Аватар, Виждам те.

цял свят говори за един филм. всички полудяха. деца и възрастни. прекалено много шум, бих казала аз. и отлагах похода към IMAX, колкото е възможно по-дълго. накрая за малко да закъснея за прожекцията. но вече съм вътре. слагам очилата, изпразнена от съдържание и чакам да видя поредната касова лудост. Аватар.



филмът започва, и героят заговаря. << Независимо дали е рано или късно, винаги трябва да се събудиш. >> 24 кадъра се сменят в секунда, по-бързо от това не може. първите сценки са хладни, чак вледеняващи, като времето извън салона. казвам си наум, дано не доживея този свят, в който машините ще са навсякъде, и емоциите ще са някъде дълбоко скрити под прахта.

не съм фен на фантастиката, под каквато и да е форма, или порция. опитите да се прехвърлим в бъдещето ми изглеждат изпразнени от смисъл. докато вторачваме поглед напред, мислейки какво ще бъде и как ще е, забравяме за настоящето. но все пак, аз съм в салона, подмамена от общата еуфория, оглеждайки се за нещото отдолу.

историята разказва за бивш военноморски боец, запратен на планетата Пандора. красива планета, много прилича на нашата, но години назад. местният народ, на'ви, или Хората и той прилича на нас с леки изменения. много повече височина, много повече финес в движенията, елфски уши и очи на вълк. полът, или сексуалността някак изобщо не се набиват. мъжът до мен шушука, че тези нямали грам гърди. а красотата се носи във въздуха. създания заредени с много любов към природата. но преди да ги видиш и да разбереш мъдростта, която се крие в думите им. налага ти се да срещнеш нас, хората, дошли от планетата Земя. военизирани, алчни, нагли, груби. говорят си както си говорим и сега. за пари, за власт, за подмолност. дошли с една цел, да отмъкнат рудата необтаний от планената Пандора, която струвала не знам колко си много на Земята.

в началото уж дошли с добро, направили училища, преподавали английски. скоро на'вите разбрали, че са пълни чаши. както те казват. а в пълна чаша не можеш да наливаш. и всичко поело в друга посока. идеята за Автарите. тяло на на'ви и съзнание на човек. нещо като клонинг на човека. взимаш си костюма на на'ви и го вкарваш в играта.

откъде накъде са го измисли това, Аватар? аватар, не е картинката, която сме си пляснали, за да ни разпознават в мрежата. Аватар е санскритска дума, която се давала на богоизбраните, Кришна, Буда, Исус. тя е божественото проявление. интересен подбор на име за клонирано създание. или намек, че ако обърнем нещата, вземем собствените си тела и съзнанието на на'вите, ще се доближим до Бог.

скоро главният ни герой, в тялото на аватара си, осъзнава, че е заобиколен от всякакви, странни форми на живот, настроени доста враждебно. с милостта на Ейуа, богинята създала всички живи същества, заживява в селото на на'вите, за да се учи, да обича и говори с природата. хич, не му е лесно. разкъсван между два свята. нашият свят, където е просто един шпионин. и светът на природата и мъдростта.

Нейтири, следващата Цахик = тълкувателка на волята на Ейya, е учителката на нашия Аватар. любовта им се разтваря в сюжета като листенцата на розата. красиво и бавно, нежно. влюбвайки се, ушите му се отварят за думите на Нейтири, и те достигат сърцето му.

идеята за любовта и не-насилието. дълбоката връзка с природата. потокът от енергия, която извира от всяка жива твар. и е взета само на заем, един ден се връща. когато ловецът убие животно, това е тъжен акт. съпътстван с извинение и искрена скръб. навеждайки се над животното ловецът шепти << Чувам те, братко. И ти благодаря. Твоят дух ще отиде у Ейуа. А тялото ти ще остане, за да стане част от Хората. >> на'вите казват, че всеки човек се ражда два пъти. вторият път е, когато спечели място сред хората, нещо като уважение и признание.

нашият Аватар от подмолен човек се превръща в истински на'ви, и герой. имаме си и happy end. където доброто побеждава. но вкусът на тъга поне при мен остана. смесицата от масовка и интимност, събуди чувствата и потокът от мисли потече. видях как нападаме индианците и ги прогонваме от земите им, унищожаваме традициите им. видях как сме го правили на собствената си земя, толкова много пъти. видях как се избиваме един друг. видях как потъпкваме земята си, изсичаме горите си. не ни е нужна друга планета, поне на този етап, защото си имаме нашата. и правим, каквото си искаме с нея.

препратките са много. дори езикът на на'вите се опира на езици, които са на път да изчезнат, като древно етиопският и езикът на новозеландските маори. Пандора ни звучи още по-познато. древногръцката легенда разказва за красивата девойка, създадена от Зевс да накаже хората, за дето Прометей откраднал огъня. тя е тази, която отваря кутията, в която са събрани всички беди и нещастия. не е ли това знак, че сме стигнали границата. и ако не спрем, не насочим поглед към същината си, то бедите ще ни се стоварят с бясна сила.

