Йоселе - светият скъперник

Много отдавна в покрайнините на малък град един богат човек на име Йоселе живеел сам в огромното си имение. Въпреки че имал повече пари, отколкото можел да похарчи, Йоселе бил известен като ужасен скъперник. Появял ли се някой бедняк на прага му, за да изпроси няколко гроша или нещо за хапване, бивал гневно отпращан. Нямало значение колко сърцераздирателна била молбата на този нещастен човечец или колко отчаяна е нуждата му - Йоселе никога не давал нищо на никого.

Когато скъперникът най-сетне умрял, никой не пролял и сълза за него. Нямал семейство, нито приятели и никому нямало да липсва. Всъщност самата мисъл, че е там, непристъпен в имението си, била потискаща за всички, и когато си отишъл, целият град въздъхнал с облекчение.

Тогава обаче се случило нещо много странно и неочаквано. Едно след друго, всички по-бедни семейства започнали да посещават дома на равина и всички разказвали една и съща история. Много години наред някой тайно оставял вързопчета с пари под прага им всяка сряда вечер. Семействата се нуждаели изключително много от тази ежеседмична помощ, но ето че сега, твърде необяснимо, тя внезапно спряла. Хората били притеснени и объркани, разчитали на нея...

Равинът се опитвал да ги утешава. Но докато изслушвал тези семейства едно след друго, го осенила удивителна мисъл. Случило се било само едно нещо, което можело да обясни внезапния край на тази благотворителност, помогнала на толкова много хора. И това било смъртта на Йоселе. Възможно ли било човекът, който се представял за скъперник, да е бил нещо съвсем различно? Щом паднала нощта, равинът се оттеглил в усамотение и се помолил за отговор.

Тъй пламенна била неговата молитва, че съзнанието му напуснало времето и пространството. Преминало дори границата на смъртта и влязло в Райската градина, в която се връщат душите на праведните, когато напуснат този свят. И там, в Градината, го чакал не друг, а самият Йоселе, заобиколен от душите на патриарси и велики древни мъдреци.

-Защо, Йоселе? - попитал равинът. - Защо реши да скриеш добротата на сърцето си? Защо възприе образа на егоист и презрян човек? Йоселе се поколебал, после меко казал:
-Някога действително бях човекът, когото описваш. Колкото повече имах, толкова повече исках. Като че ли изглеждаше, че имам всичко. И тук идва най-странното. Колкото повече получавах, толкова повече чувствах, че губя. И всеки ден приличаше на катерене по пясъчен хълм. Тичах с всичка сила, но в сърцето ми се струваше, че непрекъснато се хлъзгам назад. Въпреки всичко, което имах, се чувствах така беден, сякаш нямам нищо. Така че определено нямах никакво желание да споделям с другиго.

Като гледал Йоселе в божествената градина, равинът внезапно почувствал, че започва да разбира. Ето човекът, когото всички наричали скъперник, а всъщност той бил избрал този неприятен образ, за да спечели наградата си в идния живот. Сърцето на равина се разтуптяло от това прозрение:
-Благословен си ти безмерно! - извикал той. - Да бъдеш приет от тези велики души сигурно наистина е рай.

Бегла усмивка минала през лицето на Йоселе.
- Да - рекъл той, взирайки се дълбоко в очите на равина, - чудесно е да бъдеш в присъствието на богоизбраните. Но нищо, нищо не може да се сравни с радостта, която изпитвах, когато скривах онези вързопчета всяка седмица. Това тук е раят, но онова беше истински дълбока радост.

***
Такoва е и моето разбиране за даването, споделянето, благотворителността. Смятам, че не само Кабала ни учи на това - да даваме така, че едната ръка да не знае какво прави другата, да даваме от сърце и да получаваме от това толкова радост и удовлетворение, че да не може да се опише с думи ...

И друг извод, който аз си направих от тази притча (който го уча и с приятели) - никога да не слагам етикети на хората, защото всеки е свободен да се променя.



Предишните притчи от 'Тайната - Да открием източника на радостта и удовлетворението' на Майкъл Бърг можеш да намериш тук:

1. Нечаканият гост.
2. Свещите и диамантите.
3. Хлебарят и просякът.