кажи си го! това дето го искаш.
поредната препратена ми PPT (power point презентация) е пред мен. чела съм я много пъти. върти се из интернет пространството от (може би, не съм сигурна) поне 10 години. и въпреки, че си знам всичко. се замислих. колко истина има. и как не се усещаме и правим същото, което са правили и майките ни, и бабите ни. говоря в множествено число. виждам го в мен, виждам го в приятелките си, виждам го в случайно срещнатите жени. повтаряме старата грамофона плоча. и от това комуникацията с мъжете ни не става по-добра. колко често искаме внимание, някой да ни гушне. или просто да се поглезим. и се започва едно увъртане, отдалеч. и сещай се. ако не се сетиш, ще те накажем. то е ясно. ако се сетиш, временно щастието ще се настани из нашите земи. и току-виж сме те възнаградили. тази тактика ми е любима. честно! правила съм го толкоз често, че как не ми писна. причината за всичко това е очевадна. страх от отхвърляне. страх, че няма да ни обичат. ако кажем това, което искаме. да де. но ние ще се обичаме ли повече, ако продължаваме така? и ще спра до тук. с голи приказки не става. иска се да изхвърлим грамофона и да си купим iPod. не да поправяме, а да заменим неработещото. с нещо различно. ново. иска се практика. да обичаш се учиш като обичаш. а не като стоиш отстрани и чакаш някой да те заобича.
новата ми мантра сама се роди : обичам се достатъчно, знам какво искам и с радост го споделям. и преди да продължа по пътя си, оставям ти още материал за четене. Мъжът говори. този път. Ако те попитам какво има и ти ми кажеш : НИЩО, аз ще се държа така сякаш няма нищо. Знам, че ме лъжеш, познавам те по погледа, но просто не си струва главоболието.  |
10 коментарa :
искреност....ясно и точно.
И с искреност опитах, вярвайте, не помага, дори да им кажеш в очите точно, ясно и конкретно какво искаш, пак получаваш по-често мълчание, от колкото отговор или действие... Май нито да казваш НИЩО , нито да казваш какво точно искаш помага, какво за бога остава??? Има ли някой , който знае?
поне моята практика до момента показва, че когато един мъж мълчи, значи мисли, но все още не го е измислил. като го измисли, ще излезе със становище.
ние сме малко по-припряни, бързо говорим, бързо решаваме (за малко да напиша мислим, но нямаше да е вярно) .. при някой мъже този процес тече по-бавно и по-спокойно.
по темата за мъжкото мълчание има специален пост: http://www.jenite.net/2008/01/blog-post_6088.html
Жестоко и вярно!Но нещо в мен се бунтува! Ако знам какво искам, но нямам физическата сила или умение да го напрява? Ако мъжът до мен не е човекът с който мога да споделя всичко, защо живеем тогава заедно ? В театър! Много тъжна действителност има в горенаписаното, за жалост ! Да, живее се по-лесно с точно и ясно заявени желания, но защо трябва само жената да се съобразява.
Ако приемате и мъжки мнения - ще се самопоканя в дискусията. ;-)
По моя край (Враца, Враца!!!) има един такъв лаф: "Мъж, дете и прасе - както ги свикнеш!".
И е вярна тази приказка. Умните мъже обичаме да бъдем възпитавани и превъзпитавани.
Но само от умни жени...
Дано повече жени прочетат статията, и дано поне
половината да я разберат...........като гледам коментарите, ще е трудна работа.
Всеки човек има потребност от обич. Ейбрахам Маслоу има теория по този въпрос. За да се самоуважава, човек трябва да е задоволил тази си потребност, иначе ще изпитва срам, омраза, вина, ревност. Мъжете рядко показват обичта си, но сетивата на жената улавят дали изобщо я има. Жените са създадени да обичат безусловно, докато мъжете - с условие. Намерете кое е тяхното условие и ще бъдете обичани.
Ще ме прощавате, ама май нещо недоразбрах...
Първо това нещо "комуникацията" с мъжете само до гушкането и глезенето ли достига, щото аз /жена съм, де/, ама моите представи не се покриват с горепосочените. Пък и тази "манта"опссс мантра русото моме с микрофончето, ама хич не ме кефи.
Второ- докато говореше девойчето по микрофончето, хоп и момъкът взе да се обажда...,и той правила вкарва..., аман бе, хора, от релси и от правила!
А ти , моме, дето се пишеш "една жена" да ти кажа под сурдинка и да си го знаеш и занапред, че "Жената сама по себе си е идея, а никоя идея не разбира сама себе си." А сети се сама чия е тази идея.
Имаше една книга-"Мъжете са от Марс, жените- от Венера" , разберете, мили дами, никога няма да се разберем - жените и мъжете- просто говорим на различни езици и няма разбиране без речник. Няма- никакви съвети, никога не са вършили работа! Според мен не е важно да се разбираме- важното е да се обичаме, въпреки че не се разбираме! Важното е да се наслаждаваме на живота си заедно-мъжете по мъжкия си начин, жените- по женския, но заедно и с любов! Жена съм впрочем :-)))
Харесах мнението на Пламен :) Много вярно, може би защото и аз сьм от Враца и баба казваше сьщото едно време, и такьв сьвет ми е дала.
Но всичко става с искреност, тьрпение и много вяра в партньора.Сьмненията само правят нещата по-лоши, а жените имаме тази 'способност' да си самонавиваме разни неща и от най-малкото нещо, от една дума, от една мимика на лицето и т.н да направим цял филм - в повечето случаи лош. Еми
Публикуване на коментар