Сирене от Швейцария

След победата на Цезар през 58 г. пр. Хр....
Келтите се завръщат по земите си, присъединени към империята на галите. Производството на сирена става главен поминък на келтекият народ и разменна монета при набавянето на други продукти. От тогава насам сиренето играе важна роля в швейцарската икономика.

Tête de Moine
Тет де Моан
Корените на Тет де Моан ни връщат 800 години назад, в манастира Белелай, в областта Жюра. Най-старият монах на абатството получавал всяка година от своите фермери под формата на рента по едно сирене за всеки монах. Тази традиция определя и неговото интересно име - "Монашеска глава". Питите на Тет де Моан са доста атрактивни - във формата на високи цилиндри с диаметър 10-15 см и с тегло 600 гр-2кг. Зреят в хладни и влажни пещери, което придава на коричката златист-кафяв цвят и пикантен аромат.




Gruyère
Груйер
Швейцарският груйер е познат още от 1115 г. Отлежава най-малко 6 месеца в изби, където влажността на въздуха е до 90% и температурата е от 11 до 14 градуса. При рязане сиренето разгръща финният си аромат на полски цветя примесен с фруктови и бадемови нотки. Груйер е подходящ за приготвянето на фондьо, а гурманите биха го оценили във всяко плато.



Tilsit
Тилсит
Тилсит е сравнително младо сирене от края на 19век. Появата си дължи на един швейцарски фермер, научил рецептата в източна Прусия през 1870г. след френско-немската война. Специалитет е на източната част на Швейцария.

Emmental
Ементал
Както името му подсказва, Ементал произхожда от долината Ем в околностите на Берн, а "тал" на немски означава долина. Питите отлежават в топла ферментационна изба, където се оформят прочутите дупчици на ементал. През този характерен ферментационен период от топлината на помещението в питата се отделя карбонов газ, който поради твърдата коричка не може да се изпари и се концентрира в самото тесто. Когато питите са напълно узрели, дупките са равномерно разпределени и са с размер на черешка.