рискове за сърцето.

пия кафе, и си говорим. човекът срещу мен споделя. болка в гърдите го мъчи. от месец. два. боли все повече. казвам си, но ние сме млади. дядо имаше сърдечни проблеми. но той беше на 80. а мъжът срещу мен е малко над 30.

излиза, че проблемите със сърцето вече нямат годност. повявяват се тогава, когато факторите са налични. а факторите са няколко.


АЛКОХОЛЪТ:
системната злоупотреба с алкохол води до високо кръвно налягане. оттам и сърдечни проблеми. ясно е, че всичко трябва да е с мярка. употребата на алкохол трябва да се ограничи до чаша червено вино. примерно. още по-вредно е напиването след сух режим. още стрес за организма. или не пиеш въобще, или по-малко. поне ако ти пука за сърцето.

ЦИГАРИТЕ:
пушейки, поглъщаш и стотици химикали и отрови. които попадат в белия дроб и кръвта. и са причинител на сърдечносъдови заболявания. не е достатъчно да ограничиш броя на цигарите, само пълния отказ може да намали негативния резултат. и за пасивното пушене да кажа. понякога се мисля за добра, и не правя забележка на приятелите, които изстрелват облачета дим в лицето ми, а трябва. все едно одобрявам отравянето ни.

ХРАНАТА:
сол + мазно + препълнени чинии + малки движения + липса на режим = се материализират в наднормено тегло, високо кръвно налягане и повишен холестерол. фактори за болката в гърдите.

ТРАВМИТЕ:
откакто си говорим за хранене, килограми. физическата активност и изваяното във фитнеса тяло се издигнаха в култ. но една малка, обаче важна, подробност. всяка агресия върху тялото води до шок. а шокът води до грижи със сърцето. не може да се тъпчем, да пуфтим до припадък в залата и да очакваме да сме окей. не става. трябва баланс. харомния. режим.

СТРЕСЪТ:
ех, ако можеше да го дефинираме лесно. ако можеше и така лесно да се отървем от него. но не можем. късно е да бягаме и да се крием в планините, да играем ролята на отшелници. живеем тук, и този свят има нужда от нас. а ние имаме нужда от почивка и хоби. врътвайки кранчето да изпуснем парата и да открием пасващания ни ритъм. ще добавя : да бъдем такива, каквито сме. колкото повече играем, толкоз повече се налага да играем. и така до безкрай. а умората няма наваксване с почивка. аз казвам : медитация. тя на мен ми помага. музиката, също. има и ОЩЕ по темата. отпреди.