Slow Food, изкуството на бавното хране.
 |
първоначално посрещнах fast food, бързата храна, с възгласи на радост, че намерила съм начин да нахраня глада в съкратената обедна почивка. последваха пиците на парче, от които на всеки италианец би му прилошало, хот дога, дюнерите и картонените мазни картофки.
заета или просто понесена от забързаното темпо на тълпата, спрях да мисля с какво се храня, откъде идва храната ми и храна ли е изобщо това, с което пълня стомах.
питах се може ли изобщо да променя нещо? и отговорът не закъсня, нищо че не бърза. и носи недвусмисленото име Slow Food, изкуството на бавното хранене.
бавното хранене е обратното на бързото. fast food културата, бързото хранене, е на доизживяване, заместенo от принципа Le vie est un chanson, Животът е песен. до скоро се учехме как да бързаме, а сега ще се учим как да се наслаждаваме на добрата храна.
началото на бавното хранене било поставено през 1986, когато Карло Петрини, италиански журналист пишещ рецензии за ресторанти и вино, научил, че ще отварят ресторант от веригата McDonald's близо до площад Испания в Рим. като признат любител на добрата кухня, той се възмутил и организирал протест. оттам се тръгнало.
философията на Slow Food е заключена в три прости думи: Good, Clean and Fair. вкусно, чисто и честно.
бавното хранене застава в защита на правото ни на вкус. храната се вкусва, не се яде. добрата храна, приготвена с нежност и любов по стари и изпитани рецепти, е възнесена в култ. храненето е ритуал, на който се наслаждаваме бавно, с удоволствие и задължително в компания.
чистотата е напомняне, че най-добрата храна се приготвя от екологично чисти продукти. а честността е свързана със създаването на условия на труд, при които прозводителите получaват справедливо възнаграждение за своя труд.
през 1999 се прави още една крачка напред. миниатюрното градче Кианти в Тоскана става първия cittaslow, бавен град. последват го Бра, Позитано и Орвието. скоро вълната залива Италия, където бавните градове са вече 42. (и аз без да знам всичко това съм била в 2 от тях).
бавните градове са места, в които всички се стремят да запазят бавния ритъм на живот и традициите, в най-неподправения им вид. жителите им не наброяват повече от 50 хиляди души. няма движение на коли в центъра, няма да срещнем McDonald's, нито големите вериги супермаркети. но пък ще станем свидетели на празници, посветени на виното, сирената и ястията, приготвени по стари бабини рецепти.
последователите на Slow Food са навсякъде. в Англия, Германия, Австрия, Испания, Португалия, Полша. бавни градове никнат като гъби и на другите континенти, ще ги срещнем в Бразилия, Австралия, Япония, Ливан, Мексико. дори и в САЩ, откъдето тръгва fast food културата, може да видим (логото на бавното хранене) охлюва в 42 щата.
в България все още си нямаме бавен град (поне не официално), но пък се прославихме със зеленото сирене от Черни Вит, оценено от Slow Food като уникално за целия Балкански полуостров. и си имаме Пъстра Tрапеза, кулинарният фестивал, който обикаля България надлъж и нашир, и събира стари бабини рецепти.
имаме си и 85 члена на Slow Food, организирани в 8 конвивиума. местни структури, които се стремят да запазят традициите, свързани с храненето в техния си географски регион, като подкрепят местните производители на храна, организират пазари на местни стоки и фестивали.
100 хиляди члена на Slow Food в 132 страни разнасят всекидневно политиката на бавното хранене, наслаждавайки се на живота, без да поглеждат нервно часовника.
наш ред е да преоткрием вкуса и аромата на бабината ни кухня, и да застанем зад обикновеното земно удоволствие.
заета или просто понесена от забързаното темпо на тълпата, спрях да мисля с какво се храня, откъде идва храната ми и храна ли е изобщо това, с което пълня стомах.
питах се може ли изобщо да променя нещо? и отговорът не закъсня, нищо че не бърза. и носи недвусмисленото име Slow Food, изкуството на бавното хранене.
