Трябва ли...


Трябва ли всичко да бъде толкова трудно...
трябва ли всичко да е толкова трудно, та чак - невъзможно...
а казват, че няма невъзможни неща... и невъзможна любов...
но, как да им вярвам...

Живея с мисълта за теб...
заживях в сянката на собственото си аз...
дори и аз не мода да се позная - аз ли съм това или самo сянкa...
превърнала се вече в един блед спомен от жената в мен...

Помолих Вселената само веднъж... не поисках много...
помолих Вселената да ми покаже цвета на очите ти...
помолих Вселената да се смили над моето наранено сърце
и да го излекува...
от парещата болка и от недоизказаната обич, която има в него...
помолих Вселената да бъде добра и да ми даде...
къстче спомен от теб, та дори и малък...

Чаках и се надявах....
чаках и чакам...
а ме успокояват, че надеждата умирала последна...
аз не искам моята надежда да умира - нито първа или последна ...
искам да живее в мен, в теб и във всеки влюбен...
искам да я има... въпреки болката, която носи...
въпреки и напук на всичко...

Защо винаги всичко трябва да се изстрада първо...
защо всичко, което бъде поискано трябва да се получи
по най-трудният възможен начин...
защо всичко трябва да е на ръба на неосъществимото...
всяка мисъл, всяко желание...

Знам какъв ще е отговора - за да е после по-мило и скъпо...
а трябва ли всички хубави неща да се свързват
първо със страданието...
и после с хубавото...
не може ли просто... Хубавото да си е Хубаво...

Сами си усложняваме живота с извинения...
сами правим всичко да излежда налудничаво...
вместо да си опростим живота,
ние го усложняваме до неузнаваемост...

а всичко може да бъде толкова лесно, ако всеки решеше
да казва истина на момента и веднага...
без фалшиви извинения...
без измислени ситуации... и предтексти...
стига ни истината само... колкото и бoлезнена да е тя...
защото, Тя - истината, носи със себе си и
крилете на свободата...

Свободата, която ни дава възможността да продължим...
макар и не веднага... но един ден...

Facebook Comments

12 коментарa :

Анонимен каза...

Много истинско и много близко...

Анонимен каза...

Някой е прочел и написал собствените ми мисли, благодаря му, и му пожелавам да намери отговора на въпросите и този отговор да е красив като мислите му...

Анонимен каза...

БЛАГОДАРЯ за прекрасните думи.....това са мойте мисли казани неведнъж от мен, помислени от мен и всичкко е толкова истинско казано....истината е болка , но си заслужава...

Анонимен каза...

ako ia niama gorchilkata,niama da usetim sladosta........... :) a istinata....varira,dnes moje da misli6 edno,utre-drugo........ne vinagi kazvame kakvo mislim,za6toto ne znaem dali e pravilno...a dali e istina...za edid da,za drug ne....istina-mnogo otnositelno poniatie....

Анонимен каза...

толкова искрено и толкова чисто,красиви думи от красив човек, предполагам, и аз с риск да се повторя ще кажа "някой е прочел и написал собствените ми мисли"
мисля си, че невъзмъжните неща ни карат да бъдем истинки хора, креативни, мислещи същества, защото страдайки и осмисляйки "невъзможността" на едно нещо израстваме духовно, стремим се да бъдем по-добри, по-човечни, да ни забележат, "да ни погалят/потупат по рамото", да ни запомнят.

Анонимен каза...

Аз ще се опитам да се разгранича от останалите коментари, макар, че често съм имала моменти, в които съм си мислила точно това, до момента, когато просто се стегнах, станах Аз, с всичките отговорности за това, което ми се случва. Всеки има възможност сам да направи избор за собственото си щатие, за свободата си. Само трябва да има смелост за това, т.е. да прецени дали е дошъл неговият момент за този избор. ИСКАМ е на една крачка от МОГА. Само трябва да си повярваш. Но да не забравяме и това, че най-много сълзи са изплакани от сбъднати желания. Интуицията ни, вътрешният ни глас няма да ни подведат, поне не в дадения момент, за даденото желание. След постигане на желанието, обаче, нещата вече се променят, задължително и закономерно. А тогава, добро ли е било или лошо желанието ни? Всичко, което е извън нас ни прави нещастни. Ако наистина искаме да сме с някой, тогава да направим така, че да сме с него, въпреки всичко и всички. Ако сме безсилни да сторим каквото и да било по този въпрос...ще пишем и ще страдаме.

Анонимен каза...

Няма невъзможни неща! Има невидяни възможности!!!

Georgina каза...

Много БЛАГОДАРЯ, на всички за коментарите . Съгласна съм, че на всеки съдбата му е в неговите ръце...дадения повод за този пост, си има дълга история и предистория. Само ще кажа, че понякога не всичко зависи от нас самите, от нашите желания и постъпки...защото всяка история си има две под истории на двама човека в една ситуация...а от там идват и другите обуславящи фактори на понякога невъзможното, когато синхрона е нарушен или отсъствието на такъв...и не винаги всичко опира само до желание, до искам и мога и правя всичко възможно в дадената насока, е достатъчно например...и не го казвам това като извинение, а просто като констатация на дадената ситуация. Едно от най - трудните неща в този живот са човешките взаимоотношения. (за съжаленние) Само да можеше някак да е по - лесно:)
Пращам усмивки на всички с пълни шепи...Обичайте се! (въпреки всичко) :)

Анонимен каза...

Милата Джорджина, аз също съм минавала през такъв Ад. Мисля, че тази мисъл ще ти даде още кураж: "Препятствията са пречка само когато си загубил целта." Концентрирай се и обичай смело!

Georgina каза...

Благодаря ти, Светлана!!!! За хубавите мисли и думи, за оптимизма :)

Ели каза...

Има случай , в който е трудно да избираш, защото трябва да заложиш обичта на едни обичани същества за сметка на дриго обичано същество, това се случва, когато истинската любов идва късно в неподходящ момент от твоя живот. Тогава боли, но това не е пречка да си щастлив, защото обичаш.

Жулиета каза...

Много силни думи! Прекрасно е... Поздравления...

Публикуване на коментар