Трите въпроса...
Кой съм? Накъде отивам? С кого?
Преди няколко дена имах възможността да прочета поредната вдъхновяваща за мене книга на Хорхе Букай. И да се помъча да си отговоря на тези три въпроса. Няма да е лесно. Но пък искам да стигна до моите отговори. Искам да разбера и да узная за себе си коя съм и накъде отивам, защото:
Не мога да поема по пътя на щастието, докато не се уверя, че собствените ми нозе оставят следата подире ми, че моето сърце определя посоката, че рискът от решенията ми е само мой, че зная кой съм и кой не съм.
Нямаше начин, четейки всички редове, да не бъдат просмукани посланията им в съзнанието ми. Толкова важни и помагащи ми. Вдъхновяващи ме да живея живота си по моя си начин и да търся щастието си, следвайки сърцето си. Защото това за мене е правилния начин. Ентусиазмът така ме е обзел, че искам да го споделя с всички, които все още не са прочели тази книга. Всъщност искам повече хора да чуят думите на този гениален човек и да проумеят тези толкова прости, но и в същото време толкова съществени въпроси. И да намерят своите отговори. Защото щастието в нашия свят започва от щастието на всеки един от нас.
Докато четях си записах доста от нещата, които ме впечатлиха. И сега ще ги споделя с теб (получи се съвсем сбито, а книгата си заслужава да бъде прочетена цялата):
Аз съм главният герой на живота си.
Внимание: главен герой, а не единствен.
Ако бях единствен, филмът ми щеше да е прекалено скучен.
Аз съм главният герой, режисьорът, човекът, от когото в крайна сметка зависи всичко, свързано с мен, но все още не съм самодостатъчен и затова не мога да си изградя независим живот.
Аз съм диригентът на този оркестър, макар да не мога да свиря на всички инструменти. Но неумението ми съвсем не означава, че трябва да се откажа от диригентската палка.
Възможно е понякога да потърся нечия помощ. Възможно е да търся помощ винаги, когато ми се наложи да отворя определени врати; но докато аз съм този, който държи ключа, без значение дали вратата е затворена или отворена, никога няма да съм затворник.
Неминуемото последствие от това да зная кой съм и да не завися от никого е, че поемам отговорността и грижата за себе си и завинаги съм господар на своя живот.
Вярвам, че самозависимостта е синоним на психическо здраве и може да бъде определена по следния начин: Знам, че за някои неща не съм си достатъчен, защото виждам какво ми липсва и от какво се нуждая, но човекът, който е отговорен за тези липси и потребности, винаги съм аз. Самозависимостта означава да разбера, че не съм нито самодостатъчен, нито всемогъщ, че осъзнавам своята уязвимост и че невинаги постигам онова, което искам; но винаги отговарям за себе си.
С цялото си сърце залагам на нас.
Но ако ме принудиш да избирам
между теб и мен,
ще избера... себе си.
(следва продължение...)
3 коментарa :
Наскоро, имайки огромното желание да се запозная с книгата, ми се отдаде възможност, но останах значително разочарована. Идеята на самата книга определено е заинтригуваща, но не и начинът, по който е изложена(като изключим притчите, заимствани от различни източници ). Съмнявам се, че книгата би задържала вниманието на хора, който биха искали да се обогатят с размисли за живота, които всеки средностатистически човек може да напише.
Да, Хорхе ме кара да се чувствам повече
"себе си",
"тук и сега"!
Прочетете и другите книги на Х.Букай.
Гергана,
мисля, че интересът ти към поредната книга на Хорхе Букай е провокиран от интересът ти към живота въобще и от желанието ти да се самоопознаеш. Това последното (самоопозновонето) не е винаги приянтно занимание, защото откриваш в себе си не само хубави неща. Поради тази причина за някои хора е твърде болезнен процес - намират ТВЪРДЕ много неща, които не им харесват. Идеята за отговорността за собствения ни живот също не е приемлива за много хора. По-лесно е някой друг да я носи, нали? :)
И затова има коментари от рода на горния.
Анонимен,
отричането няма да ти помогне. По-добре се замисли кое точно в теб не ти харесва и се опитай да го промениш.
Аз също бях заинтригувана и си я купих. Имам предните му 4 книги, но от тази не останах особено впечатлена. Част от посланията се повтарят, стила на писане е натрапчиво еднакъв с предните му книги, има някои ценни мисли на места, но като цяло идеята не е изложена увлекателно и доскучава.
Публикуване на коментар