Аватар, Виждам те.


цял свят говори за един филм. всички полудяха. деца и възрастни. прекалено много шум, бих казала аз. и отлагах похода към IMAX, колкото е възможно по-дълго. накрая за малко да закъснея за прожекцията. но вече съм вътре. слагам очилата, изпразнена от съдържание и чакам да видя поредната касова лудост. Аватар.

филмът започва, и героят заговаря. << Независимо дали е рано или късно, винаги трябва да се събудиш. >> 24 кадъра се сменят в секунда, по-бързо от това не може. първите сценки са хладни, чак вледеняващи, като времето извън салона. казвам си наум, дано не доживея този свят, в който машините ще са навсякъде, и емоциите ще са някъде дълбоко скрити под прахта. не съм фен на фантастиката, под каквато и да е форма, или порция. опитите да се прехвърлим в бъдещето ми изглеждат изпразнени от смисъл. докато вторачваме поглед напред, мислейки какво ще бъде и как ще е, забравяме за настоящето. но все пак, аз съм в салона, подмамена от общата еуфория, оглеждайки се за нещото отдолу. историята разказва за бивш военноморски боец, запратен на планетата Пандора. красива планета, много прилича на нашата, но години назад. местният народ, на'ви, или Хората и той прилича на нас с леки изменения. много повече височина, много повече финес в движенията, елфски уши и очи на вълк. полът, или сексуалността някак изобщо не се набиват. мъжът до мен шушука, че тези нямали грам гърди. а красотата се носи във въздуха. създания заредени с много любов към природата. но преди да ги видиш и да разбереш мъдростта, която се крие в думите им. налага ти се да срещнеш нас, хората, дошли от планетата Земя. военизирани, алчни, нагли, груби. говорят си както си говорим и сега. за пари, за власт, за подмолност. дошли с една цел, да отмъкнат рудата необтаний от планената Пандора, която струвала не знам колко си много на Земята. в началото уж дошли с добро, направили училища, преподавали английски. скоро на'вите разбрали, че са пълни чаши. както те казват. а в пълна чаша не можеш да наливаш. и всичко поело в друга посока. идеята за Автарите. тяло на на'ви и съзнание на човек. нещо като клонинг на човека. взимаш си костюма на на'ви и го вкарваш в играта. откъде накъде са го измисли това, Аватар? аватар, не е картинката, която сме си пляснали, за да ни разпознават в мрежата. Аватар е санскритска дума, която се давала на богоизбраните, Кришна, Буда, Исус. тя е божественото проявление. интересен подбор на име за клонирано създание. или намек, че ако обърнем нещата, вземем собствените си тела и съзнанието на на'вите, ще се доближим до Бог. скоро главният ни герой, в тялото на аватара си, осъзнава, че е заобиколен от всякакви, странни форми на живот, настроени доста враждебно. с милостта на Ейуа, богинята създала всички живи същества, заживява в селото на на'вите, за да се учи, да обича и говори с природата. хич, не му е лесно. разкъсван между два свята. нашият свят, където е просто един шпионин. и светът на природата и мъдростта.
Нейтири, следващата Цахик = тълкувателка на волята на Ейya, е учителката на нашия Аватар. любовта им се разтваря в сюжета като листенцата на розата. красиво и бавно, нежно. влюбвайки се, ушите му се отварят за думите на Нейтири, и те достигат сърцето му. идеята за любовта и не-насилието. дълбоката връзка с природата. потокът от енергия, която извира от всяка жива твар. и е взета само на заем, един ден се връща. когато ловецът убие животно, това е тъжен акт. съпътстван с извинение и искрена скръб. навеждайки се над животното ловецът шепти << Чувам те, братко. И ти благодаря. Твоят дух ще отиде у Ейуа. А тялото ти ще остане, за да стане част от Хората. >> на'вите казват, че всеки човек се ражда два пъти. вторият път е, когато спечели място сред хората, нещо като уважение и признание. нашият Аватар от подмолен човек се превръща в истински на'ви, и герой. имаме си и happy end. където доброто побеждава. но вкусът на тъга поне при мен остана. смесицата от масовка и интимност, събуди чувствата и потокът от мисли потече. видях как нападаме индианците и ги прогонваме от земите им, унищожаваме традициите им. видях как сме го правили на собствената си земя, толкова много пъти. видях как се избиваме един друг. видях как потъпкваме земята си, изсичаме горите си. не ни е нужна друга планета, поне на този етап, защото си имаме нашата. и правим, каквото си искаме с нея. препратките са много. дори езикът на на'вите се опира на езици, които са на път да изчезнат, като древно етиопският и езикът на новозеландските маори. Пандора ни звучи още по-познато. древногръцката легенда разказва за красивата девойка, създадена от Зевс да накаже хората, за дето Прометей откраднал огъня. тя е тази, която отваря кутията, в която са събрани всички беди и нещастия. не е ли това знак, че сме стигнали границата. и ако не спрем, не насочим поглед към същината си, то бедите ще ни се стоварят с бясна сила. филмът не е само ефект, нито само битка между земляните и сините на'ви. той е доста тънко поднесено послание, обвито в много цветна хартия. разрушавайки и унищожавайки земята си, мислейки си, че сме велики, се самоубиваме. колкото и напред уж да вървим, в моментът, в който загубим връзката с природата, сме обречени. Виждам те. Не просто гледам пред себе си. Виждам вътре в теб. думите, които ще останат. и ще надградят думите, с които изразяваме искрената си и чиста любов, към животът около нас. Виждам те.

