Менис Юсри Отвъд скритите спомени

Менис Юсри е име, което често чувах през изминалите пет години. близки приятели и просто познати споделяха с мен преживяванията си от семинарите на фондация Същност и не забравяха да отбележат ярките си впечатления от водещия, Менис Юсри. въпреки силните емоции в другите, аз оставах страничен наблюдател и слушател. и така до миналата година, когато щастлива среща с нов приятел ме отведе в залата заедно с Менис Юсри и още много светли същности.

Менис Юсри, Dr. Menis Yousry е фамилен психотерапевт и психолог, който обикаля света и помага на хиляди хора, в ролята си на създател и водещ на семинарите на фондация Същност. още увлекателен разказвач на истории със завидно чувство за хумор и автор на книгата Отвъд скритите спомени.

не случайно избрах след продължителното ми отсъствие от блога, да споделя неговата лекция на TEDxDUCTAC в Дубай, в която той говори за конфликта между намеренията и действията ни и нашите несъзнателни спомени като причина за този конфликт. видео лекцията е със субтитри на български, за което бих искала да поблагодаря на Даниела Василева и Димитър Вачев.




след многократни опити да отделя парчета информация, си позволявам да публикувам текста на лекцията в неговата цялостност и завършеност.
__________________________________________________________

Здравейте, как сте днес? Добре!

Много ви благодаря, че сте дошли тази вечер на лекцията. Светлината в лицето ми е много силна. (смях) Не ви виждам, но ще си представям, че пред мен стоят хора. Изключително съм благодарен, че имам възможността да говоря на тази тема. Ще говоря за загадката, която ме преследва цял живот и открих начин да й позволя да се разкрие, и да открия отговорите след много години усилие. Загадката, за която ще говоря е следната - нещо много просто, как имаме намерение да направим нещо и какво правим всъщност? Разбирате ли? Като например: Случвало ли ви се е да решите да направите нещо и да си кажете: Ще го направя! и след това, когато се появи ситуацията, да правите нещо съвсем различно? Звучи ли ви познато? Колко от вас са били в ситуация, в която имате спор с някого - с началника, с партньор, с приятел и тогава много искате да направите нещо конкретно, но не казвате и дума? Познато ли ви е това? А в последствие осъзнавате, че сте били прави.

Това, което ме вдъхнови преди много години беше, когато работех съвсем различна работа от тази в момента. Работех за една компания и началникът ми беше малко изискващ, често ме юркаше - казваше ми направи това и направи онова и аз винаги го следвах с една прекрасна усмивка, а дълбоко в сърцето си го мразех. Тогава си помислих: Трябва да направя нещо по въпроса. И какво направих? Отидох на семинар за неуверени хора. Изхарчих доста пари, купих си някои книги, прекарах цялата вечер репетирайки: Той ще ми каже да направя това, а аз ще постъпя така. Упражнявах се цяла нощ подготвяйки се толкова добре! И така отидох на работа в понеделник. Бях много уверен и само чаках. И той каза: Менис направи това! А аз с най-голямата усмивка на лицето си: Да, разбира се! Звучи ли ви познато? Някога мислели ли сте си: Когато се прибера вкъщи ще й кажа това. Ще й го кажа! А когато се приберете: Съкровище, здравей. Как си? Чувствали ли сте се някога така сякаш във вас живеят двама души? И продължаваме да правим неща, за които когато се приберем вкъщи си казваме: Защо направих това? Никога повече няма да го направя отново, и след това го правя пак. И пак.

Последното ми такова изживяване, с което наистина чашата преля, бе купих си една книга за това как да сме 'тук и сега'
и да присъстваме (б.п. Силата на настоящето), защото аз имам склонността понякога така да си фантазирам. И така, седя си аз в метрото и си казвам: Сега ще съм много тук и сега в този момент. Гледам спирките, вратите се отварят и затварят, аз съм тук и сега! И си пропуснах спирката.(смях)

