За всички...
Дали някога ще мога да опиша колко много ме боли?
Дали някога ще разбереш колко много ме разочарова ти?
Може и да няма смисъл да говоря,
защото думите само могат да ме наранят
може и да няма смисъл аз разума си да оборя,
защото сълзите пак ще потекат.
Ако знаеш колко трудно е пред себе си да признаеш,
че всичко е било лъжа.
Че толкова силно някой си обичал,
а той е пропилял любовта с лека ръка.
Ти знаеш ли какво е да бъдеш честен и открит,
а знаеш ли какво е да унищожиш всичко
като с клечка кибрит.
А знаеш ли думата "обещавам" какво ще рече
и че можеш просто така да я казваш,
когато на на тебе ти се ще.
Дори за миг ли не помисли,
че аз мога да вярвам на твоите лъжи
или изобщо не те интересуваше,
че това може да ме нарани?
Мислих, че се бяхме разбрали,
когато всичко свърши някой ден,
да бъдем честни и да си го признаем без проблем.
Защо трябваше толкова дълго да лъжеш
и как можеш да ме гледаш в очите не знам...
Но явно просто е добре човек да бъде сам...
защото тогава няма как отново някой ден да се появи друг,
който да убие всичко в мен.
Най-лошото е, че си мислих,
че това е любовта и не вярвах че може да стане това.
Но ти определено ми даде урок.
И аз ще го нося в сърцето си цял живот.
Помни, че аз те обичам,
но дори това явно не може да промени вече нашата съдба!
ОБИЧАМ ТЕ!
from Elly
