ПОНЕДЕЛНИК
Колко често ти се случва да започваш началото на седмицата мръщейки се, че пак е понеделник? Да се оплакваш, че блажената почивка е свършила, че си отново в реалността на делника и да чакаш петъка като детска мечта? Преди няколко години и при мен беше така, но... Днес е понеделник и аз съм щастлива!
Беше лесно като дишането да променя усещането си за първия работен ден. Случи се така, че намерих една специална групичка момичета, майки, магьосници, с които се събирахме за няколко часа в нашето си Ателие. Там всеки понеделник с усмивка ни посрещаше една необикновена дама, Аксиния Цветанова - любимият ми психолог! Всеки път научавахме по нещо за себе си, творихме красиви неща с ръцете си, визуализирахме, учехме се да обичаме себе си, намирахме начин да лекуваме раните си, да правим стъпки към това да бъдем цялостни... Опознавахме се, приемахме се, сприятелявахме се, помагахме си и се обичахме! Когато неделята беше към края си, аз вече чаках с нетърпение да дойде понеделникът. И с тази емоция бе заредена цялата седмица, работата вървеше по-леко, вкъщи беше още по-хубаво...
Ще се запиташ защо говоря в минало време? Просто вече не се събираме всеки понеделник, но когато и да се съберем е все още толкова топло и толкова специално!
Някак успях да запазя и нагласата си за понеделник. Днес го приветствам с усмивка, днес не съм тъжна, че приятно прекараният уикенд със семейство и приятели е свършил, а се радвам за началото на новата седмица, която отново ще прекарам с тях, в която ще имам възможност да правя всички онези малки и по-големи неща, които ме радват. Вероятно ще потърся нещо също толкова зареждащо, което да ме кара да чакам понеделник с нетърпение, но за сега ще се наслаждавам на всяка изненада, която той носи.
А какъв е твоят понеделник?
Беше лесно като дишането да променя усещането си за първия работен ден. Случи се така, че намерих една специална групичка момичета, майки, магьосници, с които се събирахме за няколко часа в нашето си Ателие. Там всеки понеделник с усмивка ни посрещаше една необикновена дама, Аксиния Цветанова - любимият ми психолог! Всеки път научавахме по нещо за себе си, творихме красиви неща с ръцете си, визуализирахме, учехме се да обичаме себе си, намирахме начин да лекуваме раните си, да правим стъпки към това да бъдем цялостни... Опознавахме се, приемахме се, сприятелявахме се, помагахме си и се обичахме! Когато неделята беше към края си, аз вече чаках с нетърпение да дойде понеделникът. И с тази емоция бе заредена цялата седмица, работата вървеше по-леко, вкъщи беше още по-хубаво...
Ще се запиташ защо говоря в минало време? Просто вече не се събираме всеки понеделник, но когато и да се съберем е все още толкова топло и толкова специално!
Някак успях да запазя и нагласата си за понеделник. Днес го приветствам с усмивка, днес не съм тъжна, че приятно прекараният уикенд със семейство и приятели е свършил, а се радвам за началото на новата седмица, която отново ще прекарам с тях, в която ще имам възможност да правя всички онези малки и по-големи неща, които ме радват. Вероятно ще потърся нещо също толкова зареждащо, което да ме кара да чакам понеделник с нетърпение, но за сега ще се наслаждавам на всяка изненада, която той носи.
А какъв е твоят понеделник?
1 коментарa :
Благодаря ти, Димана, за този пост! Очакването за нещо приятно винаги е зареждащо. Пък и всеки нов ден ни носи и нещо ново. Нека си представяме, че то е приятно и кой знае, може и наистина да е така... Привличаме това, което искаме, искаме това, за което мечтаем!
Публикуване на коментар