ЗАКУСКАТА - къде е истината?

Обичам да чета книги. Добре, че светът не спира да напредва и се появи Интернета, така мога да си поръчвам книгите и да ми ги доставят в градинката пред блока. Страхотно!

През месец два се зареждам с по няколко нови книги. Сега ме чакат 8 такива, последно доставени. Прочетох две от тях. Не знам защо, но нещо се замислям за здравето си, напоследък, явно е от напредъка на възрастта.

Прочетох едната книга "Науката да бъдеш здрав" от Уолъс Д. Уотлъс, в която се развива теорията, че човек, за да е напълно здрав зависи от четири неща:

Най-важното разбира се е какво ти е в ума, после е какво ядем, после какво пием и как спим?

Естествено, и аз като повечето, вече не само жени, но млади хора се вълнувам от фигурата си. Та тук авторът пише, че човек е създаден спрямо природата, в която живее, и ако се храни с това, което расте на неговата географска ширина, предимно в сурово състояние, няма да има грижи с килограмите си. До тук добре - мога да се съглася.

Писателят застъпва идеята, че човек не трябва да яде, докато не огладнее. А огладняването идвало с труд. И по тази логика, човек не трябвало да закусва, защото след сън не е свършил нищо, дори напротив - починал си е.

След това се захванах с книгата на Ути Бъчваров "Как отслабнах с 50кг бързо лесно и вкусно?" Интересното е, че и той застъпва идеята, че човек не бива да закусва. Че максимата "закуската изяж сам, обяда раздели с приятел, а вечерята дай на врага" е остаряла и не актуална. Едно време старите хора са се занимавали с тежък физически труд и затова са закусвали обилно, а вечер прибирайки се от полето пребити от работа са запивали моментално. НО в съвременните условия на психически труд това е вредно и нежелателно, защото след хапване обикновено на човек му се доспива и става неработоспособен зад компютъра. Та затова според Ути не е грях и лош навик на вечеря да си хапваш по-голямата порция за деня, разбира се разумна, а не напющаване. И като се замислиш пак може да се съгласиш в известна степен и с това твърдение.

Е, понеже аз вече се обърках, и се запитах къде е истината?

Преди диетите бяха: трябва да се яде по три пъти на ден точно това, по точно толкова грама и в точно определени часове, а сега се появиха някакви начини на хранене, според който и 10 пъти на ден да ядеш не е грешно.

Е, пак се обърках, и се запитах къде е истината?

Ако питате мен всичко е индивидуално и е свързано с бързината, с която твоя организъм може да разгради приетата от теб храна.

Но все пак ме тормози въпроса:
Къде е истината?
Трябва ли да се закусва, ако не си гладен?