децата на 60, 70 и 80(те) години

ако си бил дете тогава, като погледнеш назад...
ще ти е трудно да повярваш, че си доживял до днешния ден.

ние, децата на 60(те), 70(те) и 80(те) години на 20 век, се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. на шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета. вратите често не се заключваха. в шкафовете в къщи не се заключваха никога. пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. на никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. ужас, направо!

с часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище. и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление - там където го имаше. и през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. нямаше мобилни телефони, представяш ли си!

няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка. и никой не умря. нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет. на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

затова пък имахме приятели. излизахме от къщи и ги намирахме. ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. просто така, без предварително обаждане! сами в този жесток и опасен свят. без охрана. как изобщо сме оживели?

измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките. и на никой костилките не му прорастваха в корема. през междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от Веро. нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите. но никой никого не съдеше. смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона. можеш ли да си го представиш?

да-а-а, такива бяхме, а какви станахме:
по погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка. имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека. пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая. губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща или facebook. sлед края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа. изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. шом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.

и т.н.

Facebook Comments

18 коментарa :

f3lleR каза...

хахах мн е яко и наистина не забелязах номер 6 :p

Анонимен каза...

това колкото вярно, толкова и тъжно! Сега децата нямат приятели, а компютри!

Анонимен каза...

Здравейте!
Това ме "разби"! Не,че не го чувстваме всички ние, но ми се сви нещо под лъжичката от носталгично умиление и мъничко тъга. Така си беше ....да! Доброто старо време!!!

Анонимен каза...

Поздравления за прекрасно написания текст. Не бих могла да го кажа по-добре, макар че изживяванията ни са били точно такива. А за съжаление нашите внуци никога няма да ги разберат и не биха могли да изживеят детство и младост си като нашите.

danel каза...

Беше много хубаво детско време! На нашата улица, близо до НДК играехме до 11 часа вечерта. Седяхме ,наредили се най- малко 20 деца на бордюрите на тротоара и си говорехме винаги "много важни неща".Играехме на "стражари и апаши" и влизахме в мазетата през прозорчетата от улицата.Когато станахме големи си помагахме в какво ли не, ходехме заедно на стоп до морето, карахме като луди кънки на някогашния стадион"Дружба".Като тръгнехме някъде, нашите знаеха че съм с махалата. Боже, горките днешни деца!

Veselin каза...

Много хубаво написано и много вярно казано!! Просто няма какво да се добави!! Къде е доброто старо време...

Една Жена каза...

На всички ни е мъчно за Доброто Старо време! Но няма място за тъга. Вярно, няма начин да се върнем на улицата и да сме вживеем в стражари и апаши!

Но има как да разкажем на Децата (нашите и чуждите) за нашето Време.

Има как да ги отделим за няколко минути от екрана и да ги посветим в нашите игри.

Помня дядо ми - как ми разказваше за техните игри, за парцалената топка, за овцете, които е пасял и кучетата, които са го пазили. До ден днешен помня истории те му. Всяка една си имаше поука. Така ме учеше да бъда Добра. Ние това го можем.

Има и нещо друго.
Какъв пример даваме на Децата?
След като самите ние - сме по 12 часа вързани за компютъра.
Ако ние станем за малко и обясним - че всъщност Компютъра не е Целият Свят - може би те ще ни послушат!
Зависи Дали ние го вярваме!

Анонимен каза...

Чудесно,
и материала и интелегентният разговор който е предизвикан.
Аз също съм от тези, които смятат, че от нас зависи какво ще покажем на децата, какво може да предадем на внуците. Разбира се, всяко поколение е в нов бит, но темата за приятелството можем да предаваме, нали?
Мира

Arc En Ciel каза...

ami da dokato 4etoh tova i si spomnyah detstvoto si i sega vijdayki decata kvo pravyat za razlika ot nas na vremeto se 4udya nakude varvi tozi svyat :( na lo6 put sme tova vijdam
da i az ne zabelyazah 4e nyama nomer 6 vaob6te ne gledah cifrite dori

Анонимен каза...

