МАРТЕНСКИ ПРАЗНИЦИ 2009

БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИЦИ в МАРТ

1 МАРТ
БАБА МАРТА

Една от най-хубавите български традиции е киченето с мартеници. Тя е дълбоко вкоренена в нашия бит. Мартеницата се прави най-често от вълнена бяла и червена прежда, усукана и вързана на двоен ключ. Най-старата стопанка усуквала мартенския накит и още преди изгрев слънце закичвала с него деца, моми, дървета, добитък, за здраве и плодородие. Пъстро конче завързвали и на входната врата - за изгонване на лошите духове и за приканване на добрите. На някои места в страната на конеца връзвали и златна или сребърна паричка като символ на благодат и берекет.

Прието е мартениците да се носят докато се види първото цъфнало дърво, или първия щъркел. Обичай е мартеницата да се дарява на първото цъфнало овощно дръвче, или след като се види първия щъркел да се слага под камък и след девет дни се проверява какво има под камъка. Ако там има мравки - ще е богата годината с овце, а ако има по-големи буболечки - ще има по-едър добитък.

Съществуват множество предания за възникването на мартеницата като специалистите са сигурни, че тя е чисто българско творение. Най-широко разпространената легенда ни отвежда още в началото на българската държава по времето на хан Аспарух. Тя казва, че ханът е получил дар от сестра си - китка, привързана с бял конец за крака на лястовица. Кракът на птицата бил наранен и от там била червената багра по конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух на първи март и от там води началото си обичая на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

Някои изследователи свързват мартеницата пряко с прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Не свободно вееща се, а сплетена на плитка конска опашка, носеща посланието на хан Кубрат, че в единството е силата.


3 МАРТ
ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Смятам, че не е случайност, че националния ни празник, свързан с Освобождението на милата ни родина от османско владичество, е точно през месец март. Една от легендите за възникването на мартениците ни отвежда при хайдутите и тяхното излизане в планините. Цветовете тук също не са случайно подбрани - бялото символизира жадуваната свобода, а червеното - проливането на кръв за нейното извоюване.

Няма да припомням историческите събития покрай Освобождението, мисля че няма българин, който да не ги знае! Смятам, че тук е мястото да си спомним всички онези знайни и незнайни герои и героини, които са отдали живота си за Родината. Те доказват, че не животът, не здравето, не любовта са най-важни. По-важна е СВОБОДАТА, свободата на България, на нейните деца, жени, мъже. Те се жертват с чисто сърце, осъзнали какво означава СВОБОДАТА. За тях тя е най-висшето, най-скъпото общо благо.

А за нас? Дали ние я оценяваме?
Имаме това благо, подарено с цената на безброй саможертви и в какво го превръщаме? Защо повечето хора са затворени в своя егоизъм; защо сме забравили какво е да даваме, да помагаме, да обичаме?

Къде са сега децата на България? Защо трябва да търсят щастието си по света? Нали нашата татковина е 'земен рай', защо напускаме този рай, защо не се борим, за да го поддържаме? Нима не сме качествени българи? Нима не сме потомци на тези герои, поднесли ни СВОБОДАТА с цената на своя живот?

Обикновено подобни въпроси ме занимават на този ден. Аз съм благодарна! Аз съм в България! Не съм сигурна, че мога като някоя фея да махна с магическата си пръчица и да превърна държавата ни в привлекателно място за всички българи, но смятам че трябва да се борим за това.

22 МАРТ
ПРАЗНИК НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО и ПЪРВА ПРОЛЕТ

Тъй като Търново е моят роден град, за мен този ден е специален. Обикновено се отбелязва с богата културна програма и продължава три дни. Традиция е на този ден да бъде пуснат спектакълa Звук и светлина на крепостта Царевец (обикновено е в програмата за 3 март, 6 март и 22 септември, иначе се организира по заявка).

Дори твоят град да няма празник, според мен идването на пролетта може да се превърне в хубав повод за празнична вечеря, ден с любим човек или разходка сред природата. Превърни и твоя 22 март в специален ден!


ПРАВОСЛАВНИ ПРАЗНИЦИ и ОБИЧАИ в МАРТ
Тази година през месец март са някои от православните ни празници, предавани през годините, макар и не всички българи да са били вярващи. Техните дати се менят в зависимост от това кога се пада Великден.


1 МАРТ
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

Празнува се седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. С този обичай се поставя началото на най-продължителния пост през годината. Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. На Сирни заговезни (някъде и през цялата Сирна неделя) си вземат прошка (по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове) целуват ръка и изричат формулата на прошката: 'Прощавай, мале, тате...'. 'Просто да ти е, Господ да прощава' задължителният отговор. Децата с нетърпение очакват да дойде време за традиционното 'хамкане', 'ламкане' или 'комкане'. Те се нареждат в кръг, седнали на пода. Най-старата жена вкъщи завързва парче халва, варено яйце или въгленче на дълъг червен вълнен конец. Другият край на конеца тя окачва на гредата на тавана или на хурката си. Сетне разклаща халвата сред седящите деца, които държат ръцете си зад гърба и трябва да захапят лакомството направо с уста. После бабата запалва конеца и по начина, по който той гори, тя гадае дали годината ще е плодородна. Пепелта от изгорелия вълнен конец се пази като лек.

