3 МАРТ (За или Против)

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!

Да, за мен това е празник! Да, аз мисля, че трябва да го има, трябва да празнуваме и да помним!

Мисля, че предадох моето усещане за този ден, моето преклонение пред саможертвата на хилядите българи, в прегледа на Мартенски празници 2009. Нямах намерение днес отново да говоря за 3ти март, дали за да не стана досадна, дали за да те оставя да празнуваш както ти усещаш празника. НО - бях провокирана! Сутринта когато отворих очи (доста рано, въпреки че е неработен ден) по инерция пуснах телевизора. Загледах се в 'Здравей България' по Нова телевизия, защото от ефира журналистката Люба Кулезич се опитваше да ме убеди (и вероятно не само мен), че трябва да има нов прочит на историята в насока, омаловажаваща (до степен пълно отричане) днешната дата, националния ни празник. Бях шокирана! Като човек, който се опитва да влезе в обувките на другите, да види и анализира чуждата гледна точка, останах да чуя до край това по-различно мнение. Въпросната дама цитира някаква статия на Огнян Стефанов (главния редактор на Frog News, който миналата година бе зверски пребит от все още неизвестни нападатели), която аз потърсих и не съм сигурна дали намерих. Открих статия за 3 март, която проследява събитията, допринесли за Освобождението и запознава с клаузи на Санстефанския мирен договор, касаещи България.

Смятам, че историята трябва да се помни! Обаче ми се струва, че не сме единни дори по отношение на нашата българска история. Когато преди време кандидатствах в университет учих 2 истории, една за СУ, една за ВТУ (предимно имаше разминаване в тълкуването на източниците за прабългарите), но относно Освобождението бяха единни. Да, действително Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен), Великите сили препятстват образуването на голяма по територия и силна държава, съгласно клаузите на Берлинския договор. Да, всяка държава и тогава, както и сега си гледа националния интерес, вероятно и Русия не е била с изцяло алтруистични подбуди, за да воюва с Турция и да помогне за нашето Освобождение, но мисля, че крайният резултат за нас е основното, нещото което си струва да помним и за което да сме благодарни. Тогава постигаме нашата мечта, жадувана от пет века! Нима това не е важно, нима не си заслужава да го празнуваме?! Ако отричаме тази дата, не обезсмисляме ли загубата на толкова много български животи?!

Да, Съединението на Княжество България с Източна Румелия също е значимо събитие, празнуваме го като официален празник! Да, обявяването на Независимостта е важно събитие и също го празнуваме! Но пък щеше ли да има какво да се съединява, ако го нямаше Освобождението?! Мисля, че основата, без която нямаше да ги има другите 2 празника е именно 3 март. На тази основа нашите управници тогава са съградили българската държава, което едва ли е било лесно след 5 века робство. Над тази основа са надграждали и са ни дали независима държава! Дали са ни възможност да имаме СВОБОДА, свобода на личността, свобода на словото, свобода на творческия дух! Дадена ни е свободата да изпадаме в някакви крайни състояния и да спорим по не толкова смислени (според мен) теми.

Дали България сама е можела да извоюва свободата си? Все пак се е борила пет века с цяла ИМПЕРИЯ.
Дали младата ни малка държава е можела да се пребори с Великите сили? До известна степен мисля, че се е преборила, тъй като България я има. Вярно, че не е в границите, в които ни се иска, които смятаме, че ни се полагат, но все пак я има тази малка, китна територия, която наричаме България. Има ни и нас, хората които с гордост носят името БЪЛГАРИ!

Да, държавата ни не е това, което ни се иска да бъде, но малко или много ние сме допринесли за това положение. Нима няма народовластие? Нали ние избираме управниците. Обвиняваме, че купуват гласове и отново се настаняват на удобните места в Парламента, които май рядко се появяват да заемат. Ако нашите гласове не бяха за продан, кого щяха да купят?!

Мнението ми е, че промяната трябва да започне от нас. За това пример можем да вземем от всички онези ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ, борили се за Освобождението, отдали живота си за безценната свобода! Можем да потъпчем егоизма, жаждата за пари, за власт, за облагодетелстване, за тъпчене на по-слабия и отричане на по-различния. Смятам, че така бихме постигнали и духовна свобода. Бихме били също достойни българи и достойни хора, които ще възпитат достойни и силни деца - деца способни да променят не само нашата малка и много мила България, но и СВЕТА към по-добро!



