РАЗБРАХ!...

Това, което ти се опитваше
да ми обясняваш толкова дълго време,
аз го разбрах едва, когато намерих себе си...

Всеки си имал различен път,
по който да стигне до своето щастие.

Разбрах го, като начертах собствения си път...
Животът се научавал единствено с живеене,
а не с четене или слушане.

Разбрах, защо не ми разказваше онова, което знаеш...
Всеки ден, изживян без любов в сърцето,
бил пропилян напразно.

Разбрах, защо тичаш така упорито след любовта...
За да можеш да обичаш и да си обичан,
трябва първо да обикнеш себе си.

Разбрах, защо си влюбен в себе си...
Когато болката стигне своята връхна точка,
от очите вече не капят сълзи.

Разбрах, защо никога не плачеш...
Да разсмееш плачещия е по-ценно,
от това да плачеш заедно с него.

Разбрах го, когато превърна сълзите ми в смях...
Ако не плачеш заедно с този, когото обичаш,
ако бягаш и се криеш от него, то е от безизходица.

Разбрах го, когато плаках с глас за теб по цели нощи
сама в стаята си...
Всеки може да те обиди и засегне,
но само тези, които обичаш,
могат с това да ти причинят болка.

Разбрах го, когато ме заболя...
Но обичаният заслужава всяка една пролята за него сълза.

Разбрах го, когато заедно със сълзите,
ме напуснаха и радостите...
Да не криеш истината е по-важно от това да не лъжеш.

Разбрах го, когато сложи сърцето си в ръцете ми...
Ако се чувстваш достатъчно силен,
за да стоиш сам на краката си,
значи има някой наблизо, който те подкрепя.

Разбрах, защо никога не си оставал сам...
В това, да кажеш: “Имам нужда от теб. Ела!”,
се крие всъщност истинската сила.

Разбрах го, когато ти казах: “Върви си!”...
Ако някой ти каже: Иди си!,
да отвърнеш: Искам да остана!”,
доказва, че наистина обичаш.

Разбрах го, като си тръгнах, щом ми казаха: “Върви!”...
Приятел те изоставя само веднъж, а не стотици пъти.

Разбрах, че ти всъщност винаги си бил до мен...
Но когато си тръгне, е много трудно да му простиш.

Разбрах, кое не си в сътояние да ми простиш...
Обичта ми към теб е била като малко глезено дете,
разплакващо се при всяко свое падане.

Разбрах го, когато тя порасна
и се вкопчи още по-здраво в мен...
Да съжаляваш, не значи само да се извиниш,
а с глас да молиш да ти простят.

Разбрах го, когато наистина съжалих за стореното...
Да кажеш: “Не мога да простя, вече е прекалено късно...”,
когато чувстваш, че все още обичаш,
не е нищо друго, освен гордост.

Разбрах го, когато разруших оковите на плененото си сърце
и надникнах в дълбините му...
А гордостта е маска и прикритие на губещите, жалките и слабите.
Сърцето пълно с обич не знае що е гордост.

Разбрах го, когато усетих обичта в сърцето си...
Този, който наистина го иска, не чака,
но тайно и искрено се надява един ден да му простят.

Разбрах го, когато отчаяно исках да ми простиш...
Любовта изисква усърдие,
а това усърдие означава да обичаш така,
че да не се отказваш, но и да не отнемаш свободата на другия.

Разбрах го...




Facebook Comments

4 коментарa :

Анонимен каза...

МЕЛИСА,както винаги си ВЕЛИКОЛЕПНА!!!!

Анонимен каза...

Прекрасно е. Благодаря!!!

kekla каза...

Наистина е много истинско..

tretata каза...

Много, много, много добро... Познах себе си толкова пъти в тези две думи "разбрах го", че се изплаших... Жалко само, че е толкова трудно да си признаваме, като сгрешим, особено ако мислим, че вече е прекалено късно.

Публикуване на коментар