7 МАРТ
ТОДОРОВ ДЕН (Тодор, Тодорка)

Празнува се съботата след Сирни заговезни. Този празник е познат като Тодорова събота или Конски великден и се чества главно за здраве на конете. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова. Тези хлябове се раздават от домакините, като едновременно с това те имитират движението и цвиленето на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

Най-интересният момент от обичаите, характерни за Тодоров ден е КУШИЯТА - надбягване с коне, в което участва цялото село. Мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава като конят получава най-често юзда, а неговият стопанин - риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде се посреща радушно, а конят му се напоява с вода. Преди Кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

На този празник се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си. В петък вечер невестата със свекърва си отиват на църква. На връщане свекървите и другите жени ритат невестите.

25 МАРТ
БЛАГОВЕЩЕНИЕ (Благовест, Благовеста, Благой, Блага)

Този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. На празника трябва да се излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде така през цялата година. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, ще го сполети някакво нещастие. Според поверията на този ден излизат самодивите и самовилите. 'Събуждат се и излизат от дупките' змиите и гущерите. За предпазване се правят редица обредни действия. Преди изгрев се пали огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и се слага тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: 'Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец'. Огънят се прескача за здраве.


МЕЖДУНАРОДНИ ПРАЗНИЦИ в МАРТ

8 МАРТ
ДЕН НА ЖЕНАТА

Това е официален празник в редица държави, сред които: Албания, Беларус, Камерун, Казахстан, Китай, Куба, Монголия, Полша, Русия, Виетнам и други. За първи път Денят на жената е отбелязан на 28.02.1909 в САЩ.

Идеята за създаване на този интернационален празник е резултат от бурната индустриална експанзия в началото на ХХ век. Датата се свързва с протест на жени-работнички в различни предприятия против лошите условия на труд и ниски заплати. Този протест се провежда на 8.03.1857 в Ню Йорк. Постепенно губи значението си, за да се възроди през 1960 като основа на зараждащия се феминизъм.

Днес 8 март се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях - съпруги, майки, приятелки, колежки. В Португалия се празнува от дамите на вечерни женски партита. В някои страни се отбелязва като Ден на майката.

Действително нашият женски празник е по-познат, но смятам, че има равнопоставеност с мъжете, тъй като има и Ден на бащата. За разлика от 8 март, който е възприет като празник в повечето страни, Денят на бащата се отбелязва на различни дати. В България се празнува на 26 декември.

* * *

Свързвам женския месец в календара с идването на пролетта, възцаряването на свободата, с раждането, с новото начало, с осъществената мечта. Той носи промяна, носи топлина и стремеж към хармония.

Като българка смятам, че се нуждаем от промяна и тази промяна трябва да започне от нас самите! Можем да правим място в автобуса на възрастните хора, да спазваме правилата за движение, да изхвърляме боклука си на определените за това места, да пазим природните красоти на родината, да не се правим на тарикати и да 'минаваме' другите, можем да сме достойни хора, да възпитаме достойни деца! Рано или късно от нашите достойни деца би имало достойни управници, които да осъществят мечтаната от нас промяна.

Желая на всички хубави празници и повече усмивки, извиращи от сърцата!




Facebook Comments

5 коментарa :

Анонимен каза...

Празниците са чудесно нещо,но по време на световна криза тези почивни дни,гласувани от Парламента, са като ПИР ПО ВРЕМЕ НА ЧУМА за дребния частен бизнес!Е, може би господа депутатите имат нужда от почивка, за да посетят някой и друг остров, да си проверят сметките по швейцарски банки и т.н.,но ние трябва да работим, за да изкараме за наеми, сини зони, тримесечно отчитане към ЧЕЗ,по-високите сметки към "отоплителния"януарски период,"намаление"социални осигуровки с вдигнати минимални заплати по браншове и още и още....Стига са ни правили на овце!ДОКОГА ще ни стрижат, а ние ще си мълчим!?

Анонимен каза...

МАЛКО ПОВЕЧЕ ПОЛОЖИТЕЛНО МИСЛЕНЕ НИКОГА НЕ Е ИЗЛИШНО,
А МАЛКО ПОВЕЧЕ ДОБРОТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ОСОБЕНО В ТРУДНО ВРЕМЕ.
НЕКА СЕ ОБЪРНЕМ КЪМ ЧОВЕШКОТО У СЕБЕ СИ.

Dimana каза...

Мисля, че всички имаме нужда от празници, за да можем да поспрем, да се огледаме, да направим равносметка за важните неща в живота, защото забързани в делника, мислещи само как да "вържем двата края", може да пропуснем безценните малки неща, които правят живота да си заслужава да се изживее :)

Анонимен каза...

Привет и честит празник момичета!
Това, че четем тези добри слова, че гледаме красивите неща доказва, че държим в живота ни да има повече хармония и духовност.
И аз вярвам, че голямата част от нас са добри и стойностни хора, но това че сме създадени много различни сякаш ни пречи да бъдем "в екип" и да вземаме правилните решения. Струва ми се, че и медиите в желанието си за по-добри печалби задгърбиха смисъла на съществованието си - да бъдат духовни водачи на народа си.

обзавеждане за спалня каза...

Замисляйки се за историята ни в главата ми изникват толкова велики имена които са се борили за нашата свобода, а ние сега доброволно и я даваме и само се оплакваме. Много благодаря за тази интересна стааия, не знаех, че една от легендите за възникването на мартениците ни отвежда при хайдутите и тяхното излизане в планините. Цветовете тук също не са случайно подбрани - бялото символизира жадуваната свобода, а червеното - проливането на кръв за нейното извоюване. Само в нашата страна има подобен обичай в който се кичим за здраве с бяло и червено.

Публикуване на коментар