Да изразяваме чувствата си –
това сме ние...

Напоследък ми прави впечатление, че хората са доста сдържани. Какво искам да кажа ли? Трудно или почти никак не изразяват чувства и емоции, не показват това, което ги вълнува, не се усмихват, не се радват, не плачат дори. И като се замисля май по-скоро изразяват гняв, агресия и все такива негативни и обременяващи неща. А защо просто не бъдем такива, каквито сме и не се отдаваме на това, което ни е на сърце. Не ми харесва тази тенденция да сме толкова, стигащи до скука сдържани. Нали уж сме сърдечна, емоционална, страстна, първична нация, умееща да се наслаждава и да цени удоволствията? Защо тогава гледаме странно и с неразбиране някой, който е изразителен в своето поведение и колоритен дори? Тогава ни се струва различен, ненормален, странен, смешен може би.

А защо просто не сме ние? Защо просто не се оставим на емоциите, които ни владеят, да излязат от нас? Защо се крием? Зад стени и черупки. Защо не излезем наяве и не се разсмеем, когато ни се смее и не се разплачем, когато ни се плаче? Защо трябва да спазваме тези правила и поведение само заради някого или защото някой би бил по-доволен от това. Защо не сме деца и не изживеем радостите и тъгите си на воля, както само те умеят? Защо просто не сме щастливи?



Сигурна съм, че на всеки му се е случвало да прояви спонтанност. Лудешка радост. От нещо дребно дори. Да викне от възторг, да изкрещи от вълнение. Да запее от щастие. Да заплаче от умиление. Какво по–хубаво от това да изразяваме себе си по този начин!

Доста време ми трябваше да осъзная, че не съм лоша в своята емоционалност. Че да изразявам себе си, не е недостатък. Че единствения начин, чрез който мога да потуша чувствата си, е като им се отдам.

Запитах една приятелка трябва ли да съм по-сдържана, това ли е правилния начин, за да живееш по-комфортно. А тя ми отговори с много прост отговор, който може би ми хареса, защото точно това съм искала да чуя. Но все пак аз си отговорих и на себе си. Каза ми: Това си ти. Всички тези вълнения и емоции, които изпитваш – това си ти.

Смятам, че с това се различаваме от животните. Това ни прави хора. Това ни дава тласък и сила напред. Да усещаме. Да изживяваме. Да се отдаваме. Да се наслаждаваме. Да чувстваме. Да изгаряме. Да вярваме. Да се надяваме. Да копнеем. Да мечтаем.

Просто да живеем!


Facebook Comments

5 коментарa :

Анонимен каза...

Да, да, да!!!
Тава е "да живеем"!

Анонимен каза...

Naistina mn hubawa statiq. :)Dnes za poreden put se qdosah na sebe si tui kato prekalenata mi sdurjanost mn mi pre4i. 6te opitam da promenq tova!
STRAHOTNA E !!!

Velizar каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Velizar каза...

оххх, с тая сдържаност не съм за никъде ;( От малък са ме ограничавали по доста особен и неразбираем за другите начин, това съм искал, но в момента не съм себе си и въобще не съм сигурен в себе си. Наранявам другите с думи, опитвайки се да ги накарам да ме разберат, резултата е пагубен за тях, аз се чувствам безкрайно виновен, и това е моя живот в момента..............

Анонимен каза...

Добре казано . Сдържаност има , защото се страхуваме да не страдаме, да не би да бъдем наранени . Защото не си обяснявам по друг начин , когато си с някой добър , той да те пренебрегва и въобще да не ти обръща внимание.Може би не вярва, че чувствата му са споделени. Аз също се сдържам , защото някои чувства не са за показване.

Публикуване на коментар