какво един чужденец дал на България?

в началото на годината пощата донесе писмо за мен. един мъж с име Камен раказваше в писмото историята на един австриец. работил, живял и милел за България. прилежно прибрах историята в папка и зачаках. знаех, че един ден ще дойде нейния ред. и той дойде. днес е ден специален, празник национален. дали заради деня, дали заради любовта, искам да разкажа за един чужденец в България.

имало едно време и едно селце, което име носело Градец. времето да кажа било е в средата на 19 век. България под турско робство. а лекарят в таз история Dr. Johann von Brenner. виенски лекар. първият европейски лекар, практикувал медицина и модерна фармация в земите български. той бил от изтъкнат род. така станало, че участвал в революцията в Австро-Унгария през далечната 1848. и когато неуспеха дошъл, трябвало да бяга от смъртна присъда. така стигнал до пределите на Турската империя. първо избрал Сливен. с пристигането си се заел да организира здравно осигуряване за българите. по онова време това било нечувано. но на практика било просто. срещу една турска лира на година всеки българин имал право на медицински грижи, без допълнително заплащане, ако се разболее. а бедните, те били освободени от такса.

освен всичко друго, Dr. Johann von Brenner държал да се спазва чистота, лична хигиена и да се правят профилактични прегледи. скоро влязъл в нетърпим конфликт с турските власти в Сливен и особено с турския лекар. следвало ново пътуване за доктора, но този път по-кратко. Dr. Johann von Brenner се преместил в Градец. направил си клиника, аптека и приемал българи и турци от съседните Котел, Жеравна, Катунище, Ичера, Медвен.

в книгата Пътуване по Дунава и Балкана, Фелиц Каниц разказва за сънародника си Dr. Johann Brenner, на който попаднал в едно малко българско градче в пределите на Турската империя. бунтар по душа докторът поддържал връзки с българските революционери. срещал се с Левски. приятел бил на Славейков. но не доживял Освобождението, за което жадувал като българин. разболял се от бронхопневмония в една люта зима, след израждането на бебче някъде из Балкана.

но историята не свършва тук. всяко добро дело е следвано от още едно.

клиниката и аптеката на доктора били запазени и така до 1990. ако скоро си ходил до Градец, може би знаеш дали още са там. още докато бил жив Dr. Johann von Brenner приел ортодоксалното християнство и се преименувал на д-р Иван Пренеров. синът на доктора, Матей Пренеров, основал пощи в много градчета в България. бил началник на пощите в София, Бургас, в Скопие и Одрин. а неговият син, инж.Светозар Пренеров, основал първата българска фабрика за радиоапарати така.наречената. Туланъ в година 1927. така изпреварил с 2 години основаването на Филипс и фабриката за кабели в Бургас. радиоапаратите Туланъ печелили конкурси по света. тримата братя Светозар, Веселин и Иван от фамилията Пренерови работили във фабриката си до 1944. натам знаеш какво се е случило.

все нищих темата Какво българите са дали на Света, но тук направих лек завой, за да покажа какво един чужденец, изгонен от родината си, е направил за едно малко градче в пределите на българските земи.

историята бе раказана по писанията на Петко Петков от Бургас. а до мен достигна чрез Камен. благодаря и на двамата.