когато се довериш на Бог.

Аз:	Боже, може ли да те питам нещо?
Бог:	Разбира се.
Аз:	Обещай, че няма да се ядосваш...
Бог:	Обещавам.
Аз:	Защо позволи днес да ми се случат толкова много неща?
Бог:	Какво имаш предвид?
Аз:	Ами, събудих се късно.
Бог:	Да.
Аз:	Колата ми запали след цяла вечност.
Бог:	Добре.
Аз:	На обяд ми объркаха сандвича и трябваше да чакам.
Бог:	Хъм.
Аз:	По пътя за дома батерията на телефонът ми падна, точно като ми звъннаха.
Бог:	Добре.
Аз:	И за връх на всичко това, когато се прибрах исках само да си накисна краката в новата ми вана за масаж. Но тя не работеше! Днес нищо не беше както трябва! Защо направи това?
Бог:	Да видим сега, ангелът на смъртта беше до леглото ти тази сутрин и трябваше да изпратя един от ангелите си да се бие за живота ти. Оставих те да спиш през това време.
Аз:	О-о-о (смирено)
Бог:	Не позволих колата ти да запали, защото имаше пиян шофьор на твоя път, който щеше да те удари, ако беше излязъл на пътя.
Аз:	(засрамено)
Бог:	Човекът, който ти направи първия сандвич днес беше болен и аз не исках да се разболееш и ти, защото знам, че не можеш да си позволиш да отсъстваш от работа.
Аз:	Добре. (смутено)
Бог:	Телефонът ти се развали, защото човекът, който ти се обаждаше щеше да свидетелства фалшиво за твоите думи в този разговор, а аз не исках дори да говориш с него, за да бъдеш защитен.
Аз:	Ясно, Боже.(нежно)
Бог:	О, и тази вана за масаж, тя щеше да даде на късо и щеше да повреди цялата инсталация в дома ти тази вечер. Не мисля, че искаш да стоиш на тъмно.
Аз:	Съжалявам, Боже.
Бог:	Не съжалявай, просто се научи да ми се доверяваш във всичко, в доброто и в лошото.
Аз:	Доверявам ти се.
Бог:	И не се съмнявай, че моят план за твоя ден е винаги по-добър от твоя.