Случвало ли ти се e...?

Случвало ли ти се е някога да мълчиш, а всъщност да искаш да крещиш отвътре? Случвало ли ти се е някога да се усмихваш, а всъщност сълзите да напират застрашително и да искаш неистово да заплачеш? Случвало ли ти се е да си заобиколен от много хора, а всъщност да си празен отвътре и толкова сам? Случвало ли ти се да имаш покрив над главата си, а да се чувстваш бездомен? Случвало ли ти се е да стоиш на едно място, а всъщност да искаш да избягаш? Случвало ли ти се е да се примириш, а всъщност да искаш да замахнеш с ръка и да събориш целия си живот, за да го изградиш наново? Случвало ли ти се да вървиш, а всъщност да нямаш цел и посока, оставен единствено на течението си? Случвало ли ти се е да имаш всичко, което си искал и пак нещо да ти липсва? Случвало ли ти се е да имаш много приятели, а никой да не те разбира? Случвало ли ти си е да изглеждаш силен и несломим, а да си толкова слаб и уязвим, като дете? Случвало ли ти се да изгаряш от болка, а да трябва да се държиш и да проявяваш сила? Случвало ли ти се е да стоиш на кръстопът и да не виждаш правилния път за теб? Случвало ли ти се е да имаш мечти и да се предадеш пред тях само, защото чувстваш, че нямаш повече сила да продължиш да ги следваш? Случвало ли ти се е да изпитваш такова отчаяние, че да не виждаш светлината в тунела? Случвало ли ти се е да искаш да изречеш куп неща, думи, вълнения и да няма кой да те чуе?

Случвало ти се е ... знам ... Това не означава, че няма изход, че няма светлина. Често в живота изживяваме такива моменти – тежки и безтегловни, безнадеждни и тягостни. Моменти на самота и лутане, на празнина и обезвереност.

И не е вярно, че само малодушните хора изпитват и преживяват това. На всеки от нас може да се случи. Да застане на кръстопътя си и да не знае накъде да поеме и как да излезе от дупката, в която усеща, че е. Но колкото и да ни се струва безнадеждно положението ни, всъщност накрая винаги се появява светъл лъч. Този, който разтуря облаците и дава начало на нова светлина, на нов ден, на нова надежда.

Представи се, че не си сам. Със сигурност има някъде някой, който мисли за теб и те чака да му се усмихнеш, да му подадеш ръка. Със сигурност някъде има някой, който се нуждае от теб и ти си ценен със своето съществуване. Покажи на този някой слънцето на небето и дъгата в дъжда. Неповторимите мигове, които изпускаме, лутайки се в небитието.

И тук ще си позволя да перифразирам една моя любима напоследък песничка на Мери Бойс Бенд. Чака те светът! Нямаме време, само един живот... да изживеем... само една любов да вземем... Всичко казано в няколко думи. Нямаме чак толкова време да губим, не можем да си го позволим. Целия свят е пред нас и ни чака. Нека вземем най-доброто от него и да продължим. Нямаме време за отчаяности, безнадеждности и сломеност. Имаме прекалено малко време, за да го губим в безпътици и лутания. Да се гмурнем сега в него и да изживеем всичко очакващо ни с усмивка.