трите въпроса на Хорхе
 |
когато навърших 9 години, аз не престанах да бъда на 8, когато навърших 10, не спрях да бъда на 9, когато навърших 15, продължих да бъда на 14 и 12, и 11, и 10, и 9, и 8, и 5 и .. когато навърших 70, заедно с това съм на 60 и на 50, и на 43, и на 12, и на 5, и на 3, и на 1.
самозависимостта означава да разбера, че не съм нито самодостатъчен, нито всемогъщ, че съзнавам своята уязвимост и че не винаги постигам онова, което искам, но винаги отговарям за себе си.
знам, че за някои неща не съм си достатъчен, защото виждам какво ми липсва и от какво се нуждая, но човекът, който е отговорен за тези липси и потребности, винаги съм аз.
с цялото си сърце залагам на нас. но ако ме принудиш да избирам между теб и мен, ще избера себе си.
когато става дума за любов, никой не остава празен заради това, че обича. лъжа е, че ако даваме твърде много, можем да останем без нищо. лъжа е, че за да раздавам любов, трябва да я имаме в излишък.
никой не предприема промяна, основана на изискване. никой не се променя наистина, ако желанието му за промяна е продиктувано от страха. никой не израства, ако е потискан.
казват, че времето лекува всичко, но ти бъди нащрек, тъй като само времето може би не е достатъчно. онова, което наистина помага, е какво правиш с времето си.
проблемите, трудностите, препятствията и болката винаги ни помагат да научим нещо, да заживеем различно, да подходим другояче към новите решения, да изпълним задачи, с които дотогава са се занимавали други, да създаваме нов тип отношения със света, да живеем без нищо - било то определена способност, която сме загубили. да споделиш опита си с още някой, да разкажеш какво си направил е най-добрият начин да помогнеш за оздравяването на други хора, да направиш пътя им по-лек и колкото и да не ти се вярва - да следваш по-лесно собствената си посока.
всички можем да си мислим каквото ни хрумне и никой няма власт да го предотврати. но това не е достатъчно. необходимо е да се чувстваме свободни да изразим мислите си високо, без да се крием, без да понижаваме глас и без да навеждаме глава. необходимо е и да си позволим да премълчаваме онова, което мислим и чувстваме, ако такова е желанието, преценката или решението ни.
посоката, пътят и целта представляват три напълно различни неща. целта е точката на пристигане, пътят е маршрутът, който трябва да бъде следван, а посоката е направлението.
оценяването на живота въз основа на резултатите е твърде дребнав подход, за да бъде вземан на сериозно.
заслужавам признанието, уважението и вниманието на околните поради простия факт, че съм един от тях.
геройството на всекидневието се изразява в това никога да не се срамуваме, че не знаем, че не можем или че не искаме.
желанието не е нищо повече (или по-малко) от мотор, храна и гориво. за всяко мое поведение, то продобива смисъл само когато се опитам да го превърна в действие.
нека се научим да създаваме и да се освобождаваме от всяко мнение, за да не се превръща в предразсъдък, от всяко забавление, за да не се превръща в досаден навик, от всяко схващане, за да не се превръща в безсмислица, от всяка склонност да съдим, за да не се превръща в надменност, от всяка омраза, за да не се превръща във вреда.
може би най-полезната опитност, която ни носи изминатият път, е възможността да променим гледната си точка.
най-често се отклоняваме от правилната посока, когато позволим на желанията ни да се превърнат в очакване.
според Ведите, ако човек е истински доволен от живота си, няма значение дали има повече.желанието ни да имаме повече е предизвикано единствено от неудолетворението.
разрушително би било да позволим на празнината да определя посоката ни, да ни предоставя сценарии, в които животът ни би бил подчинен на онова, което ни липсва.
хората, който най-охотно вярват на заблудата, са именно онези, които искат лъжата да е истина
един от празниците на зрелостта - независмо дали ни харесва или не - е умението да се освободим от всичко, което вече го няма.
понякога животът изисква да пуснем онова, което някога ни е спасило. прекалено често залагаме на познатото зло и вярваме на поговорката според която то е по-добро от непознатото добро.
страданието винаги представлява нездрава лоялност към нещо, което отсъства.
когато се страхуваме от нещата, които идват, се вкопчваме в тези, които имаме.
животът си заслужава болката. тази болка е ценна, защото макар и неизбежна, тя ни отвежда към едно ново измерение. помага ни да постигнем нещо по-важно и няма как да си спасим от нея. тази болка е най-същественото условие за веченостното ни израстване.
близостта означава да представим на друг човек оръжието и начините да ни нарани с увереността, че няма да го направи. двойката не представлява постоянно състояние на двама непроменящи се индивиди.да сме влюбени не означава да обичаме, защото любовта е чувство, а влюбването е страст. най-силната проява на любов не е умрем за някого, а да живеем, за да бъдем щастливи заедно.
не носим отговорност за емоциите, но със сигурност носим отговорност за това, което правим с тях.
не любовта е основен двигател на ревността, а собствената ни несигурност.
_______________________________________________
откраднах си два дни и запраших за Балчик. там на фона на цветята, морето и Двореца дочетох последните страници на Трите въпроса на Хорхе Букай. книгата е съобразно търсене на отговори. не универсални такива. а лични, персонални. твоите. тези за които (понякога) се нуждаеш от грам смелост, за да ги отстояваш.