Виждате ли? Изглежда сякаш живеем в два различни свята. Аз решавам да направя нещо, а след това действията ми са съвсем различни. Какво се случва? Един от най-вдъхновяващите за мен хора, които представят тази тематика е д-р Брус Липтън. Той е невроучен. Той казва, че нашето съзнание 95% от него почти 99% е подсъзнание и 1% е съзнание! Това означава, че докато аз имам много мечти искам да направя това и това, и друго, и тогава като дойде времето цялото ми подсъзнание изплува и действа вместо мен. Познато ли ви звучи? Някога будили ли сте се и казвали ли сте си: Добре, аз ще отслабна! Ще съм на диета две седмици! Утре сутринта като се събудя ще потичам, ще отида на работа, ще се прибера рано, ще отида на фитнес, на аеробика и този път наистина ще го направя! Това е съзнателната част от нас. Тя съдържа вашите мечти, креативност, всичко, което искате. Всяка година на връх Нова година правя едно и също нещо - списък с нещата, които искам да постигна догодина. Също така го правя и преди лятото, защото искам да изглеждам във форма и здрав. И какво се случва след като вземем тези решения?

Всъщност аз съм си казвал: За две седмици няма да ям нищо, само портокалов сок! Мога да го направя! Този път ще го направя! И тогава, разбира се, настройвам алармата си за шест часа сутринта, алармата се включва и аз започвам упражненията ...с клепачите си.(смях) И след това се озовавам пред хладилника, разбира се, хапвам.

Какво се случва!? Аз живея в два различни свята. И така между 95-99% от съзнанието ни е подсъзнание и 1% е съзнание. Сега ви говоря, има много информация, вие слушате много старателно. Когато излезете от залата, нещо друго се случва. Защото сме ръководени от нашето подсъзнание. От къде идва тази информация в подсъзнанието? Това е големият въпрос, на който е необходимо да отговорим. От нашето раждане до 6 годишнината ни ние усвояваме информация през цялото време. От нашето семейство, връзки, приятели, светът ни, културата. От 0 до 6 годишна възраст ние нямаме способността да преценяваме дали информацията е правилна или не. И така само сваляме информация в нашата 'система'. И докато растем ние се ръководим от тази информация. Не можем да й повлияем, ние сме като програмирани. Свалили сме много програми.

Сега искам да погледна малко по-надълбоко и да видим как всъщност сме програмирали тази информация в нас. Открих и прозрях много интересни неща чрез работата с хора, чрез работата с мен самия и чрез проучвания в тази област. И някои от нещата, които ще споделя с вас са прекрасни описания на това как ние всъщност имаме роля. Живеем в свят, където има разлика между това, което искаме да бъдем и това, което наистина сме. Това е изключително важно. Когато открих тези неща за себе си, че живея в два различни свята, първото нещо, което реших да направя беше следното: Реших да уча хората как наистина да правят разликата, разбира се. И това, което наистина не осъзнавах е, че се опитвах да го направя за себе си. Това е прекрасно сега, когато съм осъзнават за това. То се е превърнало в едно велико пътуване за мен самия, учейки ме да познавам себе си и другите. Пътуването започна чрез проучванията ми и работата с хора.

