Малката светица.

Новата книга на Александър Секулов Малката светица и портокалите e продължение на романа му Колекционер на любовни изречения, който бе избран за един от шестте най-добри романа за 2008 на фондация ВИК и има второ издание.

За книгата ...Историята на изчезването започва на площада в Сиена, слиза с лодка на пристанището на Валпарайсо, броди из островите на Егея, пие абсент под дъжда на Лугано...
Из нейните разбягващи се лабиринти преминават двамата собственици на колекционерска къща за напълно необходими неща Матео Плюшкин и Леополд Пушкин, майсторът на сребро Йосифидиус Йо., високия пътуващ магьосник Наско Х., тъмната му сянка Негро Хосе, Джордж Хоразиус, Джордж Закариъс, джентълменитена обира Бастиан Херце Монтоливо и Елвер Баняга, малките мъртви светци под балконите на Валпарайсо от онзи септември на 73-а, каторжника Даниеле Синсероса, както и любовниците от черен пипер на плаващия град. Всички те лежат под листата на пеещата маслина, ядят плодовете й, разказват истории за жената от дим, хвърлят костилките зад гърба си и щастливо забравят, но така е във високото лято на мъжете. За да стигнат до края на историята, скитащите из любовта трябва да носят зелено листо от мента под езика. И когато подареното им време свърши, те ще разберат липсващите думи в любовните изречения; ще знаят как да поемат дъх в техния възхитителен край.

От книгата ...Когато измина необходимото време, двамата тържествено я въведоха в къщата на общата си споделена любов към нея. Тя не потръпна от изненада, не допусна мравки да пропълзят по кожата ѝ, но им даде онази несигурност за крайния резултат, която те счетоха за комплимент. Разходи се из светлите и просторни стаи, погали с ръка предметите - дискретни знаци за общото им пътуване; оправи лениво белите покривала над леглата. През цялото време, когато беше или с единия, или с другия, тя не знаеше, а и не й бе необходимо да разбира какви са техните взаимоотношения. Ревниво пазената й вечност в очите на двамата бе единственото, което Грейс бе получила от света на мъжете, но и единственото, към което никога не бе се стремила....

...В историята винаги има трети и това е хронистът, обичаше да казва Леополд, без да споменава, че именно той е третият в историята. Хронистите не се влюбват, отговаряше му Матео, влюбеният не е свидетел. Свидетел е на влюбването, но не и на любовта, подхвърляше разсеяно Леополд, докато се опитваше да прочете в очите на събеседника собствената си страст към Грейс. Още в първата вечер на случайното им общо запознанство той се вгледа в дългите ѝ, болезнено фини пръсти на краката, в острото капаче на коляното ѝ, изхвръкнало като скалист бряг сред въздуха на Сиена, и неочаквано за себе си изгуби пътя към думите, докато Матео се провираше в разговора с обигран маниер на уличен джебчия...

...Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва за започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха й в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците й, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката им трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна...

....Следите ли ме?
- Възхищавам ви се.
- Това достатъчно ли е?
- След поканата ви – не.
- Често идвам тук.
- Да.
- Не сама, разбира се.
- Не съвсем.
- Обичате да виждате моите любовници.
- Обичате да ми ги показвате.
- Хубавите книги трябва да се споделят.
- Любовните истории също.
- Вие споделяте ли любовните си истории?
- О, разбира се. Доброто приятелство се състои от взаимен кураж и една-две истински споделени любовни истории. Както и една-две общи любовници.
- Не смятате ли, че думата любовници е незаслужено дискриминирана?
- Напълно. Нейната дискриминация е неопровержимо доказателство за рухването на морала.
- Липсата на морал води до страх от любовта.
- И ужас от четенето...


Приятно четене и надявам се да ти хареса книгата. (усмивки)