Атрибути за кръщене?
Наскоро кръстихме малката си дъщеря. Доста форуми изчетохме, докато разберем какво точно се прави и какво се носи. Истината е, че навсякъде е различно. Но ето един изчерпателен списък, който ние използвахме:
За църквата трябва да носите (кръстника или родителите) :
питка,
мед,
вино,
зехтин,
китка здравец,
хавлия,
сапун,
голяма свещ за кръщелника,
малки свещи за гостите,
златно кръстче,
нови дрешки – гащички, потниче, чорапки, рокличка/костюмче/.
Какво се прави с тези неща?
След церемонията, майката почерпва гостите с питката и меда, ако остане мед си го носи вкъщи, за да се хапне всички я. Виното се отваря в началото на церемонията, освещава се и след това на почерпката се разлива на всички гости. Зехтина също след церемонията става светен, носи се вкъщи, пази се и при случай се ползва. С китката здравец се освещава водата, напръскват се всички гости за здраве, китката се носи вкъщи, оставя се да изсъхне и след това се пуска във вода (река), за да върви на детето „по вода”. Хавлийката се ползва за подсушаване на бебето след потапянето в купола, добре е да се вземе голяма хавлия за да се ползва от детето по дълго време, а не малки бебешки халати. Сапуна се разтваря и се потапя в купола, след което се използва за къпане на бебето, докато свърши. Голямата свещ си е за кръщелничето, тя се прибира от родителите, пази се и се пали на празници, например рождени и именни дни на детето. Новите дрешки е хубаво да са бели, символ на новото и чисто начало, по което е поело детето от този ден. Златно кръстче, трябва да се освети на този ден, символ на приетата вяра.
Освен това ни казаха, че трябва да подготвим и чанта за свещеника с: хавлия, сапун, питка, сладки, вино, които се давали за здравето на детето.
Как се организира тържеството?
1. правим списък на гостите, право на родителите е да преценят дали да бъде в тесен или широк кръг.
2. избираме мястото, като местонахождение и църква – нашето беше в пещера „Съевата дупка”, безспорно една от най-красивите в България.
3. избираме кръстниците за нашето дете, каним ги на вечеря и най-официално им съобщаваме за предстоящото събитие и им предлагаме именно те да станат важна част от живота на детето за напред. Като това може да стане и писмено: на въпросната среща им връчваме плик с картичка, писмо, папирус или др. вариант с вашето предложение за тях.
4. След това се пристъпва към поканите. Смятам, че всеки може да си измайстори такива, ако не, може да поръча или най-лесно е да ги купи, вече се продават картички-покани за всякакви събития. Разбира се, аз съм привърженик на направи си сам.
5. След като гостите Ви потвърдят дали ще станат съпричастни с Вас, избирате мястото за почерпката – може да е ресторант, битова механа, детски увеселителен парк със заведение, тип „Патиланци”, пикник и всякакви щури идеи – нашето беше обяд на открито пред пещерата .
6. След това се уточнявате с кръстниците, кой какво ще набави за тържеството. По стар обичай задължение на кръстника е да носи: хавлия, нови дрехи, златно кръстче и свещта за кръщенето, но това е въпрос на лична договорка.
7. След това аз лично задължително внасям, мои идеи за настроение в необходимите атрибути, за да бъде нашето тържество различно, празнично и приказно. Това се постига с тюл, сатен, панделки, брокат, блясък … идеите сами ще дойдат в главата ви ако посетите някоя богато заредена кинкалерия.
8. Напоследък забелязвам нова традиция, която приветствам – да се попълват тетрадки с пожелания от гостите към детето. Аз лично предпочетох да си направя сама такава, написах, кога е започната и при всяко семейно събитие или празник на детето ще я вадим и ще я попълваме. Може би, за 18тия рожден ден ще е приключена и ще я подарим като подарък на детето.
9. Разбра се и благодарствени картички и подаръчета на всички, който ни уважиха и споделиха този ден с нас. Напоследък се подаряват едни гипсови фигурки, който трудно се различава какво точно показват, затова аз предпочетох да си направя картичка със снимка на детето и благодарствен текст, който да бъдат поднесени в кутийка, в последствие намерих и едни кристални ангелчета, който добавихме към картичката. Разбира се не е задължително, но така вашето тържество ще стана много стилно. На мен след празника всички гости ми звъннаха да ми кажат, че е било страхотно.
Е, това е от мен. Това ми хрумна и това реализирах за нашето тържество. Смятам, че има моменти в живота ни, който са само веднъж и можем да внесем настроение и чрез малките неща.Разбира се, аз съм привърженик на различното и нетрадиционното и се радвам, че има хора около нас, който ни подкрепят и спомагат за реализирането на щурите ми идеи.
P.S. Моето мото е „важното е да сме различни”. Казах го на един професор в УНСС на изпит и той ми каза: „е, щом е така ще ти пиша 5 ½.”
Успех в превръщането на вашите празници в незабравими, уникални и удивителни!
