Средиземноморската диета

Хранителните навици на хората в развитите страни са се променили много през последните години. Te консумират повече храни, отколкото са им нужни, и водят по-заседнал живот и са под непрекъснат стрес. Новите хранителни навици включват диети богати на мазнини (наситени и ненаситени), богати на холестерол и на животински протеини и бедни на влакна и сложни въглехидрати.

Хранителните навици на повечето хората в развитите страни са характеризират с повече калории, недостиг на витамини, минерали, и влакна, както и хранителен дисбаланс, което води до увеличаване на риска от хронични болести, сърдечни заболявания, диабет, и рак. Решението би могло да бъде диета, като класическата средиземноморска диета, която е здравсловна и приятна.

Зехтинът, най-консумираната мононаситена мазинина в целия свят от хиляди години, е най-използван от страните около Средиземно море. Той има не само приятен вкус, но има неуспорими доказателства, че диетата базирана на зехтина е пряко свързана с продължителността на живота и по-ниската заболеваемост, причинена предимно от лошите западни хранителни навици (специално в Съединените щати).

През последните години, учените насочиха вниманието си върху положителните страни на средиземноморската диета и специално на зехтина. Изучена в повече детайли, тази течност, използвана от древноста, доказва че е нещо повече от източник от моноструктурирана мазнина. Той също е богат източник от антиоксиданти (субстанции, които в момента без съмнение привличат вниманието на учените).

Антиоксидантите помагат да се предотвратят вредите, причинени на тъканите на тялото от молекулите, известни като" свободни радикали." Тялото създава тези свободни радикали, защото има нужда от кислород, и количеството нараства с остаряването ни. Свободните радикали са свързани със сърдечните болести, рака, и стареенето.

Въпреки, че тялото ни създава свои собствени антиоксиданти, храните, които ние приемаме са друг важен източник. Зехтинът е добит от плод, съдържащ широк набор от ценни антиоксиданти, които не са открити в други мазнини.

Антиоксидантите играят важна роля в правилното функциониране на артериите. Липопротеините (LDL) с ниска плътност или лошия холестерол, са наистина вредни само, когато се окисляват. Ако това се случи, частиците се оформят като чиния, която се натрупва и увеличава вероятността от блокиране на артерията. Антиоксидантите помагат да се предпазим от това окисляване.

Зеленчуците също предоставят на организма важни антиоксиданти, но експертите по хранене все още трябва да убеждават хора в техните полезни качества. За да може това да се случва, зеленчуците трябва да са приготвени добре. Средиземноморското готвене прави това възможно като приготвя зеленчуците със зехтин, лимонов сок, чесън и билки, и невероятният вкус е главната причина, поради която хората в средиземноморските страни приемат големи количества зеленчуци с храната си всеки ден.

През 1950 е проведено едно от най важните проучвания за храната – изследването на седемте страни - то показва, че хора живеещи в средиземноморските области, консумират в малка степен наситени мазнини и имат слаба степен на сърдечна заболеваемост. На места като Крит, в Гърция, цялата консумация на мазнини е висока, но тези мазнини идват главно от един единствен източник - зехтина.

Като следствие от това изследване, учените препоръчват на западняците, да консумират по-малко наситени мазнини. В техните страни, те популяризираха ненаситените мазнини, тъй като те повярваха, че те ще намалят холестерола по-бързо от олеиновата киселина на зехтина. Въпреки че проучвания показват, че ползите от диетата богата на зехтин, този факт беше затъмнен от акцента, поставен върху ненаситените мазнини.

Проучванията от тогава показват, че мононаситените мазнини са по-полезни, защото те намаляват липопротеините или лошия холестерол без да засягат защитните липопротеини (HDL) с висока плътност или добрия холестерол. Това дава на мононаситените мазнини преимущество пред ненаситените мазнини, тъй като те могат да намалят лошия холестерол (LDL), ако се изпозлват всекидневно в суров вид и в готвенето. Освен предимствата на зехтина относно намаляването на LDL, олеиновата киселина също спомага за намаляване на риска от поява на съсиреци в артериите.

Качествата на зехтина отиват отвъд защитата срещу сърдечно-съдовите болести. Някои от антиоксидантите, така наречените "полифонични", в зехтина могат да има способността да разрушават субстанции, които водят до разпространението на ракови клетки. Очевидно, изследванията са необходими, за да се определи как тази защита се създава, но доказателствата показват, че жените, живеещи в страните около Средиземно море по-рядко заболяват от рак на гърдата, отколкото жените в странит като Съединените щати и Австралия, където процентът е много по-висок.

Зехтинът също играе важна роля при диабета. Проучването показа, че онези хора, чиято диета съдържа зехтин имат по-добър контрол над захарта и по-ниски нива на мазнини в тяхната кръв, в сравнение с диета, богата на въглехидрати, която обикновено се препоръча за това вид заболяване.

Зехтинът има защитен ефект върху метаболизъма, артериите, стомаха и панкреаса. Той води до растеж по време на детството и увеличава продължителността на живота на възрастните. Той има уникален ефект върху липидите на кръвният серум. Също, зехтинът изглежда, че има причистващ ефект (причиннен от изхвърлянето на жлъчката) и терапевтичен ефект върху храносмилателните язви.