Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям,
щом любов нямам,
нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне,
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.
Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание,
тогава това 'донейде' ще изчезне.
Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.
А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.

Първо послание на Свети Апостол Павла до Коринтяни.
13. глава.