филмът не е само ефект, нито само битка между земляните и сините на'ви. той е доста тънко поднесено послание, обвито в много цветна хартия. разрушавайки и унищожавайки земята си, мислейки си, че сме велики, се самоубиваме. колкото и напред уж да вървим, в моментът, в който загубим връзката с природата, сме обречени.

Виждам те. Не просто гледам пред себе си. Виждам вътре в теб. думите, които ще останат. и ще надградят думите, с които изразяваме искрената си и чиста любов, към животът около нас. Виждам те.

ръководство за жени (старо)

когато наизлизаха купищата женски списания с английски имена, се радвах. казвах си, най-после ще четем интересни неща. и скоро спрях да ги купувам. убедих се, че глупостите и рекламките са повече, отколкото мога да понеса, а камо ли и да си плащам за това.

чудя се дали и 50 години назад е било така? любим мъж ми прати извадки от едно американско и едно австралийско женско списание. от далечните 60 години на миналия век. темата е една и съща : как да посрещнем мъжа?

Ръководство за жени. 1.
Помнете, че винаги трябва да сте готова да посрещнете съпруга си, когато той се прибира от работа. Пригответе децата, измийте ги и ги облечете в чисти дрехи. Те трябва да стоят и да посрещнат своя баща, когато той влезе през вратата, за да го поздравят. Вашият външен вид трябва да е изряден, сложете си чиста престилка и панделка в косата. Не започвайте разговор със съпруга, той е изморен, че му се налага да ходи всеки ден на работа и то заради вас - нахранете го и след като прочете вестника си може и да се опитате да го заговорите.
из австралийско Ръководство по Домакинство, 1960

Ръководство за жени. 2.
Вечерята трябва да е готова навреме. Планирайте я сутринта (най-добре е предната вечер, за да не забравите нещо). Предложете му какво смятате да сготвите и го обсъдете. Това означава, че вие се притеснявате за него и се интересувате от нуждите му. Мъжете винаги се прибират гладни в къщи и на масата очакват да ги посрещне любимото им блюдо.

Почистете къщата. Убедете се, че всичко е подредено и е на мястото си. Приберете учебниците, играчките, вестниците. Забършете прахта навсякъде. В студените месеци - разпалете огъня в камината. Съпругът ви трябва да почувства, че се намира в оазис на почивка и ред, и ще се зарадва. Освен това, грижата за неговият комфорт ще ви достави истинско удовлетворение.

Пригответе се. Отделете 15 минути, за да се освежите. Оправете дрехите си, косите. Погрижете се за децата, те трябва да са чисти и спретнати. Пазете тишина. Когато той се прибере, изключете миялната машина, пералнята, сушилнята. Постарайте се да убедите децата да не шумят.

Бъдете щастлива от това, че го виждате и нека той да усети това щастие. Приветствайте го с топла усмивка и покажете искрено желание да го зарадвате. Трябва да сте весела и свежа, когато той си дойде. Бъдете приятна събеседница. Необходимо му е да повиши настроението си, да забрави за служебните неприятности, да почуства домашния уют. Помогнете му да се съблече. Събуйте обувките му.

Слушайте го. Вие може да имате да му казвате нещо много важно, но не го правете в момента, когато той се връща от работа. Дайте му възможност той да се изкаже - помнете, неговите теми за разговор са по-важни от вашите. Не го занимавайте с вашите проблеми.

Никога не се оплаквайте, ако се е прибрал късно и е трябвало да го чакате. Нито му правете забележка, ако е отишъл да се позабавлява без вас. Не се оплаквайте, ако той пропусне да се прибере някоя вечер. Помнете - той е глава на семейството - не искайте от него да ви обяснява действията си или да ви дава сметка за тях.

Вашата задача е да гарантирате, че домът е място на спокойствие, ред, мир, където мъжът може да отпочине телом и духом. Създайте му комфорт. Нека най-удобното кресло в къщата да е неговото. Винаги имайте под ръка топла или хладна напитка, която да му подадете. Говорете с тих, успокояващ и приятен глас.
из американски вестник Домашно домакинство, 1955


от цялата тирада съвети ми хареса << Бъдете щастлива от това, че го виждате и нека той да усети това щастие. Приветствайте го с топла усмивка и покажете искрено желание да го зарадвате.>> обаче, мисля си, то важи за отношението ни към всички, които обичаме. пък защо не и тези, които слабо познаваме. виждам само един проблем. иска се да го почувстваш. да ти дойде отвътре. да се изпълниш с тази радост. защото някой някъде е написал, че така трябва. не е достатъчна причина да го приложиш в живота си.

още една крачка направи.

Преди да се откажеш, направи още един опит. Преди да спреш, направи още една крачка. Тренировката : още ..., ще ти е от полза един ден. Когато времената станат тежки, когато бурята те връхлети. Направи каквото искаш да направиш, и още една крачка направи в повече. Още едно малко усилие ... при всяка възможност, изпречила се на пътя ти, и скоро ще си далеч, ..напред.

съпругите и съпрузите търсят? любов.

