шест години по пътя на откритията. свободно съчинение.
всички тези подбрани и извадени от контекста думи. всички тези пре-разказани истории. имало е дни в живота ми и все още ги има, когато всичко това ми се е струвало прекалено просто, за да е истина. прекалено недостатъчно, за да отговори на всичките ми объркани въпроси.
отдавайки се, се изправих пред съмнения и моменти на несигурност. моменти, когато спирам. когато не виждам смисъл. и тогава открих повторното отдаване. отново се свързвам и отново поемам по пътя. замислял ли си се кое е онова нещо, на което се отдаваш все по-силно и по-дълбоко всеки ден в живота си?
мислех си, че когато достигна до една точка, тя завинаги ще е с мен. лъжех се. изпусках момента, че стигайки до точката на хоризонта, идва и промяната. вече не съм същата.
приемах, че успеха е мой. и само мой. и че винаги ще е с мен. а открих, че аз съм успеха и аз съм и провала. и едното и другото са част от пътуване. свързване с източника в мен (в теб) и отдалечаване от същия. като вълните на океана. и някъде там на хоризонта всички те се събират.
мислех си, че щастливия живот е лишен от болка и страдание. а какво са болката и страданието, ако ли не събирателни на цял спектър от чувства? да имам свободата да чувствам цялата палитра от чувства, не е ли това щастие? да виждам изобилието от чувства, емоции, нужди и страхове във всичко и всички. докато чувствам, съм жива. благодарна съм, че чувствам. и си прощавам, че чувствайки измервам чувствата си в добри и лоши.
казват, че за да се намериш, първо трябва напълно и безпаметно да се загубиш. всеки път, когато се намеря си казвам, че никога повече няма да се загубя, нали веднъж вече се намерих. и като че ли напук, се губя, за да мога отново да се намеря. и всеки път потъвам по-дълбоко и виждам по-ясно. мъглата се разчиства и просто знам. думите са излишни. то е в мен. пътеката е открита и просто вървя и всичко изглежда точно такова, каквото е.
да бъда изгубена е дар.
да греша е благословия.
и всичко в живота е метафора на живота.
какво друго ми остава освен да продължа да греша.
да изследвам и оборвам вярванията си.
да правя неща, които никога не съм правила.
да уча, да живея, да се променям.
просто да го правя.
честит 6 рожден ден, и благодаря!
честит рожден ден, мое у дома
рожден ден No4
jenite станаха на 3 години.
Сайтът на Една Жена вече на 2!
Сайтът на Една Жена на 1 годинка!
отдавайки се, се изправих пред съмнения и моменти на несигурност. моменти, когато спирам. когато не виждам смисъл. и тогава открих повторното отдаване. отново се свързвам и отново поемам по пътя. замислял ли си се кое е онова нещо, на което се отдаваш все по-силно и по-дълбоко всеки ден в живота си?
мислех си, че когато достигна до една точка, тя завинаги ще е с мен. лъжех се. изпусках момента, че стигайки до точката на хоризонта, идва и промяната. вече не съм същата.
приемах, че успеха е мой. и само мой. и че винаги ще е с мен. а открих, че аз съм успеха и аз съм и провала. и едното и другото са част от пътуване. свързване с източника в мен (в теб) и отдалечаване от същия. като вълните на океана. и някъде там на хоризонта всички те се събират.
мислех си, че щастливия живот е лишен от болка и страдание. а какво са болката и страданието, ако ли не събирателни на цял спектър от чувства? да имам свободата да чувствам цялата палитра от чувства, не е ли това щастие? да виждам изобилието от чувства, емоции, нужди и страхове във всичко и всички. докато чувствам, съм жива. благодарна съм, че чувствам. и си прощавам, че чувствайки измервам чувствата си в добри и лоши.
казват, че за да се намериш, първо трябва напълно и безпаметно да се загубиш. всеки път, когато се намеря си казвам, че никога повече няма да се загубя, нали веднъж вече се намерих. и като че ли напук, се губя, за да мога отново да се намеря. и всеки път потъвам по-дълбоко и виждам по-ясно. мъглата се разчиства и просто знам. думите са излишни. то е в мен. пътеката е открита и просто вървя и всичко изглежда точно такова, каквото е.
да бъда изгубена е дар.
да греша е благословия.
и всичко в живота е метафора на живота.
какво друго ми остава освен да продължа да греша.
да изследвам и оборвам вярванията си.
да правя неща, които никога не съм правила.
да уча, да живея, да се променям.
просто да го правя.
честит 6 рожден ден, и благодаря!
честит рожден ден, мое у дома
рожден ден No4
jenite станаха на 3 години.
Сайтът на Една Жена вече на 2!
Сайтът на Една Жена на 1 годинка!
1 коментарa :
Честит рожден ден!
Честито да е всяко губене, след което се намираме все по-истински от всякога!
Публикуване на коментар