Истинската ЛЮБОВ...

Беше обикновено забързано утро, когато приблизително в 08.30, възрастен мъж около осемдесетте, дойде в отделението, за да свалим конците от палеца на ръката му.

Видимо бе, че много бърза, а и с леко треперещ от вълнение глас ми каза, че има много важна работа в 9 сутринта.

Със съжаление поклатих глава и го помолих да седне, знаейки, че всички доктори са заети и ще могат да му обърнат внимание след не по-малко от час.

И все пак, наблюдавайки го с каква печал в очите поглежда към часовника си, моето състрадание се пробуди и аз реших – така и така в момента не съм зает с други пациенти, да се заема с ръката му.

Преглеждайки го, установих, че раната е зарастнала добре и съветвайки се с един от докторите, получих необходимите инструменти за сваляне на конците и медикаменти за обработване на раната.

По време на манипулацията ние се разговорихме. Не се сдържах и го попитах:

- Навярно имате запазен час при доктор, след като така бързате.

- Не, не точно. Трябва да успея да отида до друга болница за да нахраня моята болна съпруга.

Попитах го какво й има. И старецът ми отвърна, че за съжаление са й открили Алцхаймер. Докато си говорихме успях да сваля конците и промих шева. Поглеждайки към часовника го попитах, дали тя ще се тревожи, ако той малко закъснее.

За мое пълно удивление, моят събеседник ми каза, че тя, уви, вече не го познава през последните пет години.

- Тя дори не знае, какъв изобщо й се падам – поклащайки глава каза той.

Изумен аз възкликнах:

- И вие отивате там всяка сутрин, въпреки това, че тя даже не знае кой сте вие?

Ставайки, старецът се усмихна, потупа ме бащински по ръката и каза:

- Да, тя не знае кой съм аз. Но, затова пък аз зная коя е тя!...

С труд удържах сълзите си.
И когато старецът си замина, си помислих:

Именно това е Любовта,
за която всеки мечтае в живота си!...

Несъмнено,
въпреки болестта си, тя бе щастлива жена,
имайки такъв грижовен и любящ съпруг...



Истинската любов,
това не е физическата страст и не е просто романтика.

Истинската любов,
това е способността да се приема всичко!

Всичко,
което е било, което е,
и което ще бъде...





Facebook Comments

7 коментарa :

Любо каза...

Готина история, но малко тъжна !

Дано всички се радваме на дълголетна любов ...

Ехх размечтах се :D

media каза...

Филма "Тетрадката"(The Notebook) е по тази история. Страхотен филм!

Анонимен каза...

А филмът сам по себе си е невероятен :)

Анонимен каза...

За любовта между мъжа и жената има написано стотици тонове писаници.Но точни клишета няма.Няма и правилници за движение по нейните пътища.И слава богу,че ги няма.Всеки възприема това явление по своему в зависимост от своя интелект.В тривиалния случай истинската любов свършва след първата брачна нощ.От там насетне влизат в действие четирите сезона на Бранислав Нушич,последният от които е -всеки един от двамата гледа да се спаси по някакъв начин.Така завършва живота на всеки един от двамата брачни партньори ( вижте и края на голямата любов на Л.Н.Толстой).
Често се питам какво би станало ако Ромео и Жулиета се бяха оженили:деца,проблеми с близките,вси търси да се изяви и да получи признанието на другия,любовници,пари,имоти,проблеми и спорасналите деца и накрая всеки един от тях ще съжали,че не умрял по Шекспировски.

Анонимен каза...

Да.

Анонимен каза...

Страхотна история, разплака ме ... Филма "Тетрадката" просто е покъртителен !

Анонимен каза...

СНОЩИ ГЛЕДАХ ФИЛМА ТЕТРАДКАТА - ИСКАХ ДА НЕ СВЪРШВА ТОЛКОВА МНОГО СЕ ВЪЛНУВАХ , ТОЛКОВА МНОГО СЕ ВЪЗХИЩАВАХ НА ТАЗИ ЛЮБОВ - ОЩЕ ДЪЛГО ВРЕМЕ СЪЗНАНИЕТО МИ ЩЕ БЪДЕ ЗАЕТО С ТОЗИ ФИЛМ - ВЕВЕРОЯТЕН Е !

Публикуване на коментар