30. Мартеничката

Какво сме дали на Света? е въпросът.
А това е тридесетия Отговор

Днес ще пиша за една изцяло българска традиция.
Традицията, която повелява на 1 март всяка година да се закичваме с Пижо и Пенда за здраве и против уроки. Както ние ги наричаме - Мартеници.

В класическия си вид Mартеницата e усукан бял и червен конец. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв и живот, а бяло - чистота и щастие.

Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че, когато хан Аспарух победил Византийските войници, той написал писмо и го вързал с бял конец за крака на една птица. Птицата била ранена от византийските войници, обаче, успяла да пристигне в българския лагер. Но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта й. И от там и идеята за бялото и червено конче, дето му викаме Мартеница.

Друга от легендите гласи, че древните корени на този ритуал почитат Бог Марс. Той е Бог на пролетта, а по-късно и Бог на войната. Обикновено войните започвали в началото на Март. Тогава жените завързвали на мъжете си червени и бели парчета плат с малки фигури на момиченце и момченце.

Има две версии защо се правело така: Първата е да напомнят на мъжете за техните семейства. Втората - да се молят на Баба Марта за хубаво и топло време, за да има по-малко загинали от измръзване - воини.

Мартеничката се носи до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. Ако нямаме късмет да видим нито дръвче, нито щъркел, до Благовец - 25 март.

Тогава я връзваме на дърво или я слагаме под камък. А после гадаем. Ако на следващия ден под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Ако е червейче, ще имаме здраве и успех. Ако в паяче, тогава сме в беда. Може да нямаме голям късмет със здравето и личните успехи. Но кой знае?