Аватар, Виждам те.
 |
цял свят говори за един филм. всички полудяха. деца и възрастни. прекалено много шум, бих казала аз. и отлагах похода към IMAX, колкото е възможно по-дълго. накрая за малко да закъснея за прожекцията. но вече съм вътре. слагам очилата, изпразнена от съдържание и чакам да видя поредната касова лудост. Аватар.
филмът започва, и героят заговаря. << Независимо дали е рано или късно, винаги трябва да се събудиш. >> 24 кадъра се сменят в секунда, по-бързо от това не може. първите сценки са хладни, чак вледеняващи, като времето извън салона. казвам си наум, дано не доживея този свят, в който машините ще са навсякъде, и емоциите ще са някъде дълбоко скрити под прахта. не съм фен на фантастиката, под каквато и да е форма, или порция. опитите да се прехвърлим в бъдещето ми изглеждат изпразнени от смисъл. докато вторачваме поглед напред, мислейки какво ще бъде и как ще е, забравяме за настоящето. но все пак, аз съм в салона, подмамена от общата еуфория, оглеждайки се за нещото отдолу. историята разказва за бивш военноморски боец, запратен на планетата Пандора. красива планета, много прилича на нашата, но години назад. местният народ, на'ви, или Хората и той прилича на нас с леки изменения. много повече височина, много повече финес в движенията, елфски уши и очи на вълк. полът, или сексуалността някак изобщо не се набиват. мъжът до мен шушука, че тези нямали грам гърди. а красотата се носи във въздуха. създания заредени с много любов към природата. но преди да ги видиш и да разбереш мъдростта, която се крие в думите им. налага ти се да срещнеш нас, хората, дошли от планетата Земя. военизирани, алчни, нагли, груби. говорят си както си говорим и сега. за пари, за власт, за подмолност. дошли с една цел, да отмъкнат рудата необтаний от планената Пандора, която струвала не знам колко си много на Земята. в началото уж дошли с добро, направили училища, преподавали английски. скоро на'вите разбрали, че са пълни чаши. както те казват. а в пълна чаша не можеш да наливаш. и всичко поело в друга посока. идеята за Автарите. тяло на на'ви и съзнание на човек. нещо като клонинг на човека. взимаш си костюма на на'ви и го вкарваш в играта. откъде накъде са го измисли това, Аватар? аватар, не е картинката, която сме си пляснали, за да ни разпознават в мрежата. Аватар е санскритска дума, която се давала на богоизбраните, Кришна, Буда, Исус. тя е божественото проявление. интересен подбор на име за клонирано създание. или намек, че ако обърнем нещата, вземем собствените си тела и съзнанието на на'вите, ще се доближим до Бог. скоро главният ни герой, в тялото на аватара си, осъзнава, че е заобиколен от всякакви, странни форми на живот, настроени доста враждебно. с милостта на Ейуа, богинята създала всички живи същества, заживява в селото на на'вите, за да се учи, да обича и говори с природата. хич, не му е лесно. разкъсван между два свята. нашият свят, където е просто един шпионин. и светът на природата и мъдростта.
Нейтири, следващата Цахик = тълкувателка на волята на Ейya, е учителката на нашия Аватар. любовта им се разтваря в сюжета като листенцата на розата. красиво и бавно, нежно. влюбвайки се, ушите му се отварят за думите на Нейтири, и те достигат сърцето му.
идеята за любовта и не-насилието. дълбоката връзка с природата. потокът от енергия, която извира от всяка жива твар. и е взета само на заем, един ден се връща. когато ловецът убие животно, това е тъжен акт. съпътстван с извинение и искрена скръб. навеждайки се над животното ловецът шепти << Чувам те, братко. И ти благодаря. Твоят дух ще отиде у Ейуа. А тялото ти ще остане, за да стане част от Хората. >> на'вите казват, че всеки човек се ражда два пъти. вторият път е, когато спечели място сред хората, нещо като уважение и признание.
