Бяла тъга

...Една бяла тъга,

ме обгръща с меко сияние.

Аз нагазвам снега

и потъвам в бяло мълчание,

и умирам така,

с непосилно за мене страдание.

Тази бяла тъга

ме превръща в бяло мълчание.



Facebook Comments

8 коментарa :

Анонимен каза...

4estita nova godina,Melisa!kude se izgubi?lipsva6e mi tvoq optimizum!a sega tazi bqla tuga...spodelq6 tezi stihove,za6toto sa krasivi ili ti si v bqla tuga?ne se ostavqy na tugata dulgo t.tolkova mnogo haresvam usmivkata ti,svetlata ti i topla du6a.sigurno lipsva6 o6te na mnogo 4itateli,koito ne te poznavat li4no,no na koito si dala ne6to ot sebe si,na koito si pomognala da produljat da se usmihvat.molq te pi6i!ne se prevru6tay v bqlo mul4anie!molq te!

Melisa каза...

Здравей! Щастлива нова година и на теб! :)
Благодаря ти за тези прекрасни думи, толкова топло и мило ми стана от тях :)
Стихчето е на моя приятелка (ако кликнеш на етикет Krem4eto, можеш да прочетеш още от нея) и ми харесва. Всъщност, всички нейни стихове ми харесват :) А това понеже е и малко в унисон с времето навън - снежно и бяло - затова реших да го споделя сега :)
Но не отразява моето настроение или вътрешни усещания, в мен няма тъга. Напротив - чувствам се прекрасно и съм по-усмихната и заредена от всякога. И продължавам да раздавам от този заряд на всички наоколо :)
Благодаря ти още веднъж, ще се постарая да пиша по-често :)
Пожелавам ти усмихнат ден, с много топлина и слънце в душата! :)

Анонимен каза...

Аз зная
ще излезеш пречистена
от бялото мълчание
и бялата тъга
тихичко сама ще си отиде,
а ти ще се завърнеш преродена,
закичена с усмивка
обгърната със слънчевото сияние на радостта
вдъхновена от нови желания
изпълнена с любов и доброта

Кремена каза...

Мел, радвам се да бъда твоя приятелка :))
А за последният коментар, бих могла да кажа, че стихчето е хубаво и обикновено при мен се сбъдва точно както е написано.

Vladimir каза...

В
Една бяла мечта
Лекува моето съзнание
И нагазвам снега
Там намирам бяло сияние
И се раждам така
Без следа от страдание
И тази бяла мечта
Ме превърнала в бяло сияние

Melisa каза...

:)

Кремена каза...

Няма нищо лошо в тъгата. Тя е като сянката, която подчертава светлината. Както се казва в едно стихотворение:

"...Радост без тъга е скука,
песен без тъга е крясък,
обич без тъга е навик,
памет без тъга - забрава;
и човек не е човек без тъга..."

Анонимен каза...

straxotni dymi blagodarq

Публикуване на коментар