РАЗБРАХ!...
Това, което ти се опитваше
да ми обясняваш толкова дълго време,
аз го разбрах едва, когато намерих себе си...
![]() |
по който да стигне до своето щастие.
Разбрах го, като начертах собствения си път...
![]() |
а не с четене или слушане.
Разбрах, защо не ми разказваше онова, което знаеш...
![]() |
бил пропилян напразно.
Разбрах, защо тичаш така упорито след любовта...
![]() |
трябва първо да обикнеш себе си.
Разбрах, защо си влюбен в себе си...
![]() |
от очите вече не капят сълзи.
Разбрах, защо никога не плачеш...
![]() |
от това да плачеш заедно с него.
Разбрах го, когато превърна сълзите ми в смях...
![]() |
ако бягаш и се криеш от него, то е от безизходица.
Разбрах го, когато плаках с глас за теб по цели нощи
сама в стаята си...
![]() |
но само тези, които обичаш,
могат с това да ти причинят болка.
Разбрах го, когато ме заболя...
![]() |
Разбрах го, когато заедно със сълзите,
ме напуснаха и радостите...
![]() |
Разбрах го, когато сложи сърцето си в ръцете ми...
![]() |
за да стоиш сам на краката си,
значи има някой наблизо, който те подкрепя.
Разбрах, защо никога не си оставал сам...
![]() |
се крие всъщност истинската сила.
Разбрах го, когато ти казах: “Върви си!”...
![]() |
да отвърнеш: “Искам да остана!”,
доказва, че наистина обичаш.
Разбрах го, като си тръгнах, щом ми казаха: “Върви!”...
![]() |
Разбрах, че ти всъщност винаги си бил до мен...
![]() |
Разбрах, кое не си в сътояние да ми простиш...
![]() |
разплакващо се при всяко свое падане.
Разбрах го, когато тя порасна
и се вкопчи още по-здраво в мен...
![]() |
а с глас да молиш да ти простят.
Разбрах го, когато наистина съжалих за стореното...
![]() |
когато чувстваш, че все още обичаш,
не е нищо друго, освен гордост.
Разбрах го, когато разруших оковите на плененото си сърце
и надникнах в дълбините му...
![]() |
Сърцето пълно с обич не знае що е гордост.
Разбрах го, когато усетих обичта в сърцето си...
![]() |
но тайно и искрено се надява един ден да му простят.
Разбрах го, когато отчаяно исках да ми простиш...
![]() |
а това усърдие означава да обичаш така,
че да не се отказваш, но и да не отнемаш свободата на другия.
Разбрах го...

4 коментарa :
МЕЛИСА,както винаги си ВЕЛИКОЛЕПНА!!!!
Прекрасно е. Благодаря!!!
Наистина е много истинско..
Много, много, много добро... Познах себе си толкова пъти в тези две думи "разбрах го", че се изплаших... Жалко само, че е толкова трудно да си признаваме, като сгрешим, особено ако мислим, че вече е прекалено късно.
Публикуване на коментар