Сега ще ви нарисувам едно сърце. Това сърце представлява например вас самите. И ще ви кажа защо рисувам това сърце. И така нашето пътуване започва още преди нашето раждане. Нарисувал съм сърцето тук нарочно. Научих от работата си, разбира се, че първото нещо, което се оформя в нашия свят е нашето сърце. Преди всичко друго. Това е много интересно. То само по себе си е метафора. Първите етапи на нашето осъзнаване започват след около 6 месеца след като сме заченати. Вътре в майките ни. Когато тъкмо сте навършили 6 месеца. Вътре. И така светът ни се представя вътре чрез нашата майка. И така, ако се случи, така че докато сме в утробата на нашата майка, тя изпитва трудности в живота си, емоционални трудности, болка, депресия, тогава ние усещаме, че този свят не е безопасен за нас. Започваме да се чувстваме несигурни още преди да сме родени. Представяте ли си? Ако майката има лоши взаимоотношения с нейния партньор тази информация навлиза в нас още преди да сме родени. В миналото хората считаха, че се появяваме на този свят в чисто състояние, нищо лошо ни няма и поведението ни се е оформило едва след това. А всъщност ние вече сме били изложени на някои поведенчески модели още преди нашето раждане. И така след като се родим през първите 2 години... тук става много критично...открих великолепно прозрение. Първите 2 години от живота, части от нашия мозък все още не са се формирали напълно. През първите 2 години в нашия мозък има части, които са отговорни за паметта. Днес, ако някой ви нарани или разстрои или ви предизвика, вие имате възможността да поговорите за това. И утре ще можете да го определите като минало. И да си кажете: О, това ми се случи вчера. Можете да си кажете: Добре този човек може да е разстроен или ядосан може нещо да му има и можете да се опитате да го превъзмогнете. Например ако сте в задръстване и това ви кара да се чувствате много неприятно, можете да обсъдите това с приятели да поговорите, да го обработите и да го оставите в миналото. Тази част от мозъка не е оформена през първите ни 2 години. И така, когато детето има изживяване например свързано със страх, отхвърляне, липса на обич, детето не разбира, не разбира това изживяване изобщо. И така първата реакция, която детето ще има е страх. Страхът е реакция към преживяването, което детето не разбира. И така частта от мозъка, която поставя изживяването в миналото, ако то е завършено ще го постави в миналото. Но детето не знае, че това е в миналото, защото мозъкът не е в състояние да го обработи. То не може да го разбере. Единственият начин, докато сме толкова малки е всъщност да реагираме чрез страх. Защото това е единственото нещо, което познаваме на този етап.

С годините, докато растем, ние започваме да развиваме начини за прикриване или блокиране на нашия страх. Как да скрием или блокираме нашия страх? Чрез защита. Това, което открих през годините е, че колкото по-силно е изживяването на страх в детството толкова по-силен е страхът и толкова по-силна е защитата.

Как изглежда защитата? Ако сте подложени на стрес, вие се усмихвате твърде много. Има хора които помагат твърде много на другите, а други жертват себе си прекалено много. Аз се усмихвам на шефа си. Това е моята защита, за да не бъда наранен. Всички тези процеси са несъзнателни и са много много бързи. И така изживяването, което сме имали и не ни харесва и не сме отработили е свършило. Вече не съществува, но реакцията все още съществува. Разбирате ли? Реакцията остава. И така всъщност ние реагираме на нещо, което вече не съществува. Затова е толкова трудно да го поправим.

Има една красива история написана за след Първата Световна война, когато имало много японски войници по островите. Сигурно сте чели за това. И през годините след войната японците изтеглили войниците си от островите, но забравили един от тях. И така на един остров останали войници, които все още мислели, че войната продължава. Ето какво станало тогава винаги, когато турист идвал на острова, те го нападали. Открили, че тези хора, които живеели в миналото мислейки, че войната все още не е свършила, са като нас. Когато ни провокира някое събитие от миналото ние реагираме. Колко пъти сте чували израза: Някой натисна бутона ми? Това е то. Виждате ли? Хората, които са преживели сериозна травма през живота си след като мине време и се случи подобна ситуация те я преживяват отново, защото мозъкът им се е бил изключил по време на травмата. Ако например някой е изнасилен, ударен, преживял е война или друг инцидент, тогава се използва термина флашбек - това е, когато човек си спомня събитието все едно, че се случва в момента. Вътре в нас няма чувство за време. Така, когато израстваме, ако отново попаднем в застрашаваща ситуация, която ни напомня на миналото преживяване предизвикващо очакването да бъдем отхвърлени или нещо подобно много бързо се озовавате там - в защитата. Основно живеем в реакция. Да реагираш.