Facebook Comments

14 коментарa :

keti pavlova каза...

смислен филм с красиво послание! а думите написани за него са като напомняне, че вътре в нас е кутията на Пандора... какво виждаме като гледаме в себе си? и какво ни се иска да бяхме видели?...

Анонимен каза...

здравейте на всички във форума.Aз все още не съм гледала филма-може би и при мен все още не е дошъл момента както първоначално при Натали,но от всички суперлативи за този филм които чувам,някакси имам чувството че хората не ги е грабнало толкова съдържанието колкото ефектите на филма.И имам чувството че посланието всъщност достига до малко хора-до тези които може би по често отварят очите си. И всъщност това което ме натажава от всичките тези хубави думи за филми е - защо след като човечеството постигна толкова много в своето развитие, не се замисли какво унищожава за сметка на това, и чак сега хората се замислиха за това че са унищожили природата и себе си. жалко е защото това послание ще бъде забравено след като отшуми и еуфорията по филма.На нас не ни трябват касови филми, а трябва според мен да се вгледаме наистина в себе и да преосмислим живота си. :)

Анонимен каза...

Подобен, почти идентичен анализ, бях чела в един блог - "Озарена", още в началото на януари. За съжаление от днес този блог е изтрит (не мога да докажа). Сайт, който има близо 1400 читатели, плагиатства от сайт с 200 посещения.

цветинка каза...

на мен пък филма ужасно много ми напомни на европейците прогонващи северноамериканските индианци от земите им. Тоест малко изтъркан сюжет с наякакви си ефекти!
все пак е нещо различно и не съжалявам, че го гледах.

Пламен Петров - Пламски каза...

Натали, досега винаги съм те хвалил за публикациите ти, но този път смятам да докажа, че и предните пъти съм бил обективен, а не е било ласкателство.
Не знам дали си се напъвала да напишеш всичко това или си се забавлявала (аз задължително препоръчвам винаги да е второто), но не е блестяща идея да преразкажеш филма. Това ще е скучно, за тези, които вече са го гледали (като мен), а няма да е много от полза и на тези, които още не са (винаги съм смятал, че в киносалона трябва да има тръпка и очакване, а не предварително да знаеш целия сюжет).
За разлика от теб - аз съм влюбен във фантастиката от дете. И въпреки че все още не съм на патриаршеска възраст, за скромните си години видях доста неща в реалността - за които преди бях чел само в книгите със фантастика.
Писателите-фантасти (и всички творци с въображение над средностатистическото) са единствената надежда на нашата раса и нашата планета. Ако не са те - щяхме наистина да бъдем само консуматори (и - сори за натурализма - само лайнопроизводители).
Колкото до самата дума "Аватар" - преди близо две десетилетия се появи една прекрасна книга: "Лице в лице" (F2F или Face to Face). Там главният герой също се казва "Аватар". (Жалко, че Джеймс Камерън не се зае да я филмира...)
...
Между другото, аз лично рядко гледам филма само защото е "касоразбивач". Още не съм гледал "Титаник"... ;-)

(Може би , щото вече зная края?!)