бавното хранене е обратното на бързото. fast food културата, бързото хранене, е на доизживяване, заместенo от принципа Le vie est un chanson, Животът е песен. до скоро се учехме как да бързаме, а сега ще се учим как да се наслаждаваме на добрата храна.
началото на бавното хранене било поставено през 1986, когато Карло Петрини, италиански журналист пишещ рецензии за ресторанти и вино, научил, че ще отварят ресторант от веригата McDonald's близо до площад Испания в Рим. като признат любител на добрата кухня, той се възмутил и организирал протест. оттам се тръгнало.
философията на Slow Food е заключена в три прости думи: Good, Clean and Fair. вкусно, чисто и честно.
бавното хранене застава в защита на правото ни на вкус. храната се вкусва, не се яде. добрата храна, приготвена с нежност и любов по стари и изпитани рецепти, е възнесена в култ. храненето е ритуал, на който се наслаждаваме бавно, с удоволствие и задължително в компания.
чистотата е напомняне, че най-добрата храна се приготвя от екологично чисти продукти. а честността е свързана със създаването на условия на труд, при които прозводителите получaват справедливо възнаграждение за своя труд.
през 1999 се прави още една крачка напред. миниатюрното градче Кианти в Тоскана става първия cittaslow, бавен град. последват го Бра, Позитано и Орвието. скоро вълната залива Италия, където бавните градове са вече 42. (и аз без да знам всичко това съм била в 2 от тях).
бавните градове са места, в които всички се стремят да запазят бавния ритъм на живот и традициите, в най-неподправения им вид. жителите им не наброяват повече от 50 хиляди души. няма движение на коли в центъра, няма да срещнем McDonald's, нито големите вериги супермаркети. но пък ще станем свидетели на празници, посветени на виното, сирената и ястията, приготвени по стари бабини рецепти.
последователите на Slow Food са навсякъде. в Англия, Германия, Австрия, Испания, Португалия, Полша. бавни градове никнат като гъби и на другите континенти, ще ги срещнем в Бразилия, Австралия, Япония, Ливан, Мексико. дори и в САЩ, откъдето тръгва fast food културата, може да видим (логото на бавното хранене) охлюва в 42 щата.
 |
в България все още си нямаме бавен град (поне не официално), но пък се прославихме със зеленото сирене от Черни Вит, оценено от Slow Food като уникално за целия Балкански полуостров. и си имаме Пъстра Tрапеза, кулинарният фестивал, който обикаля България надлъж и нашир, и събира стари бабини рецепти.
 |
100 хиляди члена на Slow Food в 132 страни разнасят всекидневно политиката на бавното хранене, наслаждавайки се на живота, без да поглеждат нервно часовника.
наш ред е да преоткрием вкуса и аромата на бабината ни кухня, и да застанем зад обикновеното земно удоволствие.
7 коментарa :
Благодаря за ценната информация.
Щастлива съм,че дори без да съм чувала за нещо подобно,от известно време се ръководя от същите идеи.И по отношение на живота,и по отношение на храната...и храненето.
А бе, хора! Вие къде живеете? С изключение на софиянци, видели ли сте някъде в китната ни родина някой да се храни бързо? Ами, я отидете в някое селце или дори средно голям град (а такива у нас - дал Бог) и тогава ми говорете за бавно хранене! Българинът не обича и не е свикнал да се храни бързо (отново изключвам бизнесмените по софийските улици и финансови институции). Особено пък вечер! Тогава нашенецът е свикнал да си пийне ракийката (при това мераклийската - със салатката и всичките му останали салтанати), след което да похапне бавно и табиетлийски, почерпвайки се с обилно количество вино или бира (зависи от сезона). Накрая, ако не е задрямал на масата, ще уважи стопанката си, ще му удари един юнашки сън, след което на сутринта е готов за нови трудови подвизи. Много здраве да имат всички, които откриват топлата вода! Тя е открита от нас, при това мноооооого отдавна. По този повод искам да попитам знаете ли кое наше качество прави най-силно впечатление на чужденците? Предварително ще ви предпазя от погрешни заключения: не е нито нашето прословуто трудолюбие (един Бог знае къде го видяха), нито нашата (уж) висока интелигентност. Всички тези неща те са ги виждали. Най-силно впечатление им прави това, че ние вечеряме по няколко часа. И те остават адски удивени как, аджеба, можем да седим с часове на масата, да пием като смоци без да се напиваме, да ядем като за последно, и след това на сутринта да сме свежи като репички. Та, затова още веднъж ще кажа: не на нас тия! С изключиение на София и още няколко по-големи града (при това не като цяло) останалата част от целокупния български народ живее и се храни бавно, а българските градове са центрове на бавното хранене! Който не вярва - да провери!