нашият Аватар от подмолен човек се превръща в истински на'ви, и герой. имаме си и happy end. където доброто побеждава. но вкусът на тъга поне при мен остана. смесицата от масовка и интимност, събуди чувствата и потокът от мисли потече. видях как нападаме индианците и ги прогонваме от земите им, унищожаваме традициите им. видях как сме го правили на собствената си земя, толкова много пъти. видях как се избиваме един друг. видях как потъпкваме земята си, изсичаме горите си. не ни е нужна друга планета, поне на този етап, защото си имаме нашата. и правим, каквото си искаме с нея.
препратките са много. дори езикът на на'вите се опира на езици, които са на път да изчезнат, като древно етиопският и езикът на новозеландските маори. Пандора ни звучи още по-познато. древногръцката легенда разказва за красивата девойка, създадена от Зевс да накаже хората, за дето Прометей откраднал огъня. тя е тази, която отваря кутията, в която са събрани всички беди и нещастия. не е ли това знак, че сме стигнали границата. и ако не спрем, не насочим поглед към същината си, то бедите ще ни се стоварят с бясна сила.
филмът не е само ефект, нито само битка между земляните и сините на'ви. той е доста тънко поднесено послание, обвито в много цветна хартия. разрушавайки и унищожавайки земята си, мислейки си, че сме велики, се самоубиваме. колкото и напред уж да вървим, в моментът, в който загубим връзката с природата, сме обречени.
Виждам те. Не просто гледам пред себе си. Виждам вътре в теб. думите, които ще останат. и ще надградят думите, с които изразяваме искрената си и чиста любов, към животът около нас. Виждам те.
прочети повече ..
филмът започва, и героят заговаря. << Независимо дали е рано или късно, винаги трябва да се събудиш. >> 24 кадъра се сменят в секунда, по-бързо от това не може. първите сценки са хладни, чак вледеняващи, като времето извън салона. казвам си наум, дано не доживея този свят, в който машините ще са навсякъде, и емоциите ще са някъде дълбоко скрити под прахта. не съм фен на фантастиката, под каквато и да е форма, или порция. опитите да се прехвърлим в бъдещето ми изглеждат изпразнени от смисъл. докато вторачваме поглед напред, мислейки какво ще бъде и как ще е, забравяме за настоящето. но все пак, аз съм в салона, подмамена от общата еуфория, оглеждайки се за нещото отдолу. историята разказва за бивш военноморски боец, запратен на планетата Пандора. красива планета, много прилича на нашата, но години назад. местният народ, на'ви, или Хората и той прилича на нас с леки изменения. много повече височина, много повече финес в движенията, елфски уши и очи на вълк. полът, или сексуалността някак изобщо не се набиват. мъжът до мен шушука, че тези нямали грам гърди. а красотата се носи във въздуха. създания заредени с много любов към природата. но преди да ги видиш и да разбереш мъдростта, която се крие в думите им. налага ти се да срещнеш нас, хората, дошли от планетата Земя. военизирани, алчни, нагли, груби. говорят си както си говорим и сега. за пари, за власт, за подмолност. дошли с една цел, да отмъкнат рудата необтаний от планената Пандора, която струвала не знам колко си много на Земята. в началото уж дошли с добро, направили училища, преподавали английски. скоро на'вите разбрали, че са пълни чаши. както те казват. а в пълна чаша не можеш да наливаш. и всичко поело в друга посока. идеята за Автарите. тяло на на'ви и съзнание на човек. нещо като клонинг на човека. взимаш си костюма на на'ви и го вкарваш в играта. откъде накъде са го измисли това, Аватар? аватар, не е картинката, която сме си пляснали, за да ни разпознават в мрежата. Аватар е санскритска дума, която се давала на богоизбраните, Кришна, Буда, Исус. тя е божественото проявление. интересен подбор на име за клонирано създание. или намек, че ако обърнем нещата, вземем собствените си тела и съзнанието на на'вите, ще се доближим до Бог. скоро главният ни герой, в тялото на аватара си, осъзнава, че е заобиколен от всякакви, странни форми на живот, настроени доста враждебно. с милостта на Ейуа, богинята създала всички живи същества, заживява в селото на на'вите, за да се учи, да обича и говори с природата. хич, не му е лесно. разкъсван между два свята. нашият свят, където е просто един шпионин. и светът на природата и мъдростта.
 |
.jpg)
