Хлебарят и просякът
Имало едно време един хлебар, който веднъж изпекъл необикновен, чуден самун хляб - тъй прекрасен и тъй съвършен бил той, сякаш бил излязъл право изпод ръката на Създателя. Вместо да го продаде хлебарят решил да го занесе в синагогата като дар към Създателя, който сторил възможна направата на този съвършен самун хляб.
Останал сам в светилището, хлебарят отворил дарохранителницата и положил самуна вътре. Помолил се на Създателя да приеме дара му и си тръгнал.
В този момент се случило покрай синагогата да минава просяк. От дълго време не бил слагал залък в устата и се чувствал така, сякаш всеки момент може да умре от глад. Някак си обаче не можел да повярва, че това е съдбата, отредена му от Създателя. Затова влязъл в синагогата и тихо пристъпил. Коленичил пред дарохранителницата и отправил към Създателя мъката си.
Когато свършил молитвата, просякът отворил дарохранителницата, а там открил прекрасния самун хляб! Шепнейки нова молитва на благодарност, просякът взел хляба и бързо излязъл от синагогата.
Хлебарят пък от своя страна се чудел дали дарът му за Създателя е бил приет и не могъл да се сдържи да не се върне да провери. Когато отворил дарохранителницата и видял, че хлябът го няма, сърцето му подскочило от радост. И решил всяка седмица да принася нов дар от съвършено изпечен самун хляб.
Така се случило, че когато хлебарят оставил новия дар, просякът отново бил изпаднал в отчаяние от глад. И отново се помолил в храма, а после отворил дарохранителницата и отново намерил нов самун хляб. Хлебарят и този път се върнал да види дали дарът му е бил приет и с радост открил, че дарохранителницата е празна. Така двамата мъже, по различни причини, чувствали, че са получили отговор на молитвите си и че са в единство със Създателя. Тази размяна продължила четиринадесет години и всеки път хлебарят бивал дълбоко удовлетворен, че дарът му е приет, както и нито веднъж просякът не останал без дар.
* * *
Тази ми стана любимата притча от книгата. Духовната връзка не е задължително да е мащабна, можем да я изпитваме във всеки момент от ежедневието си. Важното е да сме осъзнати и да следим кога се чувстваме най-радостни и удовлетворени. Това е индикаторът, че изпълняваме това, заради което сме се появили на този свят.
Можеш да си припомниш предишните притчи, с които Майкъл Бърг ни разкрива Тайната на радостта и удовлетворението:
1. Нечаканият гост.
2. Свещите и диамантите.
Останал сам в светилището, хлебарят отворил дарохранителницата и положил самуна вътре. Помолил се на Създателя да приеме дара му и си тръгнал.
В този момент се случило покрай синагогата да минава просяк. От дълго време не бил слагал залък в устата и се чувствал така, сякаш всеки момент може да умре от глад. Някак си обаче не можел да повярва, че това е съдбата, отредена му от Създателя. Затова влязъл в синагогата и тихо пристъпил. Коленичил пред дарохранителницата и отправил към Създателя мъката си.
Когато свършил молитвата, просякът отворил дарохранителницата, а там открил прекрасния самун хляб! Шепнейки нова молитва на благодарност, просякът взел хляба и бързо излязъл от синагогата.
Хлебарят пък от своя страна се чудел дали дарът му за Създателя е бил приет и не могъл да се сдържи да не се върне да провери. Когато отворил дарохранителницата и видял, че хлябът го няма, сърцето му подскочило от радост. И решил всяка седмица да принася нов дар от съвършено изпечен самун хляб.
Така се случило, че когато хлебарят оставил новия дар, просякът отново бил изпаднал в отчаяние от глад. И отново се помолил в храма, а после отворил дарохранителницата и отново намерил нов самун хляб. Хлебарят и този път се върнал да види дали дарът му е бил приет и с радост открил, че дарохранителницата е празна. Така двамата мъже, по различни причини, чувствали, че са получили отговор на молитвите си и че са в единство със Създателя. Тази размяна продължила четиринадесет години и всеки път хлебарят бивал дълбоко удовлетворен, че дарът му е приет, както и нито веднъж просякът не останал без дар.
* * *
Тази ми стана любимата притча от книгата. Духовната връзка не е задължително да е мащабна, можем да я изпитваме във всеки момент от ежедневието си. Важното е да сме осъзнати и да следим кога се чувстваме най-радостни и удовлетворени. Това е индикаторът, че изпълняваме това, заради което сме се появили на този свят.
Можеш да си припомниш предишните притчи, с които Майкъл Бърг ни разкрива Тайната на радостта и удовлетворението:
1. Нечаканият гост.
2. Свещите и диамантите.
2 коментарa :
Притчата е много хубава и вдъхновяваща :) Удовлетворението, че си направил нещо, което е прието е важно нещо от социалната психология на човека. Според мен просякът си е бил чисто проявление на господ във вид на приемащ дара от хлебаря. А хлебаря е бил проявление на възможностите на господ по неведими пътища божии да прави чудеса и да ни дава тона, от което имаме нужда. Благодаря ти, че и ти се появи като проявление на господ във вид на вдъхновение за мен с тази притча!
Много поучителна и на мен много ми хареса.Благодаря , за хубавата статия.
Публикуване на коментар