* Трите въпроса... via Gergana
* Трите въпроса (продължение...) viа Gergana
самозависимостта означава да разбера, че не съм нито самодостатъчен, нито всемогъщ, че съзнавам своята уязвимост и че не винаги постигам онова, което искам, но винаги отговарям за себе си.
знам, че за някои неща не съм си достатъчен, защото виждам какво ми липсва и от какво се нуждая, но човекът, който е отговорен за тези липси и потребности, винаги съм аз.
с цялото си сърце залагам на нас. но ако ме принудиш да избирам между теб и мен, ще избера себе си.
когато става дума за любов, никой не остава празен заради това, че обича. лъжа е, че ако даваме твърде много, можем да останем без нищо. лъжа е, че за да раздавам любов, трябва да я имаме в излишък.
никой не предприема промяна, основана на изискване. никой не се променя наистина, ако желанието му за промяна е продиктувано от страха. никой не израства, ако е потискан.
казват, че времето лекува всичко, но ти бъди нащрек, тъй като само времето може би не е достатъчно. онова, което наистина помага, е какво правиш с времето си.
проблемите, трудностите, препятствията и болката винаги ни помагат да научим нещо, да заживеем различно, да подходим другояче към новите решения, да изпълним задачи, с които дотогава са се занимавали други, да създаваме нов тип отношения със света, да живеем без нищо - било то определена способност, която сме загубили. да споделиш опита си с още някой, да разкажеш какво си направил е най-добрият начин да помогнеш за оздравяването на други хора, да направиш пътя им по-лек и колкото и да не ти се вярва - да следваш по-лесно собствената си посока.
всички можем да си мислим каквото ни хрумне и никой няма власт да го предотврати. но това не е достатъчно. необходимо е да се чувстваме свободни да изразим мислите си високо, без да се крием, без да понижаваме глас и без да навеждаме глава. необходимо е и да си позволим да премълчаваме онова, което мислим и чувстваме, ако такова е желанието, преценката или решението ни.
посоката, пътят и целта представляват три напълно различни неща. целта е точката на пристигане, пътят е маршрутът, който трябва да бъде следван, а посоката е направлението.
оценяването на живота въз основа на резултатите е твърде дребнав подход, за да бъде вземан на сериозно.
заслужавам признанието, уважението и вниманието на околните поради простия факт, че съм един от тях.
геройството на всекидневието се изразява в това никога да не се срамуваме, че не знаем, че не можем или че не искаме.
желанието не е нищо повече (или по-малко) от мотор, храна и гориво. за всяко мое поведение, то продобива смисъл само когато се опитам да го превърна в действие.
нека се научим да създаваме и да се освобождаваме от всяко мнение, за да не се превръща в предразсъдък, от всяко забавление, за да не се превръща в досаден навик, от всяко схващане, за да не се превръща в безсмислица, от всяка склонност да съдим, за да не се превръща в надменност, от всяка омраза, за да не се превръща във вреда.
може би най-полезната опитност, която ни носи изминатият път, е възможността да променим гледната си точка.
най-често се отклоняваме от правилната посока, когато позволим на желанията ни да се превърнат в очакване.
според Ведите, ако човек е истински доволен от живота си, няма значение дали има повече.желанието ни да имаме повече е предизвикано единствено от неудолетворението.
разрушително би било да позволим на празнината да определя посоката ни, да ни предоставя сценарии, в които животът ни би бил подчинен на онова, което ни липсва.
хората, който най-охотно вярват на заблудата, са именно онези, които искат лъжата да е истина
един от празниците на зрелостта - независмо дали ни харесва или не - е умението да се освободим от всичко, което вече го няма.
понякога животът изисква да пуснем онова, което някога ни е спасило. прекалено често залагаме на познатото зло и вярваме на поговорката според която то е по-добро от непознатото добро.
страданието винаги представлява нездрава лоялност към нещо, което отсъства.
когато се страхуваме от нещата, които идват, се вкопчваме в тези, които имаме.
животът си заслужава болката. тази болка е ценна, защото макар и неизбежна, тя ни отвежда към едно ново измерение. помага ни да постигнем нещо по-важно и няма как да си спасим от нея. тази болка е най-същественото условие за веченостното ни израстване.
близостта означава да представим на друг човек оръжието и начините да ни нарани с увереността, че няма да го направи. двойката не представлява постоянно състояние на двама непроменящи се индивиди.да сме влюбени не означава да обичаме, защото любовта е чувство, а влюбването е страст. най-силната проява на любов не е умрем за някого, а да живеем, за да бъдем щастливи заедно.
не носим отговорност за емоциите, но със сигурност носим отговорност за това, което правим с тях.
не любовта е основен двигател на ревността, а собствената ни несигурност.
_______________________________________________
откраднах си два дни и запраших за Балчик. там на фона на цветята, морето и Двореца дочетох последните страници на Трите въпроса на Хорхе Букай. книгата е съобразно търсене на отговори. не универсални такива. а лични, персонални. твоите. тези за които (понякога) се нуждаеш от грам смелост, за да ги отстояваш.
* Трите въпроса... via Gergana
* Трите въпроса (продължение...) viа Gergana
0 коментарa :
Публикуване на коментар