гласувай за jenite.net в svejo.net

Facebook Comments

5 коментарa :

Божо каза...

За съжаление в последно време много активно се пропагандира отказ от националните ценности, прикрит под всякакви благовидни предлози, като интернационализъм, антинационализъм и т.н.

И в учебниците доста събития от нашата история са пропуснати. Масово се оплюват български символи и ценности.

Върха беше, като прочетох, как една учителка по литерарура иска да се изхвърли Вазов от учебниците за сметка на разни западни автори...

Dimana каза...

Един доста велик ум (когото имам честта да познавам бегло), роден в България, но реализирал се извън нейните предели каза, че се чувства като гражданин на света, че като може да се направи нещо ценно за всички хора, защо да се ограничава само до определена нация. И е прав според мен! Действително другите народи имат право да са на тази Земя колкото и ние и от прекомерното величаене на една или друга раса, националност, пол няма да излезе нищо добро, както го е доказвала историята - с Хитлер например, това ми идва най-напред в съзнанието.

Но човекът, за когото говорех, занимаващ се с ядрена физика, се връща в България всяка година по няколко пъти, интересува се от всичко, случващо се тук, дарява средства за подпомагане на образованието и културата. Милее за българското, иска да го запази. Смятам, че и с това е много прав и повече патриот, без да се самоопределя като такъв! Трябва да запазим своя облик, своите празници, своите герои, да познаваме историята си и когато виждаме, че определен път не е добър - да не продължаваме да вървим по него. Всеки народ, дори в мощния процес на глобализацията мисля, че следва да запази собствената си идентичност.

По повод написаното за тази учителка по литература смятам, че трябва да намерим мярата. Трябва да се изучават чужди автори, всеки е дал нещо от себе си, променил е света по някакъв начин, но трябва да познаваме в детайли и нашите автори, всеки творил във времето си, оъ тях можем да научим повече за себе си.

Мисля, че можем да бъдем единни, дори в своята различност, а именно тя е ценна и интересна и заради нея си струва и да се опознае света

Stef каза...

kakto vinagi ot "osanna do razpni go",taka i s tozi golyam praznik,dori da ne bude natsionalen,ne tryabva da si zabravyame i otrichame istoriyata,za da budem Narod s natsionalna gordost

Анонимен каза...

ПАИСИЙ ПРАВИЛНО Е НАПИСАЛ ДА НЕ СЕ СРАМУВАМЕ ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ....И СПОРЕД МЕН ВСЕКИ ЧОВЕК ,КОЙТО Е РОДЕН В БЪЛГАРИЯ ПЪРВО ТРЯБВА ДА СЕ НАРЕЧЕ /КАТО ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ РОДИНАТА СИ/ БЪЛГАРСКИ, АПОСЛЕ ДА БЪДЕ ПО ЕТНОС ТАКЪВ КАКЪВТО СЕ САМООПРЕДЕЛЯ....НО ДА СЕ ДИСКУСИРА НА ТЕМА-ПРАЗНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ И ПО-СПЕЦИАЛНО 3 МАРТ КАТО ТАКЪВ Е НАЙ-МАЛКО ПОДИГРАВКА С ПАМЕТТА НА СТОТИЦИТЕ ХИЛЯДИ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ ГЕРОИ ,ПАДНАЛИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!!!ГОРДЕЙТЕ СЕ ЧЕ СТЕ БЪЛГАРИ И ПРАЗНУВАЙТЕ!!

Н.Никифоров каза...

Дискутирането по която и да е тема не е безмислено. Това, което следва да се отбележи, е факта, че все още има причина за дискусия по въпроса, дали 3 ти март да бъде национален празник. Най-малкото трябва да имаме предвид възможно повече съображения. Като например: Кое събитие от историята ни е свързано с изконно национално усилие? Има и един много тънък нюанс. Той е между благодарност и признателност. На кого трябва да бъдем благодарни за Освобождението? Към кого трябва да проявяваме признателност? Кое трябва да празнуваме всъщност? Факта, че България получава национално самоопределение, отчитайки причините и съпътсващите събития или жертвите? И накрая ще коментрирам поставянето на националния флаг пред домовете. Не познавам добре националните празници на други държави, но предполагам преобладаващите са свъразни иманно със съответното национално усилие-повод за гордост от постигнатото. Дали и при нас е така? Многопосочна е дискусията, но няма да се разпростирам. Честит празник на всички!

Публикуване на коментар