поредната препратена ми PPT (power point презентация) е пред мен. чела съм я много пъти. върти се из интернет пространството от (може би, не съм сигурна) поне 10 години. и въпреки, че си знам всичко. се замислих. колко истина има. и как не се усещаме и правим същото, което са правили и майките ни, и бабите ни. говоря в множествено число. виждам го в мен, виждам го в приятелките си, виждам го в случайно срещнатите жени. повтаряме старата грамофона плоча. и от това комуникацията с мъжете ни не става по-добра.
колко често искаме внимание, някой да ни гушне. или просто да се поглезим. и се започва едно увъртане, отдалеч. и сещай се. ако не се сетиш, ще те накажем. то е ясно. ако се сетиш, временно щастието ще се настани из нашите земи. и току-виж сме те възнаградили. тази тактика ми е любима. честно! правила съм го толкоз често, че как не ми писна.
причината за всичко това е очевадна. страх от отхвърляне. страх, че няма да ни обичат. ако кажем това, което искаме. да де. но ние ще се обичаме ли повече, ако продължаваме така?
и ще спра до тук. с голи приказки не става. иска се да изхвърлим грамофона и да си купим iPod. не да поправяме, а да заменим неработещото. с нещо различно. ново. иска се практика. да обичаш се учиш като обичаш. а не като стоиш отстрани и чакаш някой да те заобича.
|
новата ми мантра сама се роди : обичам се достатъчно, знам какво искам и с радост го споделям. и преди да продължа по пътя си, оставям ти още материал за четене. Мъжът говори. този път.
Ако те попитам какво има и ти ми кажеш : НИЩО, аз ще се държа така сякаш няма нищо. Знам, че ме лъжеш, познавам те по погледа, но просто не си струва главоболието.
Можеш или да ме помолиш да направя нещо или да ми кажеш как искаш да бъде направено. Не и двете. Ако вече знаеш как ще е най-добре да се направи, значи можеш и сама да си го направиш.
Ако нещо, което съм ти казал може да се интерпретира по 2 начина, единият от които те прави тъжна или ядосана, имал съм предвид другия.
Ако си решила, че си дебела, сигурно е вярно. Не ме питай, ти знаеш по-добре.
Плачът е изнудване. Изпадам в паника видя ли сълзите ти. Ще направя всичко само да спреш.
Кажи какво искаш. И нека да сме наясно по този въпрос: Намеците не вършат работа. Просто го кажи.
Когато имаш проблем, ела при мен, ако искаш да ти помога да го решиш. Това е, което мога да направя. Ако просто търсиш съчувствие, обърни се към най-добрата си приятелка.
Каквото и да съм ти казал 6 месеца назад, не може да го използваш като аргумент. Всъщност, всички мои коментари стават невалидни и недействителни след 7 дни.
Ако зададеш въпрос, на който не искаш да чуеш отговора, какво очакваш? Разбира се, че ще получиш отговор, който не искаш да чуеш.
|
10 коментарa :
искреност....ясно и точно.
И с искреност опитах, вярвайте, не помага, дори да им кажеш в очите точно, ясно и конкретно какво искаш, пак получаваш по-често мълчание, от колкото отговор или действие... Май нито да казваш НИЩО , нито да казваш какво точно искаш помага, какво за бога остава??? Има ли някой , който знае?
поне моята практика до момента показва, че когато един мъж мълчи, значи мисли, но все още не го е измислил. като го измисли, ще излезе със становище.
ние сме малко по-припряни, бързо говорим, бързо решаваме (за малко да напиша мислим, но нямаше да е вярно) .. при някой мъже този процес тече по-бавно и по-спокойно.
по темата за мъжкото мълчание има специален пост: http://www.jenite.net/2008/01/blog-post_6088.html
Жестоко и вярно!Но нещо в мен се бунтува! Ако знам какво искам, но нямам физическата сила или умение да го напрява? Ако мъжът до мен не е човекът с който мога да споделя всичко, защо живеем тогава заедно ? В театър! Много тъжна действителност има в горенаписаното, за жалост ! Да, живее се по-лесно с точно и ясно заявени желания, но защо трябва само жената да се съобразява.
Ако приемате и мъжки мнения - ще се самопоканя в дискусията. ;-)
По моя край (Враца, Враца!!!) има един такъв лаф: "Мъж, дете и прасе - както ги свикнеш!".
И е вярна тази приказка. Умните мъже обичаме да бъдем възпитавани и превъзпитавани.
Но само от умни жени...
Дано повече жени прочетат статията, и дано поне
половината да я разберат...........като гледам коментарите, ще е трудна работа.
Всеки човек има потребност от обич. Ейбрахам Маслоу има теория по този въпрос. За да се самоуважава, човек трябва да е задоволил тази си потребност, иначе ще изпитва срам, омраза, вина, ревност. Мъжете рядко показват обичта си, но сетивата на жената улавят дали изобщо я има. Жените са създадени да обичат безусловно, докато мъжете - с условие. Намерете кое е тяхното условие и ще бъдете обичани.
Ще ме прощавате, ама май нещо недоразбрах...
Първо това нещо "комуникацията" с мъжете само до гушкането и глезенето ли достига, щото аз /жена съм, де/, ама моите представи не се покриват с горепосочените. Пък и тази "манта"опссс мантра русото моме с микрофончето, ама хич не ме кефи.
Второ- докато говореше девойчето по микрофончето, хоп и момъкът взе да се обажда...,и той правила вкарва..., аман бе, хора, от релси и от правила!
А ти , моме, дето се пишеш "една жена" да ти кажа под сурдинка и да си го знаеш и занапред, че "Жената сама по себе си е идея, а никоя идея не разбира сама себе си." А сети се сама чия е тази идея.
Имаше една книга-"Мъжете са от Марс, жените- от Венера" , разберете, мили дами, никога няма да се разберем - жените и мъжете- просто говорим на различни езици и няма разбиране без речник. Няма- никакви съвети, никога не са вършили работа! Според мен не е важно да се разбираме- важното е да се обичаме, въпреки че не се разбираме! Важното е да се наслаждаваме на живота си заедно-мъжете по мъжкия си начин, жените- по женския, но заедно и с любов! Жена съм впрочем :-)))
Харесах мнението на Пламен :) Много вярно, може би защото и аз сьм от Враца и баба казваше сьщото едно време, и такьв сьвет ми е дала.
Но всичко става с искреност, тьрпение и много вяра в партньора.Сьмненията само правят нещата по-лоши, а жените имаме тази 'способност' да си самонавиваме разни неща и от най-малкото нещо, от една дума, от една мимика на лицето и т.н да направим цял филм - в повечето случаи лош. Еми
Публикуване на коментар