Не е ли късно?...



Не идват ли някои неща в живота ни прекалено късно? Чакали сме ги. Борели сме се за тях. Терзали сме се. Мечтали. Копняли. Бленували. Жадували. Очaквали сме ги с неистов трепет в душата, с отворено сърце. С надежда и вяра сме живеели, за да се случат един ден. Просто да се случат. Дерзали сме за тях. Плакали. Даващи всичко от себе си. Влагайки усилия, а понякога просто сърце. Всичко...

И какво се случва в един момент? Спираме да мечтаем за тях. Отказваме се. Поради различни причини – наранено сърце, събития, променящи посокота ни, а понякога просто така се случва. Затваряме сърцето си за този копнеж и го отваряме за друг. Или просто градим стени, прегради, черупки. Писнало ни е да чакаме, да се надяваме и да се борим. Продължаваме (с усилия или без) да живеем живота си. С нещо друго, набелязано пред погледа ни, запълващо житейския ни простор. Вперили поглед в него. И вървим...

И точно в този момент идва онова другото. Загърбеното. Залостеното в сърцето и душата ни. Отдавна или не толкова отдавна забравено и захвърлено в най-тъмните, далечни и прашни ъгли на съзнанието ни. И ей така се появява изневиделица. Толкова сме мечтали за него, толкова сме пламтели! Защо сега идва? Защо точно сега? Когато вече е толкова късно. Толкова залостено и скрито, изчезващо и незабележимо е станало, че не искаме да се сещаме за него и да го връщаме отново на преден план в живота си. И защо ли? Не знам дали, защото е прекалено късно за него наистина и във времето то се е изгубило. Или просто сме спрели да влагаме чувства, мечти и копнежи и сме го замаскирали като спомен. Като минало. Дори като урок, белег, рана...

Върви си... Късно е... Аз искам да мечтая за утре и да... живея в този момент!

Facebook Comments

5 коментарa :

Анонимен каза...

когато нещо не се случва, не означава, че не е за нас, а просто, че не сме готови да го получим :)

Dimana каза...

Често си блъскам главата за нещо подобно... Имало ли го е, нямало ли го е; искала съм го, защото е било мечта, или просто съм обичала да мечтая; минало ли е (въпреки, че не е било, за да бъде минало); сега може да е късно, но след 10 години примерно дали?...
За това винаги съм преценявала, че от много мислене боли глава, ама за сега нямам рецепта как се спира ;)

Анонимен каза...

В живота ни се случва това от което имаме нужда. Подсъзнателно ние търсим нещо и го "извикваме" на яве.
Когато копнеем за нещо,ние запълваме мислите си с мечти за него. Аз вярвам,че всяка мисъл е действие, или извиква на яве нещото. Но когато мечтаем,копнеем и мислим час,след час, ние изпълваме "пространството" и не даваме възможност да се случи,а когато вече изгубим надежда,че може да стане, освобождаваме толкова много енергия и "пространство", че то просто се случва! Когато нещо се случи в нашия живот не е късно! Никога. Просто има за цел да не научи на нещо, на какво, всеки сам трябва да открие.
И аз имам проблем с мисленето :), но вече взех да свиквам с главоболието и не ми прави впечатление :)

Мая каза...

Нещята се случват, когато просто ги искаме и сме изцяло отворени към тях, когато нямаме съмнения и страхове - с една дума, когато не мислим. Когато спрем да ги мислим и да се притесняваме за тях - идват веднага.

Не е необходимо да се отказваме от мечтите си - а само да се научим на търпението да ги почакаме, докато станат реалност :)

Elle каза...

Понякога обаче има такъв вид "друго" или "загърбено"..., че просто не бих могла да завърша с тези думи: "Върви си... Късно е... Аз искам да мечтая за утре и да... живея в този момент!"

Публикуване на коментар