Най-красивото СЪРЦЕ!

Един ден, симпатичен млад мъж застанал в центъра на града, обявявайки на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността. Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на Сърцето му. То наистина било от безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо. И хората се съгласили с думите му - това наистина било най-красивото Сърце, което някога са виждали.

Тогава обаче от някъде се появил един старец и казал:
- Твоето Сърце не притежава хубостта на моето!

Насъбралото се множество и младият мъж погледнали Сърцето на стареца. То биело силно, но цялото било в белези, на места липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди...


Хората гледали смаяни стареца, как било възможно да твърди, че неговото Сърце било по-хубаво...

Младият мъж, като видял в какво състояние е Сърцето на стареца се разсмял и рекъл:

- Ти май се шегуваш! Да сравняваш Сърцето си с Моето?! Моето е перфектно, а Твоето е кръпка до кръпка, бразда до бразда...

- Да - отговорил му старецът - Твоето Сърце изглежда прекрасно, но аз и за миг не бих го разменил за Моето. Всеки белег върху Сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдал любовта си. Аз откъсвам по едно парче от Сърцето си и го подарявам. Понякога и на мен ми подаряват късче сърце, което приляга на мястото, от което съм откъснал от моето. Ала нали късчетата не са точно премерени, затова се получват и такива ръбове понякога. Но аз много ценя тези ръбове, те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек. Понякога съм дарявал от моето Сърце без другият да ми е давал от своето. От това са празните бразди, които са останали. Да даряваш любов означава и да рискуваш. И въпреки, че тези бразди са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да запълнят празните места...

Сега разбираш ли, коя е ИСТИНСКАТА КРАСОТА?...


* * *


Получих тази приказка преди доста време от много скъп за мен човек.
Моментът беше изключително труден за мен, усещах в себе си огромна празнота и браздите в сърцето ми бяха толкова дълбоки, че самата аз потъвах в тях и се изгубвах, като в лабиринт...
Но щом я прочетох и осъзнах посланието, което тя носи, постепенно започнах да усещам, как ми олеква и болката от неравностойните "кръпки" вече не беше така силна...
Дадох си сметка, че съм късала и раздавала части от Сърцето си напълно Съзнателно и Доброволно!
И нямах правото да виня никого за това, че парченцата които съм получила в замяна, не съответстват по големина и форма на онези, които съм раздала...
Вече не гледам на тия "белези", като на болезнени рани...
Напротив!
Знам, че в тях се състои Красотата на Моето Сърце!




Facebook Comments

1 коментарa :

ncence каза...

Хубаво е :-) Благодаря, че го сподели!

Публикуване на коментар