Да си БАЩА на ДЪЩЕРЯ...

0 години

Бащата:
Погледни я само, колко е красива! Все още не мога да повярвам, че това сладко дребосъче е МОЕ! Виж очите й, виж челото - абсолютно същите са, като моите...
Дъщерята:
Кой ли е този, който не отделя погледа си и за миг от мен... Вероятно това е баща ми...


5 години

Бащата:
Принцесата ми, красавицата на татко! Кажи миличка, какво искаш да ти купи татко?
Дъщерята:
Най-много от всички на света обичам татко! Но защо татко спи с мама? Искам да ме гушка мен и да не обича никой друг...


10 години

Бащата:
Колкото расте, по-палава става. На кого се е метнало това момиче?!...
Дъщерята:
Влюбена съм в моя татко! Като порастна, ще се омъжа за някой като него...


15 години

Бащата:
Колко бързо порастна това дете... И все по-късно започна да се прибира вечер. Ако продължава така, ще си навлече някоя неприятност. Ще се наложи да поговоря по-строго с нея...
Дъщерята:
Заради татко не мога да прекарвам достатъчно дълго време с приятелите си. Мразя да ми налага тези правила! Кога най-после ще стана свободна?...


20 години

Бащата:
Вече не ме слуша. Все повече се отдалечаваме един от друг. От толкова време не сме си приказвали така сладко, като едно време... Май скоро ще я загубя...
Дъщерята:
Татко много се е променил... Засяга се от всичко, което му кажа. Дори за дрехите, с които се обличам, иска да ми се меси... Май най-добре ще е да се изнеса. Омръзна ми да ме третират като дете...


25 години

Бащата:
Знаех си, че един ден това ще се случи. Ето, че вече се омъжва... И без това напоследък не бяхме така близки. А сега се появи и съпругът й...
Дъщерята:
Защо трябва дори и днес да гледа с този мрачен и измъчен поглед?! Не може ли да се усмихне поне мъничко? И всичко това е защото мъжа ми не се вписва в представите му за зет...


30 години

Бащата:
Много рядко се виждаме вече... Колко хубаво би било, ако се срещахме по-често... А и внуците също ми липсват. Но от срещи и сбирки с приятели, на тях не им остава време за мен...
Дъщерята:
Напоследък май доста пренебрегвам татко... Гласът му по телефона звучеше много тъжен. Добре ще е да му направим една изненада и да му отидем на гости скоро...


40 години

Бащата:
Дъщеря ми смята, че аз съм с остаряло мислене. А когато беше малка, все аз й помагах за уроците. За всички задачи и проблеми питаше мен. А сега не ме харесва...
Дъщерята:
С времето татко започва да се държи все по-детински. Вярно, че напоследък не е добре със здравето, но... Ами ако се случи нещо с него?! Аз така и никога не успях да бъда дъщерята, която той искаше и очакваше да има...


45 години

Бащата:
Колко е хубаво, че дъщеря ми има толкова щастливо и пълно с обич семейство! Всичко в този живот успя да постигне сама! Гордея се с нея!...
Дъщерята:
Много се тревожа за татко. Не си пие лекарствата редовно... А аз не съм готова да го загубя...


50 години

Бащата:
Бъди щастлива, момичето ми!...
Дъщерята:
Татко, не си отивай, моля те!...
Аз сега как ще живея без теб?! Кой ще ми помага в трудните моменти...?
Дано да си щастлив там, където отиде!
Много ще ми липсваш, татко!...


55 години

Жената:
Откакто си замина, като че ли те разбирам по-добре, татко...
Иска ми се, да не ти бях причинявала толкова тревоги и страдание...
Но ако все пак там, където си сега, ме чуваш и виждаш,
искам да знаеш, че искрено се разкайвам...
Обичам те!



Автор - K. Balca
Превод на български - Melisa




Facebook Comments

10 коментарa :

Майк Рам каза...

Много хубави неща публикуваш, Мелиса! Чак се просълзих. Като баща на две дъщери, съм минал през половината път и все се надявам, че нещата няма да са чак толкова тъжни, както в твоите истории.

Ето в замяна един по-весел материал за бащата на момичето: Не пипай дъщеря ми!

Георги каза...

Добро е :)

Melisa каза...

Благодаря! :)

Anelia Lawrance каза...

Много хубав пост.Най-вече въздействащ:)
Keep it up!

kekla каза...

аз пък не го дочетох цялото :) сигурно е много хубаво наистина и истинско, но това не е истинската наша история и тази с таткото на нашата дъщеря :) поне за сега не е

Анонимен каза...

БРАВО МЕЛИСА ОТ НИЯКОЛКО ДНИ ТЕ ЧЕТА ИМНОГО МИ ДОПАДАШ

nage каза...

бахти... разплаках се буквално. колко е хубаво...

Melisa каза...

:)

Анонимен каза...

neiskam i nie s tati da tignem do tam ;( az sum po4ti na 17 no vse o6te si go obi4kam :)

Tanparmaiel каза...

Много трогателно... :/ Разчувства ме.

Публикуване на коментар