Горният коментар е мой. Просто не можах да го публикувам с акаунта си, та се наложи да го пусна като анонимен. Това съвсем не означава, че не поддържам мнението си! :-)
(да пием като смоци без да се напиваме, да ядем като за последно) е те това, не е slow food. малко ми прилича на освинване. няма го уважението към храната на масата ни, нито пък истинското наслаждение от приетата храна.
истината е, че дори и на село вече не се пие и яде, както едно време. полуфабрикатите на масата на българина, без значение от местонахождението му, са достатъчно много. за какви традиции си говорим тогава. сиренето не е от мляко. хлябът е с набухватели.
когато става дума за slow food, или идеята за бавното хранене .. се няма предвид буквалния превод, а специалното отношение към храната, както и към всички останали аспекти на живот. идеята е да изпитваме истинско наслаждение от малките неща в живота ни ..
Няма да споря какво точно означава slow food и какво се има предвид, но продължавам да твърдя, че в подавляващото си мнозинство българинът е от хората, сериозно практикуващи този начин на живот. Ако обаче на някой му се иска това да е патент на европейците, ок, нека така да бъде. Аз съм на друго мнение. Съвсем друг е въпросът за освинването, но той просто си е наша национална черта. Което съвсем не означава, че други народи не ни надкарват, де. Разликата се вижда на сутринта и тя е в наша полза. Колкото до качеството на храната - да, с изключение на хората, които имат все още баби по все по-обезлюдяващите села, наистина за останалите храната не е това, за което се представя, уви. Що се отнася до уважението към храната, едва ли има друг народ, който да уважава повече храната си. Ако не вярвате, обърнете се към народните поговорки и ще видите на какъв висок пиедестал е поставен хлябът и храната изобщо. Ако не сте ги чували, толкова по-зле за младото поколение и за нашите традиции.
По отношение на храната има нации-националисти, които уважават своята храна и традиции, превърнали са я в икономически продукт.
Много ми е болно, че непрекъснато чувам: няма национална кухня, това сме го заимствали от гърците/турците, бобът е донесен от Америка и т.н. А после се чудим защо съседите ни патентоват продукти и храни като техни национални.
Иначе идеята за slow food струва ми се, че ще проработи на по-мащабна платформа, ако се проумее какво безценно кулинарно богатство имаме. Толкова ли много би струвало на държавата създаването на един двуезичен (а защо не и многоезичен) сайт - освен това сигурно ще се намерят и европрограми за финансиране - в който да се популяризират вкусовете, рецептите, гастрономически дестинации на Българяи: така хем ще се просветят нашите ресторантьори и хотелиери, хем светът ще се запознае с "другата България", хем хората ще се научат да уважават и запазват българското кулинрано наследство.
Живея в Испания и напоследък тук съм свидетел на последната модна вълана в кулинарното изкуство - "Fusión". Под тази толкова международна думичка се има пред вид сливането на кулинарните култури на няколко страни и даже континенти. Интересна комбинация между японска и мексиканска кухня или американска и европейска и т.н. Аз обаче, след толкоз гледане на предавания и четене на книги (кухнята е моята втора страст след професията ми) стигнах до извода, че България е многогодишен мълчалив пример на сливането на мнооого кулинарни традиции, като се почне от Индия (баницата съшествува и там, но не е със сирене :)), Арабската кухня, Средиземноморската. Не остават незабелязани и влиянията на Италианската, немската и ООБЕНО много на френската кухня. Всичко това, съчетано с чудесните продукти, които раждат градините на село мисля, че може спокойно да се гордеем с кухнята ФУСИОН, която имаме. Не само да се гордеем, но и дай се наслаждаваме. Наздраве!
Публикуване на коментар