Колко пъти определени хора ви карат да се чувствате по определен начин или определени ситуации ви карат да реагирате по определен начин? И след като всичко свърши си казвате: Защо постъпих така? Няма усещане за време, все едно се е случило вчера. Причината за това е, че тази част от мозъка ни не е отработила информацията в миналото, то е все още живо в паметта ни, живо е до днес. Много учения наричат защитата с различни имена ограничаващ характер, защитен характер, жизнена стратегия, стратегия за оцеляване. Много хора живеят там без да знаят, че живеят там в този режим. Всички тези неща са спомени. Наричат ги скрити (имплицитни) спомени. Скритите спомени са спомени, за които не знаем че съществуват. Това е най-тежката битка, в която влизат хората, когато се опитват да се променят през годините, тъй като тази стратегия е повтаряна много пъти, започваме да се идентифицираме с нея, мислим че това сме ние, но това не сме ние. Вие сте това (сърцето). Всеки от вас тук може да направи толкова много в живота си, но се идентифицираме с това (защитата). Колко пъти говорейки с хората казвате: Нали знаеш аз съм си такъв един срамежлив, не мога да направя това и това - това е вашата защита. Ние не осъзнаваме тази защитна маска, която носим за външния свят.

Искам да ви предложа друг ъгъл, за това как действа този механизъм. Нека ви покажа един модел, който е много интересен. Представете си двойка, която има дете. Детето е преживяло нещо лошо в детството си - или единият родител е напуснал или родителите са се карали. Детето започва да носи несъзнателното убеждението, че нещо не е наред с него, може би е лошо дете, може би хората не го харесват, може би нещо се е случило с него. Тук е най-забележителното нещо, което ни се случва - ако нося в себе си дадено вярване, ето какво правя през живота си - намирам начин да си го докажа. Нека ви дам един пример. Колко от вас са планирали да си купят кола с определна форма, размер, цвят и все виждат такава кола наоколо? На някого да му се е случвало? Защото всъщност ние се фокусираме върху това, което искаме да видим. Забелязал съм, че когато хората са чувствителни по даден въпрос, той постоянно се материализира около тях. Хората, които се страхуват от отхвърляне, се оказват в ситуации на отхвърляне. Хората привличат това, от което се страхуват.

Това е много интересно - ако у вас има такива задействащи събития те се появяват навсякъде около вас. В психологията това се нарича отклонение на вниманието, защото когато се фокусираш върху нещо, го намираш навсякъде. Следват автоматичните негативни мисли. Вижте дали това се отнася до вас. Казвали ли сте си: Tова винаги се случва на мен. Познато ли ви е? Случвало ли ви се е да отидете до магазина да се наредите на дълга опашка и да гледате как съседната върви по-бързо. Казвате си: О, Боже, винаги заставам на грешната опашка, втурвате се на другата и предната опашка започва да се движи по-бързо. Връщате се на нея, а другата започва да върви по-бързо. И си казвате: Ето на! Това винаги на мен се случва. После си казвате: Ще си стоя тук! И когато стигнете до касата, тя спира да работи. Когато пристигам в чужда страна и заставам пред имиграционното гише, другата опашка винаги върви по-бързо от моята. Ако се преместя, на нея нещо се обърква. Винаги ми се случва така. Колко пъти в дадена връзка си казвате: Винаги ме напускат, винаги си тръгват, винаги пръв се влюбвам и после ме напускат. Тук може и да не ползвате много автобуси, защото се придвижвате повече с коли, но в Англия когато чакам автобус на някоя спирка, винаги минават всички други автобуси само не и моят. Друг път отивам някъде другаде с друг автобус всички други минават освен този, който чакам. И си казвам: Винаги така ми се случва.

Такива са автоматичните негативни мисли, които си повтаряме. Познато ли ви е? Това, което се случва, e че тези автоматични негативни мисли, рефлектират върху вашата енергия, тялото и вашите чувства, и дори действия. Колко от вас са ходили на парти и са си казвали: Не познавам никого тук може би съм малко срамежлив, и заставате по определен начин, слушате само, никой не говори с вас, после си тръгвате и си казвате: Разбира се, аз съм срамежлив, никой не говори с мен. Така сте произвели резултати доказващи вашите убеждения за вас самите, което представлява един порочен кръг, хванати сте в него и той става все по-здрав и по-здрав с времето.

Нека ви кажа нещо за силата да си повтаряме някои неща на себе си. Искате ли да опитаме нещо? Гледайте пръстите си и си повтаряйте: Пръсти съберете се! Пръсти съберете се! Повтаряйте си го: Пръсти съберете се! Пръсти съберете се! Пръсти съберете се! Пръсти съберете се! Какво става? Вижте силата на автоматичните си негативни мисли! Тялото ви следва навсякъде. Удивително е нали? Когато генерирате такива резултати, доказвате убежденията за себе си.