Nathalie каза...

първо да кажа, че дори не знам за такъв блог Озарена, а камо ли да съм го чела. преразказах преживяването си и тъжните си мисли, породени от филма. и само толкоз.

Пламски, този път не се забавлявах, а още повече се натъжавах, докато го пишех. прав си за преразказването, но си мисля, че това, което съм го написала се вижда и в самия трейлър на филма. има парчета от идеята, но далеч не е целия сюжет, така че да загубиш интерес да го видиш. аз лично не бях прочела нищо преди да отида в салона. дори и трейлър не бях гледала. само приказки от приятели бях слушала. но хората са различни, едни искат да видят и прочетат, преди да си дадат парите. други предпочитат изненадата.

а фантастиката просто не е моят жанр. но това важи само за мен. и добре, че е така. че иначе щеше да е леко еднообразен този свят. ако ги нямаше и нещата, на които не съм фенка. ха-ха-ха.

leon каза...

Не трябва да потъпкваме красотата на ЗЕМЯТА ни.
Този филм се появи просто да ни напомни за красотата на света в който живеем и важностата от това да запазим доброто в себе си,без да носим унищожение и насилие.
ГЛЕДАХ ФИЛМА И СЯКАШ СЕ ПРЕНЕСОХ В ОНЗИ ФАНТАСТИЧЕН СВЯТ И НЯМА ДА ГО ЗАБРАВЯ/въпреки "баналния"сюжет/.
А нашата Земя е тъй прекрасна !!!

Анонимен каза...

Каквото и да си говорим,дали заради ефектите или зради това че е модерен филма си струва да бъде гледан.Това беше първото ми посещение на 3д кино и не съжалявам че избрах този филм.Освен всико друго във филма има толкова много красота(благодаря на хората с това богато въображение създли този измислен свят),имаше моменти в които притаяваш дъх защото всичко е толкова красиво и толкова крехко,че ако издишаш и може да изчезне.Много силно ми въздейства.Като излязох от салона в съзнанието ми остана само заветното:"Виждам Те",нищо друго.И многото красота,но тя не може да бъде описана с думи.Моя съвет е просто да гледате филма.Дори и да не ви грабне и да не е вашия филм,поне няма да ви остави безразлични.

Diana каза...

ще го гледам

Анонимен каза...

Aз пък еdва го издържах този филм - още шом сложих очилата ми се догади. А като ги махнах виждах двойно. Разгазах си играта на организма. Имайте го яв предвид . Никога повече IMAX.

Андарион каза...

Браво, прекрасна статия си написала :) Бях останал с впечатлението че едва шепа хора разбират колко много е вложено във филма, и само шепа хора успяват, между които почти няма българи. Виждам че не е така, и си вникнала много надълбоко в същността на нещата и си видяла онази красота, която е навсякъде около нас, стига да можем да Видим :) Поздрави

Нели каза...

Усетих филма и аз като Натали. Хубаво, значимо послание, за който има желание да го "разчете" по този начин, примесено и поднесено с технологични ефекти и елементи и от яка фантастика, и от традиционния биткаджийски екшън... Във всеки случай, създателите на филма са си на ръба на икономическата супергениалност - направили ЕДИН филм, който да хареса на, и да привлече в салона, БЕЗЧЕТ категории зрители - по различни причини. Евала!

Кремена каза...

Почувствах този филм. Посланието му успя да ме докосне. Колко жалко и тъжно, че повечето хора престанаха да "виждат"...

Съновник каза...

Съвсем обикновенна любовна история с сини 3 метрови хора съчетана със страхотни ефекти и гледки

Публикуване на коментар