... за МАМА ...
Учейки с дъщеря ми стихчето за празника на мама, изведнъж осъзнах дълбочината на текстовете. Това са същите онези думи, които всички ние знаем наизуст още от нашето детство. Странно е, че едва след като аз самата станах майка ги разбрах, усетих, почувствах, дори понякога ми пресяда буца в гърлото, когато ги чувам от малкото си момиченце.
Нека да си спомним времето, когато и ние ходихме на детска градина със следващите няколко стихчета. Сякаш не беше толкова отдавна.
Нека да си спомним времето, когато и ние ходихме на детска градина със следващите няколко стихчета. Сякаш не беше толкова отдавна.
Мила моя мамо
сладка и добричка
как да кажа мамо колко те обичам
Цели нощи зная
ти над мен си бдяла
в тая топла стая песни си ми пяла
Ти си ме учила
думи да говоря
ти си ми закрила, ти си ми опор
a.
* * *
Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.
Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.
За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!
* * *
Мама, мила мама,
тез цветя вземи,
с малката ръчичка
аз набрах в зори.
И целувам нежно
твоето лице
и ти пожелавам
здраве от сърце.
* * *
Честит празник, мамо,
радваме се всички.
Как да ти се радвам,
като съм мъничка?
Още не умея
нищо да рисувам
и затуй ще пея
и ще те целувам.
* * *
На мама днес е празник
на мама днес е ден.
Тя зная най-обича
латинки и невен.
Аз зная, аз зная,
латинки и невен.
През март латинки няма,
невенът не цъфти.
Ала на лисче може
букет да зацъфъти.
Но може, но може,
букет да зацъфти.
И цветната картинка,
за мама ще е дар.
От малката и щерка,
букет за осми март.
На мама, на мама,
букет за осми март.
* * *
Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка!
* * *
Моя майчице добричка,
с бяла хубава ръчичка,
издигни я и сложи я
върху моята главичка.
Да ме милваш,
да ми пееш,
като слънце
да ми грееш.
* * *
Кой като слънце над мене се свежда? Мама.
Кой ме гали по бузките? Мама.
Кой ми приготвя закуската сладка? Мама.
Кой ми запява най-звънките песни? Мама.
Кой ме нарича с най-звънкото име? Мама.
Кой денонощно си мисли за мене? Мама.
Дето да ида, аз пак ще се върна при мама.
* * *
Любими думички обичам
по книжки да чета, да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от мама.
Щом мама някъде замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело,ни пея.
Все чакам писъмце от нея.
До мама ли съм-като птичка
гугукам сладко-гургуличка.
А няма ли -все надничам.
Не иде ли?
А видя ли, че иде – тичам.
От всичко мама най-обичам.
* * *
Ти си ми и радост, и закрила,
майко моя, майчице ле мила!
Вечер в постелите ме слагаш,
а пък сутрин кротко ми помагаш,
за да стана и да се не муся,
а да се измия и закуся,
и да израсна и сполуча,
всеки ден прилежно да се уча!
Майко моя, нежна моя мила,
дето си ме, майчице, родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето,
и опрян до топлото ти рамо,
да ти се призная, мила мамо,
с обич нежна и неповторима,
че си моя, майчица любима!
* * *
Зная тайна от мама
как се става голяма -
прясно мляко самичка
пия цяла паничка,
слушам мама и ето
с пръстче стигам небето!
Искате ли на всички
да ви откъсна звездички?
Майчице, мила моя
кажи ми теб се моля
що значи, мила мамо,
че теб обичам само
Щом мигна със очи си
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам
как сладко те целувам.
* * *
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго ни трябва, три думи само
Добре съм, мамо.
сладка и добричка
как да кажа мамо колко те обичам
Цели нощи зная
ти над мен си бдяла
в тая топла стая песни си ми пяла
Ти си ме учила
думи да говоря
ти си ми закрила, ти си ми опор
a.
* * *
Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.
Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.
За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!
* * *
Мама, мила мама,
тез цветя вземи,
с малката ръчичка
аз набрах в зори.
И целувам нежно
твоето лице
и ти пожелавам
здраве от сърце.
* * *
Честит празник, мамо,
радваме се всички.
Как да ти се радвам,
като съм мъничка?
Още не умея
нищо да рисувам
и затуй ще пея
и ще те целувам.
* * *
На мама днес е празник
на мама днес е ден.
Тя зная най-обича
латинки и невен.
Аз зная, аз зная,
латинки и невен.
През март латинки няма,
невенът не цъфти.
Ала на лисче може
букет да зацъфъти.
Но може, но може,
букет да зацъфти.
И цветната картинка,
за мама ще е дар.
От малката и щерка,
букет за осми март.
На мама, на мама,
букет за осми март.
* * *
Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка!
* * *
Моя майчице добричка,
с бяла хубава ръчичка,
издигни я и сложи я
върху моята главичка.
Да ме милваш,
да ми пееш,
като слънце
да ми грееш.
* * *
Кой като слънце над мене се свежда? Мама.
Кой ме гали по бузките? Мама.
Кой ми приготвя закуската сладка? Мама.
Кой ми запява най-звънките песни? Мама.
Кой ме нарича с най-звънкото име? Мама.
Кой денонощно си мисли за мене? Мама.
Дето да ида, аз пак ще се върна при мама.
* * *
Любими думички обичам
по книжки да чета, да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от мама.
Щом мама някъде замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело,ни пея.
Все чакам писъмце от нея.
До мама ли съм-като птичка
гугукам сладко-гургуличка.
А няма ли -все надничам.
Не иде ли?
А видя ли, че иде – тичам.
От всичко мама най-обичам.
* * *
Ти си ми и радост, и закрила,
майко моя, майчице ле мила!
Вечер в постелите ме слагаш,
а пък сутрин кротко ми помагаш,
за да стана и да се не муся,
а да се измия и закуся,
и да израсна и сполуча,
всеки ден прилежно да се уча!
Майко моя, нежна моя мила,
дето си ме, майчице, родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето,
и опрян до топлото ти рамо,
да ти се призная, мила мамо,
с обич нежна и неповторима,
че си моя, майчица любима!
* * *
Зная тайна от мама
как се става голяма -
прясно мляко самичка
пия цяла паничка,
слушам мама и ето
с пръстче стигам небето!
Искате ли на всички
да ви откъсна звездички?
Майчице, мила моя
кажи ми теб се моля
що значи, мила мамо,
че теб обичам само
Щом мигна със очи си
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам
как сладко те целувам.
* * *
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго ни трябва, три думи само
Добре съм, мамо.
5 коментарa :
Христо Фотев
амо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното -
не ставай изненадано от стола си.
Не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича - да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми, мислите.
И докосни ги, моля те, накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай - пристъпи в душата ми,
прозорцити й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратити й -
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те, и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато,
Съпротивлявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защищавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освожавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти! -
до края.
До края съществувай във живота ми!
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля -
съзерцаваа ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо. Не ме изоставай,
мамо.
Разплакаха ме тези стихове. От почти година съм майка и сега наистина усещам колко силни са думите, нямам търпение вече да чуя устата на моето мъниче "мамо".
Вероятно не случайно точно преди празника на мама попаднах на тези мили думи :) Благодаря!
Силни стихове...приемаме за даденост това, което имаме и колко малко се замисляме...Да спрем и да размислим...
Katoche li nyama po-hubav i mil praznik na mama po sveta ot tozi v Bulgaria,da chuesh kak se redyat tezi dumi ot ustata na nashite dechitsa.Nikakuv skup podaruk ne moje da gi zameni.
Публикуване на коментар