Завръщане УДОМА - Ден 6, 7, 8

Тези дни време за писане не остана.
Всичко вървеше на макс.

На Село.
В събота се ходи на Село.
Само на 8 километра.
Там е хубаво, зелено и топличко.
Всъщност там се спи най-сладко.
А след поредната нощ без никакъв сън.
На мен само това ми трябваше.
Малко сън и тишина.
А да!
И никакъв интернет.
Но много клюки.
Наслушах се.
Този, онзи, какво, как.
Как да обясня, че това си е чиста загуба на време?
Да хабиш енергията си, за да обясняваш какво направил някой си.
Ох, има и по-добри начини да си уплътня миговете тишина.
Със сигурност мога да си повторя на себе си..
Никакви клюки.
И просто да изляза от стаята.
Но да обяснявам на възрастни хора, че това не е добре.
Та те това са правили цял живот.
Няма да ме чуят.

Хайде на Чистенето.
Знаех си, че рано или късно ще яхна метлата и ще обърна къщата на майка ми наопаки.
За моя изненада и тя се включи в промяната - но за кратко.
Всичко мина под ножа.
Дрехи, чинии, чаши..Всичко!
Близо два дни - все това правех.
Изваждане, миене, пренареждане.
Но пък задоволството накрая си заслужава всичките усилия.
Една къща да е чиста и подредна - е основно правило.
Така енергията се движи спокойно.
Ние сме спокойни, защото всичко си има място.
Всички стари, малки и ненужни неща.
Имат нужда да бъдат изхвърлени.
Ако нещо не върви.
Ако ти в криво.
Аз честичко ползвам този прийом.
Хващам един черен плик и изхвърлям.
Действа безотказно.
Усещането е за Абсолютна Свобода!

Решението и Истината.
Вече знам още колко дни ще съм тук.
Вече не е неясно, объркано и скучно.
Дойдох тук, за да взема решение.
Направих крачка назад, за да поема напред.
А какво трябваше да Реша?
Да замина за Лондон или да не замина?
ЗАминавам...
А Истината..?
Трябваше да се изправя виртуално пред Един Човек..
И да произнеса думите - Заминавам за Лондон.
200тата километра ми попречиха да го направя Лично.
Използвах Мрежата, с която поне ние Двамата сме свикнали.
Казах думичките и трябваше да има Облекчение.
Не го усещам.
Усещам Тъга, даже и малко Разочарование.
Провалих се в една от най-важните Връзки в Живота ми.
Но сега мога да Започна на чисто.
И да пропусна направените вече грешки, но да направя нови!
Едно Научих..
Истината преди всичко!
Колкото и да Боли!
Сядаш и си казвах Всичко!
Само така можеш да продължиш!
И само Силният Мъж до теб - може да го Оцени!
Това искаше! Така ми казаха!
И бяха прави.
Това исках!
Исках да Бъда Обичана!
Исках да Живея в един По-зелен и Красив Свят!
Исках да направя толкоз много неща!
Сега съм на една крачка от всичко, което исках.
Нетърпелива съм!
Аз и Емигрантка?
Гадно звучи?!
Аз и Чужденка в един град-Вселена?
По-бива.
Но пък аз съм ходеща Рекламка на България.
Възможност да разкажа на толкоз много хора..
Че тук нищо не е на мястото си....
Има толкоз неща, които може да извхърлим..
Но е моето Удома, и тук всичко е най-сладко..

Вечеря на Корабчето.
Във Видин си има едно Рибно Корабче.
Почти няма пък, когато съм идвала да не съм хапвала там.
Защо пък всеки път там?
Защото там обикновено вечерям с баща ми.
Там си говорим за нещата от Живота.
Обикновено нищо конкретно.
Просто приказки за Живота.
И това как го живеем.
Там нищо не се променя.
Масите са си същите.
Даже и дупчиците по покривките.
Храната е вкусна.
Но винаги нещо ми липсва.
Малко романтика, може би.
Ужасна съм, когато гледам всичко критично.
Как вместо да приемам нещата - мисля как да ги променя.
Как това местенце - може да стане по-прекрасно.
Това Недостатък ли е?
Или пък не?


Три дни просто излетяха пред погледа ми.
А има още ..Десет.

<<
Завръщане УДОМА - Ден 5

Facebook Comments

2 коментарa :

парче пластмаса каза...

Далеч от столицата
в хан, обсипан в цвят от праскови.
Дъждовен ден.
БУСОН


...Сигурна съм, че тепърва те очакват изключително интересни неща!
Успех в Лондон! :)

Една Жена каза...

и аз така се надявам!:)
благодаря!

Публикуване на коментар