Какво можете да направите? Какъв е отговорът? Описах ви проблема, а какъв е отговорът? Да бъдеш в настоящето? Има много изследвания и ние познаваме проблемите си, но много малко хора дават отговорите. Много малко хора. Бихте ли могли през живота си да наблюдавате автоматичните си негативни мисли? Можете ли да сте в мир със себе си, когато правите грешки? Забелязал съм нещо очарователно у човешките същества и у мен, разбира се. Когато правя грешка аз си казвам: Това не е правилно, това е лошо, не трябваше да го правиш. Но ние всички грешим и правим така. Кога идва моментът, когато можем да спрем и да си кажем: Добре сега правя това и това. Уязвим съм, както каза другата дама. Уязвим съм. Ето това правя. Колко състрадание има у нас към самите нас, когато правим грешки? Това е един от ключовете за успех - можем ли да се наблюдаваме, когато казваме тези неща?

Ако някой иска от вас да се промените, това е невъзможно, защото това което сме повтаряли през годините, много много години, повтаряли, повтаряли, се е превърнало в нервни връзки и е много трудно да бъде променено. Знаете за кучето на Павлов. Павлов майсторски представя идеята, че когато повтаряме нещо достатъчно дълго време, е много трудно да го променим. Но на нас ни е нужно да се обучим наново и да се наблюдаваме, когато си казваме такива неща с любов, така че да можем да сме в мир със себе си, дори когато сме уязвими, когато имаме проблеми или се борим с тях.

Когато работя с хората си служа с думи, а с тях е много трудно да достигнеш до чувствата, които носим години наред. А по време на семинари и курсове задълбочаваме въпроса, в какво се самоубеждаваме и как можем да променим това. Едно от нещата, което винаги казвам в края на семинарите или за което често ме питат, е да обичаш себе си. Какво означава това, какво значи да обичаш себе си? Прочел съм много книги и навсякъде казват: Обичай себе си. Мисля, че човек е подложен на голям натиск да обича себе си, но не знае как. Вие знаете ли как? Знаете ли как? Мога да кажа, че е невъзможно да се обичаш, как да стане това? Как като прочета някоя книга, която казва обичай се? Kак да го направя? Да се погледна в огледалото и да кажа: Менис, обичам те? В един момент осъзнах, че единственият начин да обичам себе си е да се наблюдавам в моментите, когато не се харесвам, когато се осъждам. Да се наблюдавам, когато си казвам, че не съм достатъчно добър. Това е началото на процеса, с който да достигна мир със себе си. Би ли било голямо предизвикателство за всички нас да живеем със себе си, когато правим грешки, когато не сме достатъчно на ниво, когато сме лоши. Това е пътят за победа над онези ограничаващи поведения, които съществуват у нас.

Не споменах едно нещо, когато говорих за схемата със сърцето, с това искам да завърша: Начинът, по който се учим да се защитаваме на този свят, е много подобен на начина, по който са се научили да се защитават нашите родители. Защото ние много приличаме на тях. Вече сме го наследили. Не наследили, вече сме научили от тях - как изглежда светът. Те са ни въвели в него. Ако искате да ядосате някого кажете му: Ти си точно като баща си! или Ти си точно като майка си! И той ще се бори на живот и смърт с вас. Вярно е на съзнателно ниво, че ние не сме като родителите си, но на подсъзнателно сме същите. Живеем в борба поради разликата между двете неща, защото съзнателната част има много цели мечти - искам да направя това, искам да направя онова, но множеството програми, които носим вътре в себе си, работят в друга посока. Така че имаме само един изход да бъдем съзнателни за това, което правим и да си дадем много любов и състрадание като всеки път повтаряме това, докато дойде моментът, когато ще бъдем в съгласие със себе си. Ако тук някой се надява, че ще се промени, няма да се промени. Но може да се промени така, че да може да живее в мир със себе си такъв, какъвто е. Мисля, че това ще бъде краят на моето изложение днес.

Благодаря ви за вниманието!
__________________________________________________________