Тайната на радостта и удовлетворението

'Единственият начин да постигнете истинска радост и удовлетворение е като се превърнете в споделящо същество.' Духовните търсения на Майкъл Бърг, последовател на Кабала, го отвеждат до тази простичка истина за същността на живота.

Книгата му 'Тайната - Да открием източника на радостта и удовлетворението' бе първото ми докосване до Кабала. Кабалистите вярват, че истинската ни съдба е живот, пълен с радост и удовлетворение. Но важен е пътят, който ще ни отведе до тях! Ежедневният живот ни е учил по безброй начини, че вземането е пътят към удовлетворението, а според горното прозрение - това е даването, споделянето (в по-духовен смисъл).

Тези вярвания не са чужди за мен. От собствен опит зная, че най-щастлива, най-пълноценна се чувствам когато помагам, когато давам, когато споделям. Разбира се не само Кабала ни учи на това. Има го във всяка една религия, стига да имаш очи и сърце да го осъзнаеш и прилагаш.

Ще споделя с теб притчите от книгата, които смятам че ще бъдат полезни с едно, или с друго. Ето първата:

НЕЧАКАНИЯТ ГОСТ
Преди стотици години някъде в Източна Европа живял беден мъж със своята жена. Казвали се Йосиф и Ребека, а скромният им дом приличал повече на колиба. Имали си само една мършава крава, с чието мляко и сирене поминували някак.

Един следобед, малко преди залез слънце, Йосиф чул тропане на вратата и когато отворил, челюстта му увиснала от изненада. Пред него стоял мъжът, когото надлъж и нашир познавали като най-великия учен-кабалист на света, известен като Баал Шем Тов („Господарят на доброто име" - Бел. прев). Зад него почтително стояли и неколцина от учениците му.
-Пътуваме цял ден, а вече слънцето залязва - казал Баал Шем Тов. - Може ли да останем у вас за вечеря?
-Разбира се, разбира се - засуетил се Йосиф и отстъпил встрани, поканвайки учителя и учениците му да влязат в колибата.

Ребека, която шетала край огнището, погледнала през рамо - и тя била удивена и дори малко уплашена от неочакваната поява на великия учител.
-Много добре - казал Баал Шем Тов и се огледал. - Но трябва да ви кажа, че аз и учениците ми сме много изгладнели от пътя. Бихме искали за вечеря няколко хубави парчета печено месо, пресни зеленчуци и, разбира се, малко добро вино. Нали ще можете да ни нагостите?
Йосиф се поколебал, после въодушевено кимнал.
-0, да, да - казал той, - за нас това е голяма чест и ще ви поднесем точно каквото желаете. Нека поговоря с жена ми...

Двамата с Ребека се отдръпнали в ъгъла.
-Какво ще правим? - запитала неспокойно Ребека. - Как ще дадем на тези хора каквото искат? Нямаме нито месо, нито пресни зеленчуци, а виното, което пием, изобщо не е достойно за Баал Шем Тов! Йосиф помислил малко. После рекъл:
-Само едно нещо можем да сторим. Ще продам кравата, за да купим храна. Нямаме време за губене! - и преди жена му да успее да възрази, той бързо излязъл.

След час Йосиф се върнал с продукти за обилна трапеза и Ребека се втурнала да приготвя ястията. Но когато великият учител започнал да се храни, притеснените домакини се смаяли от огромния му апетит. Щом приключвал едно блюдо, веднага поисквал следващото. Бил ненаситен! Дори учениците изглеждали изненадани. Сякаш Баал Шем Тов искал да изяде цялата къща на бедните хорица - и точно това и ставало!

След като омел и последния залък, Баал Шем Тов бутнал стола си и станал от масата.
-Вкусно беше! Много ви благодаря - рекъл той. - Сега добихме сили, за да продължим пътя си, така че ще потегляме. -И след миг той и учениците му изчезнали така неочаквано, както се били появили.
-Е, чудна каша стана - затюхкала се Ребека, когато вратата се затворила зад гърба на гостите. - Сега наистина си нямаме нищичко, дори мършава крава! Какво ще правим, Йосифе? Ще умрем от глад!

Йосиф не можел да понесе вида на ридаещата си жена и като не знаел що да стори, излязъл от колибата и поел в студената нощ. Скоро осъзнал, че върви без посока през гората. Как щял да разреши ужасния проблем, пред който се били изправили двамата с Ребека? По някое време, като в унес, той затворил очи, паднал на колене и започнал да се моли. От дън душа се молел за всички неща, които никога не бил имал - не само за себе си, но и за многострадалната си жена.

Внезапно Йосиф чул шумолене в клоните зад гърба си и като отворил очи, видял някой да се провира сред гъсталака. Бил старец, добре облечен, но чорлав и малко раздърпан - очевидно подпийнал. Като зърнал Йосиф обаче, очите му заблестели от щастие.
-Толкова се радвам, че тук има някого - рекъл старецът, заваляйки думите. - Не искам да умра сам.
-Да умрете? - скочил на крака Йосиф. - Вие няма да умрете. Просто сте пийнал повечко.
Но когато Йосиф протегнал ръка да го подкрепи, старецът въздъхнал и се отпуснал на земята. Йосиф коленичил до него и онзи му разказал една тъжна история.

Той бил много заможен, но парите били единственото, което интересувало семейството му. Приличали на лешояди, които само го чакали да умре, за да сложат ръка на богатството му.
-Само че ги чака изненада - продумал старецът с мрачна усмивка. - Не знаят, че съм заровил съкровището тук, в тази гора. Нищо няма да получат, понеже нищо не заслужават!
-Съжалявам за неблагополучията ви - смутено казал Йосиф. -Но тук е студено, а на вас ви трябва топло местенце да си починете.

Старецът само поклатил глава.
-Твърде късно е. Но вие бяхте много добър с мен. Такова нещо от много години не ми се е случвало, затова ще се отплатя за добрината ви. Ето... вижте...
Когато посегнал към джоба на палтото си обаче, той се разкашлял, внезапно млъкнал и склопил очи. Йосиф бързо се навел да му помогне, но старецът вече бил мъртъв.

Йосиф се почувствал по-уплашен и объркан отвсякога. Въпреки това, докато се взирал безпомощно в отпуснатото тяло до себе си, видял, че в мига преди да умре, старецът бил извадил някаква хартийка от джоба си. Йосиф внимателно я взел и я разгърнал. За негово учудване това било карта с указания! А когато решил да последва тези указания, открил онова заровено съкровище, за което говорел старият човек - по-голямо, отколкото можел да си представи!

Минали пет години. Един ден Баал Шем Тов и учениците му отново били на път и срещнали изящна каляска, пътуваща в обратната посока. Когато учениците се изравнили с каляската и погледнали към нея, с удивление разпознали бедняка, който преди години така се бил потрудил да ги нагости за вечеря. До него седяла жена му и двамата изглеждали не само богати и охолни, но и така, сякаш си нямали никакви грижи на този свят!

Когато учениците се обърнали към учителя си с удивени лица, Баал Шем Тов само се усмихнал спокойно, сякаш отдавна бил очаквал този момент.
-Виждате ли - рекъл той на учениците си, - съдбата на Йосиф бе да бъде радостен и доволен, но никога не му бе хрумнало да поиска всичко онова, което му бе отредено. Щеше да се задоволи цял живот да си живее с мършавата си крава. Затова трябваше да му помогна да се отърве от нея.