Случвало ли ти се e...?

Случвало ли ти се е някога да мълчиш, а всъщност да искаш да крещиш отвътре? Случвало ли ти се е някога да се усмихваш, а всъщност сълзите да напират застрашително и да искаш неистово да заплачеш? Случвало ли ти се е да си заобиколен от много хора, а всъщност да си празен отвътре и толкова сам? Случвало ли ти се да имаш покрив над главата си, а да се чувстваш бездомен? Случвало ли ти се е да стоиш на едно място, а всъщност да искаш да избягаш? Случвало ли ти се е да се примириш, а всъщност да искаш да замахнеш с ръка и да събориш целия си живот, за да го изградиш наново? Случвало ли ти се да вървиш, а всъщност да нямаш цел и посока, оставен единствено на течението си? Случвало ли ти се е да имаш всичко, което си искал и пак нещо да ти липсва? Случвало ли ти се е да имаш много приятели, а никой да не те разбира? Случвало ли ти си е да изглеждаш силен и несломим, а да си толкова слаб и уязвим, като дете? Случвало ли ти се да изгаряш от болка, а да трябва да се държиш и да проявяваш сила? Случвало ли ти се е да стоиш на кръстопът и да не виждаш правилния път за теб? Случвало ли ти се е да имаш мечти и да се предадеш пред тях само, защото чувстваш, че нямаш повече сила да продължиш да ги следваш? Случвало ли ти се е да изпитваш такова отчаяние, че да не виждаш светлината в тунела? Случвало ли ти се е да искаш да изречеш куп неща, думи, вълнения и да няма кой да те чуе?

Случвало ти се е ... знам ... Това не означава, че няма изход, че няма светлина. Често в живота изживяваме такива моменти – тежки и безтегловни, безнадеждни и тягостни. Моменти на самота и лутане, на празнина и обезвереност.

И не е вярно, че само малодушните хора изпитват и преживяват това. На всеки от нас може да се случи. Да застане на кръстопътя си и да не знае накъде да поеме и как да излезе от дупката, в която усеща, че е. Но колкото и да ни се струва безнадеждно положението ни, всъщност накрая винаги се появява светъл лъч. Този, който разтуря облаците и дава начало на нова светлина, на нов ден, на нова надежда.

Представи се, че не си сам. Със сигурност има някъде някой, който мисли за теб и те чака да му се усмихнеш, да му подадеш ръка. Със сигурност някъде има някой, който се нуждае от теб и ти си ценен със своето съществуване. Покажи на този някой слънцето на небето и дъгата в дъжда. Неповторимите мигове, които изпускаме, лутайки се в небитието.

И тук ще си позволя да перифразирам една моя любима напоследък песничка на Мери Бойс Бенд. Чака те светът! Нямаме време, само един живот... да изживеем... само една любов да вземем... Всичко казано в няколко думи. Нямаме чак толкова време да губим, не можем да си го позволим. Целия свят е пред нас и ни чака. Нека вземем най-доброто от него и да продължим. Нямаме време за отчаяности, безнадеждности и сломеност. Имаме прекалено малко време, за да го губим в безпътици и лутания. Да се гмурнем сега в него и да изживеем всичко очакващо ни с усмивка.


Facebook Comments

8 коментарa :

lilia каза...

В тази безтегловност съм от началото на брака.Между нас бяха негови 3-ма-непрекъснати тревоги и високомерие.После с други,крит старателно, за да си поживее и т.н.Тишината около мен крещи, аз крещя.Умирам.Докато там при теб е друго-не е реално и дълго търсено-има всичко, интересно, динамично и споделено и много още.

Анонимен каза...

emi malko mi pomogna zashtotou az sum na 17 momi4e sum i nemoga da kaja ne na nepoznati a trqbva da otkaazvam kakto vkyshti dai boje da se nau4a ve4e mn sym depresirana ve4e 4 dni ako moje nqkoi da mi pomogne da mi pishe v skaipa: v_a_n_c_h_e_t_y93

Анонимен каза...

Дайте линк за споменатата песничка на Мери Бойс Бенд.
Моля!

Gergana каза...

Давам го... приятно слушане... :-)

http://vbox7.com/play:6d4bb0ee

Анонимен каза...

mislq 4e na vseki se sly4valo ne6to podobno

Анонимен каза...

Точно това ми се случва...

Анонимен каза...

Точно така се чувствам в момента и имам крещяща нужда някой да ми подаде ръка. Отчаяно изпращам сигнали, но уви, любимият човек не ме забелязва, приемам ме за даденост....Надявам се скоро да се измъкна от този кръговрат.

Анонимен каза...

Явно, Гергана, помагаш на хората!
Продължавай да го правиш!
Това е правилният начин!
Поздравявам те!

Публикуване на коментар