-добрата храна се приготвя от екологично чисти продукти. а честността е свързана със създаването на условия на труд, при които прозводителите получaват справедливо възнаграждение за своя труд.

през 1999 се прави още една крачка напред. миниатюрното градче Кианти в Тоскана става първия cittaslow, бавен град. последват го Бра, Позитано и Орвието. скоро вълната залива Италия, където бавните градове са вече 42. (и аз без да знам всичко това съм била в 2 от тях).

бавните градове са места, в които всички се стремят да запазят бавния ритъм на живот и традициите, в най-неподправения им вид. жителите им не наброяват повече от 50 хиляди души. няма движение на коли в центъра, няма да срещнем McDonald's, нито големите вериги супермаркети. но пък ще станем свидетели на празници, посветени на виното, сирената и ястията, приготвени по стари бабини рецепти.

последователите на Slow Food са навсякъде. в Англия, Германия, Австрия, Испания, Португалия, Полша. бавни градове никнат като гъби и на другите континенти, ще ги срещнем в Бразилия, Австралия, Япония, Ливан, Мексико. дори и в САЩ, откъдето тръгва fast food културата, може да видим (логото на бавното хранене) охлюва в 42 щата.


в България все още си нямаме бавен град (поне не официално), но пък се прославихме със зеленото сирене от Черни Вит, оценено от Slow Food като уникално за целия Балкански полуостров. и си имаме Пъстра Tрапеза, кулинарният фестивал, който обикаля България надлъж и нашир, и събира стари бабини рецепти.

имаме си и 85 члена на Slow Food, организирани в 8 конвивиума. местни структури, които се стремят да запазят традициите, свързани с храненето в техния си географски регион, като подкрепят местните производители на храна, организират пазари на местни стоки и фестивали.

100 хиляди члена на Slow Food в 132 страни разнасят всекидневно политиката на бавното хранене, наслаждавайки се на живота, без да поглеждат нервно часовника.

наш ред е да преоткрием вкуса и аромата на бабината ни кухня, и да застанем зад обикновеното земно удоволствие.


Facebook Comments

7 коментарa :

Краси каза...

Благодаря за ценната информация.
Щастлива съм,че дори без да съм чувала за нещо подобно,от известно време се ръководя от същите идеи.И по отношение на живота,и по отношение на храната...и храненето.

Анонимен каза...

А бе, хора! Вие къде живеете? С изключение на софиянци, видели ли сте някъде в китната ни родина някой да се храни бързо? Ами, я отидете в някое селце или дори средно голям град (а такива у нас - дал Бог) и тогава ми говорете за бавно хранене! Българинът не обича и не е свикнал да се храни бързо (отново изключвам бизнесмените по софийските улици и финансови институции). Особено пък вечер! Тогава нашенецът е свикнал да си пийне ракийката (при това мераклийската - със салатката и всичките му останали салтанати), след което да похапне бавно и табиетлийски, почерпвайки се с обилно количество вино или бира (зависи от сезона). Накрая, ако не е задрямал на масата, ще уважи стопанката си, ще му удари един юнашки сън, след което на сутринта е готов за нови трудови подвизи. Много здраве да имат всички, които откриват топлата вода! Тя е открита от нас, при това мноооооого отдавна. По този повод искам да попитам знаете ли кое наше качество прави най-силно впечатление на чужденците? Предварително ще ви предпазя от погрешни заключения: не е нито нашето прословуто трудолюбие (един Бог знае къде го видяха), нито нашата (уж) висока интелигентност. Всички тези неща те са ги виждали. Най-силно впечатление им прави това, че ние вечеряме по няколко часа. И те остават адски удивени как, аджеба, можем да седим с часове на масата, да пием като смоци без да се напиваме, да ядем като за последно, и след това на сутринта да сме свежи като репички. Та, затова още веднъж ще кажа: не на нас тия! С изключиение на София и още няколко по-големи града (при това не като цяло) останалата част от целокупния български народ живее и се храни бавно, а българските градове са центрове на бавното хранене! Който не вярва - да провери!

varnik каза...