знаеш ли какво търсят? чичко Google знае. търсят любов. да бъдат отново влюбени. това търсят и съпругите, и съпрузите. е, покрай това търсят и как да променят другия, ако може с някой килограм надолу.

покрай инфото за търсенето изникват и стари наболели въпроси. като пиенето на мъжете. и небръсненето на краката, и подмишниците при някои жени. травиално. едните търсят как да забравят за бохчата с грижи и отговорности, която мъкнат денонощно. а другите приемат, че щом веднъж са хванали бика за рогата, то той няма да забележи, че кравата вече не е същата. последното сравнение е вдъхновено от Someone Like You. където Новата и Старата крава са част от сюжета.

твоята работа е важна!

първо си мислех днес да пиша за еклерите. и преоткритата ми страст към тяхната сладост. но от раз реших да сменя посоката. и да напиша нещо друго :

няма такова нещо като не-важна работа. дали правиш еклери, метеш улиците, вдигаш телефона. или пък ръководиш цял един народ. твоята работа е изпълнена със съдържание. стига да искаш да го видиш, и приемеш.

иска ми се, когато започна да забравям написаното по-горе, да попадна отново тук и да се изпълня със съдържанието и с любовта, с които правя това, което правя. сега.

мислите ми скочиха в тази посока, когато видях парче, което си бях откъснала от блога на Робин Шарма. та, там ставаше дума за 3 броя каменоделци, които се занимавали с по един камък. попитали първият какво прави и той отговорил : дялкам камък. обърнали се към втория със същия въпрос и той отговорил : зидам стена. накрая задали въпроса си и на третия каменоделец, а той им отговорил : строя катедрала!


всичко опира до това, как ти виждаш нещата. сега.

Какво те прави щастлива?

Какво те прави щастлива: щастливите и усмихнати хора по улицата, чашата чай или кафе с приятел, бялата пухкава възглавница и мекото одеало, в което да се сгушиш с хубава книга, красивият и слънчев ден, вдъхновяващата музика, смеещите се дечица пред блока, мирисът на чисто новите ти, супермодерни обувки, телефонното обаждане от любимия човек, усмихващите се на дъжда минувачи...?

Какво, от тези малки жизнено важни неща, кара денят ти да мине по-гладко, по-усмихнато и приятно? Мисля, че може да се сетиш за много неща, нужно е само малко да се позамислиш. Не забравяй малките радости, те правят усмивката ти широка и бляскава, те карат хората около теб също да се усмихват. И както казва една от най-големите филмови зведи на всички времена, Одри Хепбърн: Най-красивите момичета са усмихнатите. Не забравяй това, когато денят ти не е идеален и ще видиш, че във всеки един ден можеш да откреш нещо добро. Само тогава ще си открила съкровище за вечни времена. Моят съвет е даже да си ги записваш някъде. Така ще можеш винаги, когато ги препрочиташ, да се сещаш и пак да се усмихваш.

Съветвам те също така, да не гледаш на хората винаги с онова съмнение и укор, които вгорчават съществуването ти. Всеки човек на тази планета има две половини, постарай се да не виждаш само лошата. Хората в живота ти са именно там с някаква мисия и тя винаги има нещо общо с любовта, с доброто. Ти само трябва да я видиш. Да си щастлива не значи, че всичко около теб трябва да е перфектно и идеално, а значи да се оттърсиш от всичко лошо и негативно и да погледнеш над него с най-красивата си усмивка.

Предлагам ти да прочетеш и топ десет неща, които науката определя като причини за щастие:


1). Да усещаш вкусът на живота.
2). Да избягваш съревнованията.
3). Да не придаваш огромно значение на парите.
4). Да имаш цели и мечти
5). Да поемаш инициатива.
6). Да печелиш нови приятели.
7). Да се усмихваш.
8). Да казваш Благодаря.
9). Да се проявяваш.
0). Да се раздаваш.


Fiorre

две думи са толкова много.

Обичам те. Две думи. И всичко, казват те. Защо ти е толкова трудно да ги изречеш? От какво те е страх? Кажи ми притесненията си. Нещо в мен ли е? Колебаеш ли се? А на мен ми изглежда толкова просто. Да, знам, че не е. Да чуя тези две думи значи толкова много. Още повече днес. Точно днес.

Подаръците са прекрасни и ги оценявам, толкова много. Но за всяка парична единица, която си похарчил, би могъл да кажеш две думи. Думи, чиято стойност е толкова по-голяма от всеки подарък, който можеш да ми подариш.

Толкова съм объркана. Виждам, че ти пука много. Чувствам, че ме обичаш. Съмнения нямам. И как ми се иска да направиш тази крачка, да изречеш думите две. Чудя се, дали изобщо някога ще го направиш. Къде ще сме? Какво ли ще е тогава? Представям си го, много пъти и как ще е. Изглежда толкова истинско в съзнанието мое. Гледаш ме в очите. Държиш ме в ръцете си. Идеално е. И аз съм толкова щастлива.

Надявах се, че ще бъде днес. Какъв подарък би било! Но е твърде късно. Ти спиш до мен. Денят дойде и си отиде.