1 нещо, на което да се отдам.

вече месеци все едно и също повтарям: още малко, издръж още малко. концентирай се още съвсем малко. свърши каквото си поела да свършиш и после ще почиваш. напоследък се моля единствено и само за няколко часа сън и спокойствие. онова усещане, че нищо и никой не ме чакат. невероятно усещане.

та така, толкоз често все това рецитирам, че то започна да се случва. от днес с една задача по-малко. не бих казала, че изпитвам радост. все пак обичам нещата да се случват, а не просто да спират. и все пак, изпитвам облекчение. една вина, една отговорност по-малко. и един урок повече. 100 дини под една подмишница нямат място. не става. просто не се получава. липсва усещането за отдаденост, за погълнатост. липсва и резултата, който вдъхновява.

присетих се за едно упражнение на Свамиджи. пляскаш с ръце. пляскаш силно с ръце. следваш движенията на неговите ръце. пляскаш в такт. правиш го и всичко друго изчезва, толкоз си вътре в движението. истински екстаз. да правиш само 1 нещо.

прерових съзнанието си, за да открия кога съм правила 1 нещо. наложи се да се върна в ученическите си години. само тогава. след тогава e малка лудница. но както е през последните две години, не е било преди. едва започнала нещо и вече съм поела и трето. застъпване, преплитане. натоварване. как се излиза от това състояние? излиза ли се изобщо? училище в движение. първото, което приложих бе не(то). научих се да казвам не или поне да препращам неясните идеи и проекти към пощата си. има ефект и редовно го прилагам. познаването на капацитета е другото. колко наистина мога да поема? оче-вадно е, че аз моя капацитет не го знам. не още. в процес на определяне на границите му съм. ала научих, че ако поема нещо и междувременно друго изникне, то ще трябва да почака. приоритетите също. кое е по-важно -> свободното време. времето с приятели-семейство или придобиването на материална сигурност? за себе си винаги съм знаела, че това е времето насаме. то е нещото, което ми дава импулс да продължавам. и ако не си давам достатъчно от него, стигам до задънена улица и свръх умора, която завършва с големи уроци, от които възстановяването е още по-трудоемко. даването на почивка е прост съвет. на всеки час 15 минути. на всяко денонощие минимум 6 часа сън. на всяка седмица минимум 1 ден разсейване. бездействието води до действие. почивката разширява кръгозора. всекидневните задачки се показват в нова светлина. и най-накрая е отдаването. днес, докато работех върху едно рекламно послание, получих емайл с въпрос. нямаше да знам това, ако служебната ми поща не стоеше отворена нонстоп. зарязах каквото там правех и хукнах да отговарям на въпроса. отне ми няколко минути, бърза бях. но да се върна към задачата наполовина свършена ми отне поне час. бях изгубила нишката. наложи се да прегледам всичко отначало. това е да знам да се отдам. работя ли по нещо, то е важното. забравям за емайл. радио. телефон. кафенце. и си позволявам да потъна. това е!

изреждането на уроците все още не е научаването им. задачата все още не е свършила. изборът е нонстоп на дневен ред. 1 нещо или 100 неща. свобода или материална сигурност. почивка или пре-умора. вдъхновение или скука. дух или материя. уважение или не-уважение към тялото, сърцето и душата.