Горният коментар е мой. Просто не можах да го публикувам с акаунта си, та се наложи да го пусна като анонимен. Това съвсем не означава, че не поддържам мнението си! :-)

Nathalie каза...

(да пием като смоци без да се напиваме, да ядем като за последно) е те това, не е slow food. малко ми прилича на освинване. няма го уважението към храната на масата ни, нито пък истинското наслаждение от приетата храна.

истината е, че дори и на село вече не се пие и яде, както едно време. полуфабрикатите на масата на българина, без значение от местонахождението му, са достатъчно много. за какви традиции си говорим тогава. сиренето не е от мляко. хлябът е с набухватели.

когато става дума за slow food, или идеята за бавното хранене .. се няма предвид буквалния превод, а специалното отношение към храната, както и към всички останали аспекти на живот. идеята е да изпитваме истинско наслаждение от малките неща в живота ни ..

varnik каза...

Няма да споря какво точно означава slow food и какво се има предвид, но продължавам да твърдя, че в подавляващото си мнозинство българинът е от хората, сериозно практикуващи този начин на живот. Ако обаче на някой му се иска това да е патент на европейците, ок, нека така да бъде. Аз съм на друго мнение. Съвсем друг е въпросът за освинването, но той просто си е наша национална черта. Което съвсем не означава, че други народи не ни надкарват, де. Разликата се вижда на сутринта и тя е в наша полза. Колкото до качеството на храната - да, с изключение на хората, които имат все още баби по все по-обезлюдяващите села, наистина за останалите храната не е това, за което се представя, уви. Що се отнася до уважението към храната, едва ли има друг народ, който да уважава повече храната си. Ако не вярвате, обърнете се към народните поговорки и ще видите на какъв висок пиедестал е поставен хлябът и храната изобщо. Ако не сте ги чували, толкова по-зле за младото поколение и за нашите традиции.

Augusta каза...

По отношение на храната има нации-националисти, които уважават своята храна и традиции, превърнали са я в икономически продукт.
Много ми е болно, че непрекъснато чувам: няма национална кухня, това сме го заимствали от гърците/турците, бобът е донесен от Америка и т.н. А после се чудим защо съседите ни патентоват продукти и храни като техни национални.
Иначе идеята за slow food струва ми се, че ще проработи на по-мащабна платформа, ако се проумее какво безценно кулинарно богатство имаме. Толкова ли много би струвало на държавата създаването на един двуезичен (а защо не и многоезичен) сайт - освен това сигурно ще се намерят и европрограми за финансиране - в който да се популяризират вкусовете, рецептите, гастрономически дестинации на Българяи: така хем ще се просветят нашите ресторантьори и хотелиери, хем светът ще се запознае с "другата България", хем хората ще се научат да уважават и запазват българското кулинрано наследство.

Анонимен каза...

Живея в Испания и напоследък тук съм свидетел на последната модна вълана в кулинарното изкуство - "Fusión". Под тази толкова международна думичка се има пред вид сливането на кулинарните култури на няколко страни и даже континенти. Интересна комбинация между японска и мексиканска кухня или американска и европейска и т.н. Аз обаче, след толкоз гледане на предавания и четене на книги (кухнята е моята втора страст след професията ми) стигнах до извода, че България е многогодишен мълчалив пример на сливането на мнооого кулинарни традиции, като се почне от Индия (баницата съшествува и там, но не е със сирене :)), Арабската кухня, Средиземноморската. Не остават незабелязани и влиянията на Италианската, немската и ООБЕНО много на френската кухня. Всичко това, съчетано с чудесните продукти, които раждат градините на село мисля, че може спокойно да се гордеем с кухнята ФУСИОН, която имаме. Не само да се гордеем, но и дай се наслаждаваме. Наздраве!

Публикуване на коментар