:) "Една Жена" има начин повярвай ми и се оказа че е много забавно и разпускащо
преди няколко месеца си бях в родния град за заслужена /поне според мен/ отпуска и по щастливо стечение на обстоятелствата се оказа че почти всички "деца от махалата" са се прибрали по това време и при една от "оперативките" в кварталната кръчма си припомнихме тази велика игра "стражари и апаши" уточнихме си правилата и се уговорихме да изиграем поне още една игра заедно но вече не в нашия си квартал а в целия град това бяха едни 12 незабрвими часа в търсене на противниците
предварителната уговорка беше без криене и без използване на мобилни телефони
всички състезатели излязохме съвестни и играта ни достави удоволствие точно в най-чистия си и по детски наивен вид

Една Жена каза...

това звучи страхотно. браво на вас - изкефих се на идеята ви. само така. може вече да не сме деца, ама не пречи да се забаваляваме с приятели.

Анонимен каза...

това е мн.тъжно И МН.ВЯРНО!ЗА ДЕЦАТА Е ЯСНО,НО И НИЕ, КОИТО ЗНАЕМ,ПОМНИМ И СМЕ ОБЩУВАЛИ ПО ДРУГ НАЧИН,ВЕ4Е НАМИРАМЕ ВСЕ ПО-МАЛКО ВРЕМЕ ДА СЕ СЪБИРАМЕ КАТО ПРЕДИ.ВСИ4КИ БЯГАМЕ ПО ГРАФИК ОТ ЕДНА РАБОТА НА ДРУГА,ОТ ЗАДАЧА НА ЗАДАЧА.ЧУВАМЕ СЕ ПО ТЕЛЕФОНА,ПО Е-МЕИЛА И СИ ОБЕЩТАВАМЕ ДА СЕ ВИДИМ И ВСЕ ПО-ТРУДНО СЕ СРЕЩАМЕ.А ОТ НАС ЗАВИСИ-ПОНЕ ТОВА!

Трифонова каза...

ето го оригинала:
http://web.hit.bg/bgsviat/detstvo.htm
статията е наистина хубава, но трябваше да напишете че не е ваша. Не че има такова голямо значение, но въпреки всичко не е редно.

mamaani каза...

"Намерено някъде из мрежата." пише най-отдолу...

Анонимен каза...

Стана ми тажно и много много мъчно за отминалите безгрижни детцки години.всичко написано в тази статия е абсолютно вярно наистина така беше

Анонимен каза...

Добре.Как тогава,успяхме да "направим" децата си толкова,толкова различни?

Анонимен каза...

нали ние родителите учим децата си от три годишни как да хванат мишката, как да натискат стрелките и т.н., нали от три годишни ги записваме на английски език в детските градини и още първи клас им даваме телефони.Времето в което живеем е такова, доброто старо време си остава там където ние самите го оставихме и позабравихме или по скоро нямаме време да си спомним и разкажем на нашите деца.

Анонимен каза...

Vsichko zavisi ot nas roditelite..ne moje da si zatvorite ochichete che tova e istinata....vseki zaburzan,zaduhan i prekaleno zaet sus sobstveniat si sviat zabravia che ima edni malki i to nai vajni sushtestva za nego ili neia....na koito ne im ostava nishto drugo osven da se vuzpolzvat ot novostite na 21 vek.....s dve dumi roditelite sa spokoini che sa si vkushti vseki den na edno i sushto miasto na stola pred compiutara i ne im prechat da si jiveiat v onzi tehen zaburzan,iznerven i stresiran sviat...I vmesto prebiraiki se vkushti da smenime stantsiata i prevkluchime na vulna deteto v men...ili da si razmurdame malko programiraniat mozuk i da izmislim da napravime neshto zaedno sus sobstvenite si detsa-nai veche igri...zashtoto niama dete koeto ne obicha da igrae...,a igrite ...e edno chudesno sredstvo za obshtuvane...i izgrajdane na lichnostta..da se nauchish da pechelish i gubish i t.n...( govorime za igrite na dvora...ili karti,monopoli..i to ochi v ochi...,a ne On-line...)))...Kakto i da e temata e dulga...no s dve dumi...Subudete detsata v sebe si i pokajete na detsata si kakvo i kak da igraesh i da se zabavliavash...i razbira se ne govorime za veche golemi detsa ..uvi za tiah vie ste se izgubili veche po putia...i ste tolkova dalecheeee.....,no neka tezi koito sega imat vse oshte malki dechitsa se zamisli i otdeli ot tsennoto si vreme za da poigrae i pofantazira zaedno sus svoeto dete....i togava harmoniata shte pude pulna i shtastieto bezgranichno...Blagodaria che go prochetohte i budete shtastlivi..)))

Публикуване на коментар