За първи път в Истанбул

На фона на хилядите пропътувани километри през последните няколко години е направо учудващо, че първата ми среща с Истанбул до преди няколко дни все още беше в бъдеще време. Много съм чувала за Истанбул, като се започне от учебниците, средновековните исторически романи и се стигне до въпроса на таксиметровия шофьор при завръщането ни 'къде е Капалъ Чаршия и лесно ли се стига до нея'. Изумителното разнообразие на градския пейзаж на Истанбул крие за всекиго по нещо – може би в това се състои неувяхващия му чар. Затова три дни с пълни гърди 'пихме' истанбулския въздух, опитвахме се да свържем новите места с познатите ни имена, и оставихме посещенията на класическите туристически обекти „за друг път”, какъвто несъмнено ще има, и то многократно. За разлика от други места, в които сме сe влюбвали с надеждата да се върнем отново, но с ясното съзнание колко слаба е вероятността за това, Истанбул, с ориенталска потайност и византийска лукавост, ни отпусна точно толкова от чара си, че да ни остави жадни за следващи срещи.


Така или иначе, картите, справочниците и уроците донякъде ни бяха подготвили за историческите паметници и други истанбулски забележителности, културните свидетелства предизвикаха предполагаемия респект и възхищение, по-съвременните проявления като Капалъ Чаршия за мен бяха донякъде разочароващи, защото до голяма степен са загубили уникалния си облик и са се превърнали в доста кичозна и не особено евтина сергия, с еднообразни щандове и магазини и дежурни усмивки.


На фона на тази насочена към туристите мрежа от капани ежедневието на обикновените жители на града само на няколко преки от стандартните маршрути е истинска глътка свеж въздух, приятна и съвсем неочаквана изненада. Нищо не ме беше подготвило за хората в Истанбул. Никъде не бях попаднала на разказ, който дори бегло да ме подготви за изумителния букет от емоции, който се разхожда по улиците на Истанбул, където е у дома, или пък се чувства като у дома си.


Оставихме краката си да ни водят по криволичещите улички, вместо по широки булеварди (е, не без помощта на картата), и там, където туристите са редки посетители, бяхме посрещани като скъпи и желани гости. Истанбул е раят за фотографа, и смятам безогледно да се възползвам от това в бъдеще. Обикновено хората не обичат да бъдат снимани от туристите, кадрите с участие на хора са или откраднати, или измолени. Досега обаче не беше ми се случвало при вида на висящ на врата ми фотоапарат да ме дърпат вътре в магазините и работилничките и гордо да позират, щастливи, че образът им ще обиколи света (с появата на Интернет това вече се разбира от само себе си). Удивително многолик е Истанбул. Да се каже, че е град на контрастите, е популярно клише. И все пак това е самата истина, с лъскавите автомобили, които съжителстват с ръчно теглените колички (най-често срещаният 'транспорт' на стоки в центъра на Истанбул), Интернет клубовете до ваксаджиите, технологичното чудо на мостовете и рибарските лодки под тях, безбройните рибари по кейовете и десетките модерни ресторанти. Град, в който да ти се иска да се върнеш, защото сигурно крие в полите си още много вълнуващи преживявания.