Свещите и диамантите
Имало едно време беден свещар на име Яков. Чул той за тайнствен остров, на който диамантите били повече от песъчинките на брега на морето. Един ден Яков напуснал дома си и се отправил към най-близкото пристанище. Като поразпитал, разбрал, че островът на диамантите наистина съществува, но трябвало да побърза: до острова плавал кораб само веднъж на седем години и тъкмо сега тръгвал! И Яков се втурнал на борда.
Щом пристигнал на острова, открил, че всичко, което се говорело, е вярно! Имало диаманти навсякъде, толкова много - подобно на песъчинките на брега. Яков коленичил и започнал да тъпче дисагите си с блестящите скъпоценни камъни, замаян от мечти за това колко богат ще бъде, когато се върне у дома.
Тогава обаче до него се приближил един от жителите на острова.
-Губиш си времето, като си пълниш дисагите с тия безполезни камъчета - рекъл човекът. - Тъй като ще останеш тук седем години, по-добре си намери начин да се прехранваш. Имаш ли занаят?
-Ами, свещар съм - отвърнал Яков.
-Много добре. Значи се захващай със свещите.
Точно така и сторил Яков, и много скоро се сдобил с процъфтяващ бизнес. Тъй като нямало други свещари, с които да се конкурира, той станал най-важният човек на острова. Неусетно, изтекли седемте години и ето че един ден пристигнал корабът.
Яков бързо си приготвил всички вещи и скочил на борда.
Когато се върнал у дома, близките му с нетърпение надникнали в дисагите. Удивлението им нямало граници.
-Къде са диамантите? - попитали жена му и децата. - Нямаше те седем години, а ни носиш само свещи?
Яков се засмял. Нима не разбирали? Свещите го били превърнали във важна личност на острова! Но щом си отворил устата да го каже, изведнъж го връхлетяла истината. Бил забравил с каква цел е отишъл на острова, а сега нямало нищо по-ценно от това, което придобил там...
* * *
Майкъл Бърг включва и тази притча в книгата, в която ни разкрива Тайната на радостта и удовлетворението.
Този остров е физическият свят. Диамантите са хилядите ни възможности да даваме и споделяме, които съществуват навсякъде около нас. Тъй като те са толкова многобройни, колкото зрънцата по пясъка, ние ги подминаваме заради привидно неотложните нужди, които ни налага ежедневието. Обсебени от тези нужди, лесно забравяме истинската цел, с която сме дошли тук, а именно да живеем в радост и удовлетворение.
Щом пристигнал на острова, открил, че всичко, което се говорело, е вярно! Имало диаманти навсякъде, толкова много - подобно на песъчинките на брега. Яков коленичил и започнал да тъпче дисагите си с блестящите скъпоценни камъни, замаян от мечти за това колко богат ще бъде, когато се върне у дома.
Тогава обаче до него се приближил един от жителите на острова.
-Губиш си времето, като си пълниш дисагите с тия безполезни камъчета - рекъл човекът. - Тъй като ще останеш тук седем години, по-добре си намери начин да се прехранваш. Имаш ли занаят?
-Ами, свещар съм - отвърнал Яков.
-Много добре. Значи се захващай със свещите.
Точно така и сторил Яков, и много скоро се сдобил с процъфтяващ бизнес. Тъй като нямало други свещари, с които да се конкурира, той станал най-важният човек на острова. Неусетно, изтекли седемте години и ето че един ден пристигнал корабът.
Яков бързо си приготвил всички вещи и скочил на борда.
Когато се върнал у дома, близките му с нетърпение надникнали в дисагите. Удивлението им нямало граници.
-Къде са диамантите? - попитали жена му и децата. - Нямаше те седем години, а ни носиш само свещи?
Яков се засмял. Нима не разбирали? Свещите го били превърнали във важна личност на острова! Но щом си отворил устата да го каже, изведнъж го връхлетяла истината. Бил забравил с каква цел е отишъл на острова, а сега нямало нищо по-ценно от това, което придобил там...
* * *
Майкъл Бърг включва и тази притча в книгата, в която ни разкрива Тайната на радостта и удовлетворението.
Този остров е физическият свят. Диамантите са хилядите ни възможности да даваме и споделяме, които съществуват навсякъде около нас. Тъй като те са толкова многобройни, колкото зрънцата по пясъка, ние ги подминаваме заради привидно неотложните нужди, които ни налага ежедневието. Обсебени от тези нужди, лесно забравяме истинската цел, с която сме дошли тук, а именно да живеем в радост и удовлетворение.
0 коментарa :
Публикуване на коментар